Решение № 185 от 08.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Пловдив, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20235300502933 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, чрез пълномощника по делото юрисконсулт З. П., против решение №3423 от 20.07.2023 г., постановено по гр.д. № 17693/2021 г., по описа на Районен съд-Пловдив, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата В. П. И., ЕГН ********** гр. Пловдив, ж. к. Тракия, ***, дължи на банката следните суми по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип: 2000 лева -главница;

1085,97 лева–договорна лихва за периода 19.11.2013 г. – 05.04.2021 г., 456,57 лева – наказателна лихва за периода от 19.11.2013 г. – 19.12.2016 г., включително, дължима на основание т. 9 от договора; 8,34 лева - законна лихва, за периода 06.04.2021 г. – 20.04.2021 г., включително; 39 лева /тридесет и девет лева/ - годишна такса за поддръжка на карта, начислена за 2015 г., 24 лева /двадесет и четири лева/ - разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 21.04.2021 г. до окончателното й погасяване, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч. гр. д. №6668/2021 г. на ПдРС.

В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно и необосновано.

Конкретно развитите доводи са за неправилност на изводите на съда относно извода на съда, че процесния договор е недействителен на основание чл. 14 от ЗПК/отм./. Въз основа на така изложените съображения се настоява от жалбоподателя за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на исковата претенция с присъждане на реализираните разноски в двете инстанции.

1

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалба от въззиваемата В.

П. И., с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Постъпила е и частна въззивна жалба вх.№ 91039/10.10.2023 г., подадена от адвокат К. Д. против разпореждане №24068/26.09.2023 г., имащо характер на определение, постановено по реда на чл. 248 от ГПК по гр. д. № 17693/2021 г. по описа на РС -Пловдив, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение № 3423/20.07.2023 г. в частта му за разноските.

С частната жалба са въведени подробни оплаквания за неправилност на постановеното по делото по реда на чл. 248 от ГПК определение, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение № 3423/20.07.2023 г., в частта му за разноските, чрез увеличаване на присъдените по реда на чл. 38 от ГПК на пълномощника на ответницата адвокат К. Д. разноски с още 400 лева. Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.

Отправено е искане за отмяна на атакуваното определение и вместо това присъдените разноски по делото за адвокатско възнаграждение на адвокат Д. по реда на чл. 38 от Закона за Адвокатурата да бъдат увеличени със сумата от 400 лева, съобразно правилата на чл. 7, ал. 8 от наредбата за МРАВ.

Не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна- „Първа инвестиционна банка“ АД.

Пловдивският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ и чл. 430, ал. 2 от ТЗ и чл. 86 ЗЗД. На етапа на въззивното производство между страните по делото не е спорно обстоятелството, че на 16.03.2012 г. между „Първа инвестиционна банка“ АД и В. П. И. е сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка № 006СС-R008554, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредитен лимит в размер до 2000 лева, който може да бъде усвояван до определения от банката лимит под формата на овърдрафт с използване на всяка от картите, издадени към сметката на титуляра. Кредитополучателят се е задължил да ползва сумата и да я върне заедно с дължимите лихви. В чл. 3 от договора е посочено, че срокът за ползване на кредитния лимит е до 16.03.2014 г., като същият може да бъде подновен автоматично при условията и по реда на Общите условия на банката. Титулярът се задължил да погасява усвоената част от кредитния лимит в сроковете и по реда, договорени в Общите условия на банката. Съгласно чл. 10 от Общите условия на „Първа инвестиционна банка“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa, титулярът се задължава всеки месец до падежа или на следващия работен ден, ако падежът е неработен ден, да внася по сметката минималната погасителна вноска, посочена в извлечението. А в раздел I, чл. 1, б. „и“ от Общите условия е дадено определение на „минимална погасителна вноска“, която е сумата, която титулярът е длъжен да погасява ежемесечно от датата, следваща края на 2 отчетния период, до датата на падежа, и представляваща 3 % от дебитното салдо по сметката към последния ден от отчетния период, но не по-малко от 10 лева или целия размер на усвоения кредитен лимит , ако е по-малък от 10 лева. В раздел I, чл. 1, б. „о“ от Общите условия е дадено определение на термина „падеж“, според което падеж е датата, до която титулярът е длъжен да погаси изцяло задълженията си по сметката или не по-малко от минималната погасителна вноска; за дата на падежа се счита всяко 5-то число от месеца, а ако то е неработен ден, дата на падежа е първият следващ работен ден. Съгласно чл. 19 от същите Общи условия /ОУ/ при прекратяване на договорните отношения между титуляра и банката, независимо от основанието за това, титулярът се задължава незабавно да погаси всички задължения до размера на дебитното салдо по сметката, включително разноски, такси и комисиони, лихви и главница. Според т. 13 от ОУ банката има право да обяви овърдрафта за изцяло и предсрочно изискуем след писмено предизвестие , когато е налице забава в плащането на което и да е изискуемо задължение на титуляра за срок по-дълъг от 5 работни дни, считано от датата на която това задължение е станало изискуемо.

С покана, връчена на 18.11.2020 год., ответникът е уведомен от банката, че е в неизпълнение на процесния договор, и поканен в 7-дневен срок да погаси всички свои изискуеми задължения, с предупреждение, че при неизпълнение, банката ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем и ще предприеме действия за принудително изпълнение. Установено е въз основа на заключенията на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, която при преценката им по реда на чл. 202 ГПК подлежат на кредитиране, че за периода от 18.03.2012 г. до 02.11.2013 г. кредитът е усвояван многократно, докато достигне 2000 лв., като след 19.11.2013 г. ответницата изпада трайно в просрочие. След 02.11.2013 г. не са усвоявани суми нито чрез теглене от АТМ, нито чрез плащане на ПОС. Към тази дата размерът на дължимата от ответника главница възлиза в размер на 2000 лева. През периода от 05.04.2012 г. до 14.09.2017 г. от длъжника са извършвани плащания в различен размер, като непогасени са останали сумите претендирани от банката.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Между страните не са спорни съществуването на валидна облигационна връзка между „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393 и В. П. И., ЕГН **********, с предмет - издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка № 006CCR-008554/16.03.2012 г., както и че банката е изпълнила задължението си за предоставяне на парични средства на кредитополучателя в размер на 2000 лева.

По делото няма спор, че ответницата като кредитополучател по договора за кредитна карта има качеството "потребител" по смисъла на § 13,т.1 от ДР на ЗЗП, според който "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Съгласно разпоредбата на чл.146 от Закона за защита на потребителите - ЗЗП (ал.1– 4),неравноправните клаузи в договорите са нищожни,освен ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Когато търговецът или доставчикът твърди, че 3 определено условие от договора е индивидуално уговорено,тежестта за доказването пада върху него–ал.4. Обстоятелството, че някои условия са индивидуално уговорени, не изключва обявяването на останалата част от договора за нищожна. В случая по делото не се доказва индивидуалното договаряне на клаузите на чл. 3 от процесния договор, във вр. с т. 20.1.1 от ОУ, които предвиждат, че срокът за ползване на овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов двугодишен период при условие, че титулярят не уведомил банката за прекратяване на договора най-малко 30 дни преди изтичане на текущия срок.

Доказателствената тежест за установяване на факта, че клаузите са индивидуално уговорени е възложена на търговеца, който има и интерес от това установяване, но в настоящия случай по делото не се и твърди от банката индивидуално договаряне на процесните клаузи. Според разпоредбата на чл.143,т.5 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

След преценка на съдържанието на оспорените клаузи, настоящата инстанция намира за неоснователно възражението на ответника, че договореното с клаузата за автоматично подновяване на договора е неравноправна.

В процесния договор за кредит овърдрафт срокът за ползване на овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов двугодишен срок при условие, че титулярът не е уведомил за прекратяване на договора най-малко 30 дни преди изтичане на текущия срок. Клаузата за автоматично удължаване ( за две години) срока за ползване на овърдрафта отговаря на изискването на яснота и разбираемост, от съдържанието й може точно да бъде разбран обхватът на поетото задължението и средният потребител, относително осведомен и в разумна степен наблюдателен и съобразителен, да разбере икономическите последици от включването на такава клауза в договора. Тази уговорка не води до значително неравновесие между правата и задълженията на насрещните страни по овърдрафта, а чрез нея е дерогирано общото диспозитивно правило за постигане на съгласие между страните всеки път преди изтичане на срока на договора и наместо него е уредено продължаване на срока при липса на уведомление за прекратяване на договора.

С оглед на горното се налага, че ищецът има вземане срещу ответника в размер на исковите суми.