Решение № 124 от 10.06.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Ловеч, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20254300500198 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение №202/24.09.24 г. постановено по гр.д.№897/23 г. по описа на РС-Тетевен е отвърлен в цялост искът с правно основание чл.415 ал.1 т.3 ГПК във вр. с чл.86 от ЗЗД подаден от „Профи Кредит България“- ЕООД-София ,ЕИК ***, ***,чрез чрез пълномощника Г.А. срещу длъжника В. Б. Е. ЕГН ********** от *** за претендираните суми: главница 350,59 лв. ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК ,-ч. гр.д. № 570/2023 г. на ТРС до изплащане на вземането, договорно възнаграждение от 42,99 лв. периода 10.11.2022 г до 10.04.2023 г, , неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „ФАСТ“ в размер на 113,08 лв . и неплатено възнаграждение за закупена услуга „ФЛЕКСИ“ в размер на 212,75 лв.

Против това решение е подадена въззивна жалба с вх.№6295/14.10.24 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК: ***, седалище: ***, чрез пълномощника си юрк, Г. С. С. К., срещу Решение № 202 / 24.09.2024г., постановено по гр. дело № 897 / 2023 г. по описа на РС- Тетевен.

Счита, че съдът неправилно е приел, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен/нищожен, на основание чл. 22 във вр. с чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК и поради това не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици. Намира обжалваното решение, за неправилно в частта, с която се отхвърлят претенциите на дружеството относно главница в размер на 76.42 лева и за договорно възнаграждение в 1 дължим размер от 42.99 лева, като прави уточнението, че описаните размери на главница и договорно възнаграждение, се претендират след приспадане на платеното по услуги Фаст и Флекси.

Не обжалва решението в частта, с която са отхвърлени вземанията им за сумата за неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „ФАСТ" в размер на 113,08 лв. и за неплатено възнаграждение за закупена услуга „ФЛЕКСИ" в размер на 212,75 лв .

Счита, че решението в обжалваната му част следва да бъде отменено, във връзка с което излага следните съображения:

Неправилно е заключението на съда, че клаузата в раздел VI и чл. 15 от ОУ към договора за потребителски кредит, включваща и услугите „Фаст“ и „Флекси“, е нищожна, тъй като по този начин се заобикаля лихвеният процент, методиката за неговото изчисляване, както и годишният процент на разходите, което противоречи на чл. 11, ал. 9, т.

10, както и на чл. 12, т. 7, общият размер на кредита и неговият лихвен процент. Цитира редакцията на разпоредбата на чл. 22 от ЗПК към датата на сключване на процесния договор , като счита, че процесният ДПК № 40009549748 съдържа тази информация, а твърденията в обратната посока са изцяло неоснователни. Цитира и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като счита, че недопустимо да бъдат дописвани императивни правила и на базата на тях да се черпят допълнително основания за нищожност на процесния договор за кредит.

Прави анализ на понятието „договор“ , като счита, че сключеният договор за потребителски кредит с ответника напълно отговаря на законовите изисквания и съдържа всички изискуеми реквизити на ЗПК относно съдържанието на договора за потребителски кредит, като към момента на подписване на процесния договор за потребителски кредит от страна на ответника всички полета са попълнени, в това число и параметрите на кредита, включително и данните за закупения пакет допълнителни услуги.

Счита, че в процесния договор ясно е посочена методиката на формирания ГПР, ГЛП и и точният размер на дължимите суми от длъжника, писмен е, съдържа посочване на общия размер на кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, и условията за прилагането му и тъй като лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора, неприложими към същия са изискванията за: посочване на индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а; има информация за наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, и срока, в който това право може да бъде упражнено; има, в съответствие с чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК, погасителен план, като са посочени датите на падеж на всички отделни погасителни вноски, включително компонентите на отделната вноска - лихва , главница, стойност на допълнителни услуги; има (чл. 7.3.1 от общите условя) и информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания и в този смисъл основание за обща 2 недействителност на договора на основанието по чл. 22 във връзка с чл. 10 и 11 от ЗПК не може да бъде открито и извод досежно недействителността на процесния договор за кредит на това основание би бил явно неправилен.

На следващо място твърди, че съдебният състав е приел, че в ГПР не били включени и уговорените възнаграждения по закупените допълнителни услуги, което пък било нарушение на чл. 19 ал. 4 от ЗПК.

Счита за неправилно заключението на съда, че е налице разминаване между посочения ГПР и действителния такъв, във връзка с което излагам следното становище, тъй като в процесния договор е посочен ГПР, който е фиксиран като абсолютна процентна. В такъв случай не е необходимо посочването на взетите предвид допускания на ГПР, доколкото, в случая тойе неизменен, формиран е от фиксирано вземане -възнаградителна лихва, което не се променя, при никакви условия. Сочи, че въпреки това е разпоредбата на чл. 5.2. от Общите условия, неразделна част от договора, са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, а именно, че договорът за потребителски кредит ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора; както и че ГПР по кредита се изчислява, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на договора. Изтъква, че в чл. 5.2.2 от ОУ е посочено, че първоначалното изчисление на ГПР по договора се прави, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на договора, като наред с това в ЗПК не е посочено като изискване в договора да бъдат посочени компонентите на ГПР, тъй като те са нормативно залегнали. В този изричен смисъл цитира практика на ПОС. Сочи, че дори и да се приеме, че не е ясно защо ГПР е със стойност, по-висока от ГЛП, ако в него е включена само възнаградителната лихва, то това по никакъв начин не заблуждава потребителя за параметрите на договора и задълженията му по него, а е резултат от начина на изчисляване на ГПР съгласно изискванията на закона. Сочи, че в ЗПК лимитивно и изчерпателно са предвидени основанията за недействителност на договора за потребителски кредит и същите не могат да бъдат заменяни с други и да се тълкуват превратно и разширително, а именно, че при неправилно посочен ГПР да се счита, че договорът е недействителен като цяло, при положение, че има изрична разпоредба, която регламентира това, а именно чл.19, ал.4 ЗПК, която разпоредба не попада сред законовите основания за недействителност на договора за кредит и в този смисъл неправилно е заключението на първоинстанционния съд, че неправилното изчисляване на ГПР води до нищожност на целия договор за кредит, като двете закупени допълнителни услуги не следва да бъдат включени в ГПР.

Цитира правилото на §1, т.1 от ДР на ЗПК, като прави извод, че общият разход по кредита за потребителя е разход, който е пряко свързан с договора за потребителски кредит; трябва да бъде заплатен от потребителя, т.е. този разход е задължителен; включват се и разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато сключването на договора за 3 допълнителна услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат от прилагането на търговски клаузи и условия, като посоченото правило на §1, т.1 от ДР на ЗПК възпроизвежда в българското законодателство правилото на чл.З, буква „ж" от Директива 2008/48/ЕО, дефиниращ понятието „общ разход по кредита за потребителя" и цитира допълнителното разяснение на тази дефиниция дава т. 22 от Преамбюла на същата Директива. Счита, че в настоящия случай, закупувайки посочените в договора за кредит допълнителни услуги, кредитополучателят си осигурява допълнителна възможност, във всеки един момент да поиска извършването на някоя или на всички предоставени услуги, но закупуването на допълнителни услуги не е условие за сключване на договора за кредит, нито за получаването на кредита при конкретните условия, като таксата за предоставената услуги „Флекси", включваща възможност за „отлагане и намаляване на вноски" по волята на клиента, не отговаря на нито една от характеристиките на общ разход по кредита, поради което не представлява такъв разход и не следва да участва във формирането на размера на общите разходи по кредита за потребителя, както и поради това в размера на годишния процент на разходите по чл. 19, ал. 1 ЗПК и стойността, платима от потребителя за допълнителна услуга в процесния случай, не е задължителен разход, а се заплаща само ако потребителят е поискал да има възможността да се ползва от нея. Твърди, че в своята практика СЕС извежда разбирането, че информацията преди сключването на договор за договорните условия и последиците от това сключване е от съществено значение за потребителя и по-специално въз основа на тази информация последният решава дали желае да бъде обвързан от условията, предварително изготвени от търговеца. Счита, че важно значение с оглед отговора на въпроса дали допълнителните услуги следва да бъдат включени в ГПР има и правилото на чл. 19, пар. 3 от Директива 2008/48/ЕО, което цитира. По изложените аргументи счита, че разходите за допълнителни услуги, уговорени към договор за потребителски кредит, и по съществото си представляващи възможност за „отлагане и намаляване на вноски", когато ползването на такива допълнителни услуги е условие за отпускане на кредита, са част от ГПР, но когато закупуването и ползването на такива допълнителни услуги не е условие за отпускане на кредита, тези разходи не следва да се приемат като част от общите разходи по кредита за потребителя, респективно не са част от ГПР.

Заявява, че следва да се направи преценка дали неправилното посочване на ГПР в договор за кредит, сключен между търговец и потребител - кредитополучател, следва да се приеме за липса на посочване на ГПР в договора за кредит и да се приложи последиците, предвидени за непосочване на годишен процент на разходите в договор за потребителски кредит.

Прави извод, че възнаграждението за посочените в договора за кредит допълнителни услуги, не е част от ГПР в разглеждания спор и в настоящия договор за кредит няма неточно посочване на ГПР. Цитира, че съобразно чл. 10, пар. 2, буква „ж" от Директива 2008/48/ЕО договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит;

4 посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Счита, че неправилното посочване на ГПР, не може да с приравни на липса на ГПР, което да доведе до най-тежката последица, а именно нищожност на целия договор за кредит. Сочи, че многократно в практиката си Съдът е имал възможност да се произнесе, че предвид целта за защита на потребителите от несправедливи условия в договори за кредити, за да бъдат потребителите напълно запознати с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор при сключването му, европейското законодателство изисква кредитополучателят да разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му (така, решение от 9 юли 2015 г., Bucura, С-348/14, непубликувано, EU:C:2015:447, т. 57 и цитираната съдебна практика). Счита, че надлежното изброяване и включване в договора за кредит както на ГПР, така и на всички други плащания, каквито са разходите за незадължителни допълнителни услуги, като сумите на вноските са записани както месечно, така и общо за целия кредит, не би могло да бъде подвеждащо или неясно за потребителя и целта за информираност на потребителя е спазена и той е наясно относно задълженията си и конкретните разходи, които ще възникнат за него по силата на договора за кредит, които формират общия размер на разходите за потребителя по смисъла на чл.З, буква „ж" от Директива 2008/48/ЕО, а оттам формират и ГПР, като отделно, потребителят е наясно и с конкретните разходи, които ще възникнат за него за закупените допълнителни услуги и в този смисъл няма как да се приеме, че ГПР е неточно посочен в договора за кредит, а още по-малко, че липсва.