Решение № 8081 от 07.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8081 гр. София, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И. като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20241110165268 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

В Софийски районен съд е подадена искова молба от Р. П. Д., с която е предявен иск с правно основание чл. 432 КЗ срещу „*****“ ЕАД за сумата от 1500 лева, като част от претенция с общ размер 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на ***** г. в *****“ в посока *****, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 01.03.2024 г., когато ищцата уведомила ответния застраховател за събитието.

С исковата молба Р. Д. твърди, че на посочените дата и място е управлявала лек автомобил „*****“, рег. № ***** с движение направо, когато е автомобилът й бил ударен от движещия се зад него автомобил „*****“, рег. № *****, управляван в нарушение на правилата на ЗДвП от А. Й., чиято гражданска отговорност била застрахована по задължителна застраховка от ответника. За събитието водачите съставили двустранен констативен протокол. Твърди да е претърпяла неимуществени вреди в резултат от произшествието – освен че изпаднала в шок, получила силни билки в областта на врата и главата. Била й поставена диагноза навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб. Носила ортопедична яка в продължение на седмица, ограничавала движенията си, но въпреки това за период от около месец изпитвала силни болки, което наложило приемане на свободно достъпни болкоуспокояващи медикаменти. Вследствие на шока и болките дълго време била тревожна, в лошо настроение, нарушени били сънят и вниманието . Отделно изпитвала неудобство и дискомфорт от носенето на яката в ежедневието си. Поканила извънсъдебно ответникът да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, но последният отказал. Моли за уважаване на иска и претендира присъждане на разноските за производството.

Ответникът е подал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Признава, че е налице сключен договор за 1 застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на л.а. „*****“. Оспорва механизма на ПТП, в т.ч. причина за същия да е поведението на застрахования водач, както и наличието на причинна връзка между събитието и описаните в исковата молба вреди. Акцентира, че единственото доказателство относно събитието е констативният протокол, който не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, като в тази връзка заявява, че го оспорва. Поддържа, че не са осъществени елементите от фактическия състав на деликта, както и че ишцата в резултат от събитието не е получила описаните травматични увреждания, които да са предизвикали неимуществените вреди, описани в исковата молба. Подчертава, че при ПТП с пострадали лица не е следвало да бъде съставян ДКП, а събитието да бъде посетено от органите на МВР. Навежда възражение за съпричиняващо поведение от страна на пострадалата – ищцата е била без поставен предпазен колан, което е допринесло за настъпването, вида и степента на уврежданията. Оспорва иска и като завишен по размер. Посочва, че съгласно представената медицинска документация, ищецът не е пострадала с твърдения интензитет и не било необходимо никакво лечение, не е получила тежки увреждания и се е възстановила за кратък период. Обръща внимание, че ищцата се е обърнала към застрахователя на 06.03.2024 г., който е отказал да удовлетвори претенцията й в рамките на законовия срок за произнасяне. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска и претендира разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените от ищеца твърдения и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Основателността на исковата претенция се обуславя от установяване по делото на следните юридически факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, покрит риск по сключения договор, в причинна връзка с което ищецът е претърпял неимуществени вреди (болки и страдания), причинени от настъпилите от събитието телесни увреждания, техния интензитет и продължителност.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правоизключващите обстоятелства, въведени в отговора, включително и възражението си за съпричиняване на вредите от страна на ищеца, както и да обори презумпцията за вина на водача, чиято гражданска отговорност е застраховал.

С оглед становището на ответника, заявено с отговора на исковата молба, с доклада по делото съдът е отделил за БЕЗСПОРНО и НЕНУЖДАЕЩО се от ДОКАЗВАНЕ в производството обстоятелството, че за л.а. марка „*****“, модел „*****“, с рег. № ***** е бил налице договор за застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП, сключен с ответника, действащ към ***** г.

Не е спорно също така, че преди предявяване на осъдителен иск по реда на чл.

432 КЗ на 06.03.2024 г. ищцата е отправила до ответника извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, както и че ответникът е отказал да изплати такова с писмо, изх. № ***** г., получено от ищцата на 14.06.2024 г.

В хода на съдебното дирене, проведено пред настоящата инстанция, е приет двустранен констативен протокол за ПТП, съставен от ищцата и другия водач, участвал в описаното в исковата молба произшествие, съгласно който ***** г. в 16:30 ч. на ***** е настъпило произшествие между лек автомобил „*****“, рег. № *****, управляван от А. Й. и лек автомобил „*****“, рег. № *****, управляван от ищеца.

2

Съгласно отбелязаното от водачите двата автомобила са се движили в една и съща лента, с една посока на движение, като водачът Й. с управляваното от него МПС е допуснал да настъпи съприкосновение с движещия се пред него автомобил, управляван от ищцата.

Установено е от приобщената в производството медицинска документация, издадена във връзка със здравословния статус на ищеца, че след инцидента около 18:50 ч. същата е била прегледана в УМБАЛСМ „Н. И. П.“, спешен кабинет по неврохирургия, назначени са изследвания като й е поставена диагноза „Навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния сълб“.

За установяване механизма на настъпване на произшествието разпитан в производството е водачът на лекия автомобил „*****“ А. Й., от показанията на който се установява, че произшествието е настъпило през м.февруари 2024 г. С управлявания от него автомобил се движел по бул. „*****“, движението било интензивно, автомобилите се движели в колона. разсеял се за момент и тъй като не спазил дистанция, се ударил в движещия се отпред автомобил, който спрял поради наличието на пешеходна пътека в близост. Другият автомобил бил „*****“, управляван от момиче, което не си спомня добре визуално. За събитието попълнили двустранен констативен протокол, тъй като водачът на другия автомобил не се оплакала да не се чувства добре. След като съставили протокола, си тръгнала сама с автомобила си. Не са се обаждали на тел. 112. Определя удара като сравнително лек, тъй като по неговия автомобил не е имало щети. При предявяване на намиращия се по делото двустранен констативен протокол на свидетеля, последният е заявил, че това е документът, който са съставили за събитието, както и че същият съдържа неговия подпис като водач на лек автомобил А. По отношение на вписаната година в протокола за ПТП, а именно 2023 г., свидетелят уточни, че събитието е настъпило през 2024 г., а допуснатата техническа грешка си обяснява, че документът е съставен в началото на годината.

Прието е заключението на съдебната автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. И. Н., което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, даващо подробни и мотивирани отговори на поставени задачи въз основа на анализ на доказателствата по делото и притежаваните от експерта специални знания. Ползвайки заключението, съдът приема за установено, че на ***** г. около 16:50 часа, лек автомобил марка „*****“, модел „*****“ с рег.№ *****, управляван от Р. Д., се движел *****, по булевард „*****“ с направление на посоката си към „*****“.

По същото време, на същото място и посока на придвижване, се движел лек автомобил марка „*****“, модел „*****“ с рег. № *****, управляван от А. И., който реализирал ПТП с попътно движещия се пред него лек автомобил марка „*****“, модел „*****“, в резултат на което настъпило контактно ПТП с материални и нематериални щети, с увреждания по задната част на л.а. „*****“. Вещото лице е приело, че причина за настъпване на произшествието е поведението на водача на лек автомобил „*****“, модел „*****“ с рег. № *****, който се е движил със скорост и дистанция, при които не е имал възможност да спре в рамките на опасната зона на превозното средство, без да настъпи съприкосновение с намиращия се пред него лек автомобил „*****“, модел „*****“. На въпроса на ответника относно обстоятелството дали пострадалата е била с поставен предпазен колан към момента на съприкосновението между двете превозни средства, експертът е посочил, че липсват изходни данни за това и не може да се установи от техническа гледна точка, дали пострадалата е била с правилно поставен обезопасителен колан.

Въз основа на събраните доказателства относно механизма на настъпване на произшествието съдът намира, че следва да посочи, че дава вяра на същите, като приема, че водачът на лек автомобил „*****“ с поведението си, неспазвайки 3 необходимата с оглед интензитета на движението дистанция и неупражнявайки контрол върху управляваното от него МПС, е нарушил правилата на чл. 20,ал. 1 и чл.

23, ал.1 ЗДвП и е станал причина за настъпване на произшествието. В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи, че макар ответникът да е заявил, че оспорва представения двустранен констативен протокол, отразеното в същия се потвърждава от показанията на разпитания свидетел, по отношение на които не са налице основания да не бъдат кредитирани от съда.

По изложените съображения съдът приема, че произшествието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „*****“ А.

Й.. Следователно и доколкото между страните не е спорно, че отговорността на водача К. е била застрахована от ответника по задължителната застраховка „Гажданска отговорност“, то и предпоставките за възникване на отговорността на ответника, доколкото е установено, че ищецът е пострадал от процесното произшествие, съдът приема за несъмнено доказани.

За установяване на претърпените от ищеца телесни увреждания и неимуществените вреди, които същите са обусловили, по делото са събрани свидетелски показания и е прието заключението на съдебно-медицинска експертиза.

Въз основа на разпита на свидетеля С. Н.а, леля на ищцата, съдът приема, че непосредствено след като се е случило произшествието се е обадила ищцата, споделила че е претърпяла инцидент с колата, че не се чувства добре, имала болки в главата и врата. Помолила я да вземе яка, тъй като знаела, че свидетелят разполага с такава. Срещнали се по пътя, тъй като ищцата била тръгнала от мястото на инцидента.

Свидетелят Н.а я качила в своята кола и отишли в „П.“, където я прегледали, направили рентгенови снимки и препоръчали да носи ортопедичната яка около 10-15 дни. По спомени на свидетеля тя я носила 12 дни, през което време имала дискомфорт.

При ставане сутрин се оплаквала, че има болки. Приемала достъпни без рецепта болкоупокояващи противовъзпалителни средства за период от около две седмици. От болки се оплаквала около два месеца.