Решение № 576 от 15.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 576 гр. София, 15.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Петър Н. Славчев

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Светослава Хр. Матеева в присъствието на прокурора И. В. И. като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100602487 по описа за 2025 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. И. В., защитник на подсъдимия М. И. В. срещу присъда от 15.11.2024г., постановена по НОХД №13397/2024г. по опис на СРС, 112 състав, Н.О., с която подсъдимият е признат за виновен за това, че на 07.09.2023г. около 00:05 часа в гр.София, по бул. „Джавахарлал Неру“ срещу бл. 706 с посока на движение от бул. „Петър Дертлиев“ към ул.

„Индира Ганди“ управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. №**** след употреба на наркотични вещества, а именно амфетамин, установено по надлежния ред с протокол за химикотоксикологична експертиза №И-3967/18.04.2024г., издаден от ВМА гр.София, съгласно Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози - престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и на осн. чл. 343б, ал. 3, във вр. с чл. 343г, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7, във вр. чл. 54 от НК са му наложени наказания лишаване от свобода за срок от една година, глоба в 1 размер на 500 лв. и лишаване от право на управление на моторно превозно средство за срок от една година и шест месеца. Наказанието лишаване от свобода е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, а подсъдимият е осъден на осн. чл. 343б, ал. 5 от НК да заплати в полза на държавата равностойността на автомобила, послужил за извършване на престъплението, възлизаща на 1 700 лв. На осн. чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднато от наказанието лишаване от право на управление на моторно превозно средство времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от право на управление на моторно превозно средство.

На подсъдимия са възложени направените деловодни разноски.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваната присъда е неправилна, необоснована и постановена в нарушение на материалния и процесуален закон. Релевират се на нарушения във връзка с оценката на събраните доказателства, без да се сочат конкретни такива. Защитникът счита, че неправилно наказанието е наложено при условията на чл. 54 от НК без да е взето в предвид самопризнанието на подзащитния

, добрите характеристични данни и неоснователното забавяне на наказателното производство. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на друга, с която да се намали размера на наложените наказания. В съдебно заседание защитникът се позовава на наличие на множество смекчаващи вината обстоятелства, като признание на фактите по делото и изминаването на продължителен срок, поради забавяне на изготвянето на експертизата по делото, в който период подзащитния бил лишен от възможността да управлява моторно превозно средство, като иска от съда да измени присъдата в частта относно наказанието глоба и лишаване от право на управление на моторно превозно средство, които да намали.

Подсъдимият В. не се е явил в съдебно заседание, като не е взел самостоятелно отношение по подадената въззивна жалба.

Представителят на Софийска градска прокуратура е изразил позиция в подкрепа на обжалваната присъда. Намира, че първият съд е проявил снизходителност при определяне на срока на наказанието лишаване от право на управление на моторно превозно средство, доколкото лицето работило ежедневно с моторно превозно средство.

Въззивният съд, след като подложи на анализ събраната по делото 2 доказателствената съвкупност, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което споделя в цялост фактическите констатации на Софийския районен съд. При извършения собствен анализ на събраните доказателства, настоящият състав на Софийски градски съд приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият М. И. В., ЕГН **********, е роден на **** г., в гр. София.

Българин е, български гражданин е, със средно образование е, неженен е, неосъждан е.

Подсъдимият М. В. бил правоспособен водач на моторно превозно средство към 07.09.2023 г., като същият притежавал издадено по установения ред свидетелство за управление на моторно превозно средство № ****, за категории В, АМ, валидно до **** г.

На 07.09.2023 г., около 00:05 часа подсъдимият В. управлявал лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра”, с рег. № **** в гр. София по ул.

„Джавархарлал Неру“, с посока на движение от бул. „Д-р Петър Дертлиев“ към ул. „Индира Ганди“. Полицейските служители при 09 РУ СДВР В.Б. и И.П., които изпълнявали служебните си задължения по осъществяване на контрол по спазване на правилата за движение по пътищата, се движили в срещуположната посока на движение и забелязали, че след като водачът на лекия автомобил „Опел Астра“ възприел полицейския патрулен автомобил, той завил рязко от посоката си на движение в посока блок 706, поради което решили че следва да го проверят. Ето защо, те го последвали и спрели за проверка управлявания от подсъдимия В. автомобил, в района на бл. 706 в ж.к.

„Люлин“.

По време на проверката на документите на лицето полицейските служители намерили поведението му за съмнително, поради което го попитали дали е употребил алкохол или наркотични вещества. Тогава В. заявил, че от време навреме употребявал наркотични вещества. Поради това, служителите на ОПП-СДВР на свой ред уведомили ОДЧ за тези обстоятелства и поискали съдействие от служители на ОПП СДВР, за да бъде осъществено тестване на лицето за употреба на алкохол и наркотични вещества. На място били изпратени свидетелите Д.Т. и Б.К., които тествали лицето за употреба на алкохол, като резултатът от техническото средство, тип Дрегер, бил 3 отрицателен. Било осъществено и тестване за употреба на наркотични вещества, като при него пробата била положителна и устройството „Drug test 5000”, с инвентарен номер ARAM 007 отчело положителна проба за амфетамин. Ето защо, лицето В. било съпроводено от полицейските служители Б. и П. до ВМА, където дало кръвна проба за изследване. При изследването на кръвната проба, според извършената съдебна химикотоксикологична експертиза, се установило начин наличието на амфетамин в кръвта на подсъдимия В.. Управляваният от В. лек автомобил „Опел Астра“ е собственост на лицето Г.К., с ЕГН **********, т.е. не принадлежи на подсъдимия. От заключението на съдебната оценителна експертиза се установява, че стойността на този автомобил към датата на деянието възлиза на 1700 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства а именно показанията на свидетелите В.Б., И.П., Б.К. и Д.Т., от обясненията на подсъдимия, от протокола за оглед на местопроизшествие, от заключенията на съдебната оценителна експертиза и съдебната химикотоксикологична експертиза, приложените като писмени доказателства АУАН, талон за медицинско изследване, протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, ведно с разпечатка от паметта на техническото средство “Drug test”, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества, протокол за доброволно предаване, писмените доказателства за собствеността на процесния автомобил, от справката за нарушения на ЗДвП на подсъдимия и справка за съдимост, а също и от останалите писмени доказателствени материали, налични по делото.

Въззивният съд намери, че фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от настоящия съдебен състав. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане на фактическата обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са 4 обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други. В мотивите на постановената присъда първият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Настоящият въззивен състав изцяло се солидаризира с доказателствения анализ на първата инстанция, поради което счете, че се явява безпредметно той да бъде повтарян в настоящото изложение. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста /решение №181/2012г. на ВКС, I н.о., решение № 372/2012 година на ВКС, III н. о., решение № 513/2013 година на ВКС, І н. о., решение №371/2016г. на ВКС, III н.о./. От съдържанието на въззивната жалба е видно, че не са навеждат твърдения за конкретни нарушения, а оплакванията са общи.

В тази връзка съдът намери, че основателно районният съд се е позовал на гласните доказателствени източници – показанията, депозирани пред съда и приобщените чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 4, във вр. с ал. 1 от НПК показания на свидетелите И.П., В.Б., К. и Т. - полицейските служители, участвали при проверката на подсъдимия, от които се изясняват различни аспекти от същата – датата на деянието, часа на спиране на превозното средство, регистрационният номер на автомобила, поведението на водача – подсъдимия В., тестването му за употреба на алкохол и наркотични вещества, съгласно показанията на свидетелите К. и Т., резултатите от тестовете. Тези гласни доказателствени средства са подкрепени от обясненията на подсъдимия и писмените доказателствени средства, като не подлежи на критика приетото от районния съд за незаинтересованост от изхода на делото на въпросните свидетели – полицейски служители.

Въззивният съд е солидарен и с оценката, дадена за обясненията на подсъдимия, като пълноценен доказателствен източник, напълно съответстващ на заявеното от свидетелите по делото относно извършената проверка и установените обстоятелства.

Настоящият съдебен състав не откри нарушение на Наредба № 1 от 5

19.07.2017 г., за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози относно действията, извършени за установяване на употребата на наркотичното вещество. След изследването, извършено с Drug test 5000 ARAM 007, отчело положителна проба за амфетамин, e съставен талон за медицинско изследване, който е връчен на подсъдимия в 01:20ч. на 07.09.2023г., а подсъдимият е отбелязал в талона, че желае употребата на наркотично вещество да бъде проверена с медицинско и химическо изследване, което е сторено.

Подсъдимият се е явил в срока по чл. 6, ал. 6, т. 2 от наредбата в МБАЛ ВМА София, за да депозира кръвни проби и проби с урина, поставени в контейнери със стикери с номера, съответстващи на отразените в протокола за изготвената СТХЕ, в която е отбелязано, че пробите отговарят на изискваният за токсикологично изследване. Вещите лица по СХТЕ са се позовали на попълнения съгласно нормативните изисквания протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби, изготвен от лекар, съгласно изискването на чл. 12, ал. 1 от наредбата. Предвид изложеното и с оглед професионалната компетентност на вещите лица и обосноваността на заключението им, основателно районният съд се е доверил на заключението на изготвената съдебна химикотоксикологична експертиза.