Определение № 38025 от 20.09.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38025 гр. София, 20.09.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20221110169881 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Подаденa e молбa от Г. А. Д., чрез адв. ** за изменение на решение № 17071 от 20.10.2023 г. постановено по гр. д. № 69881/2022 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските.

В молбата се твърди, че следва да се присъди възнаграждение в по-голям размер, а именно сумата от още 4500 лв., доколкото в 12.51 часа на 09.10.2023 г. бил представен втори договор за правна защита и съдействие.

Насрещната страна по молбата срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не взема становище.

Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Искането по чл. 248 от ГПК е направено в рамките на законоустановения срок от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледано по същество искането е неоснователно.

С решение № 17071 от 20.10.2023 г. постановено по гр. д. № 69881/2022 г. по описа на СРС, 39 състав е прогласен за нищожен по предявения от Г. А. Д. срещу „**, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, договор за предоставяне на поръчителство № 4489186 от 19.05.2022 г., сключен от една страна от Г. А. Д. и от „**, както и е осъден ответникът „**, да заплати на Г. А. Д., по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 139.20 лв., представляваща недължимо платена сума за неустойка по договор за предоставяне на поръчителство № 4489186 от 19.05.2022 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 22.12.2022 г., до окончателното изплащане на вземането. С решението е осъден „**, да заплати на Г. А. Д., на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 1100 лв., разноски в производството. В случая решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

В случая с решението в полза на ищеца са присъдени разноски в размер на 100 лв. за 1 платена държавна такса, както и 1000 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие представен с исковата молба.

По делото е постъпила молба с вх. № 279607 от 09.10.2023 г. в 12:51 часа непосредствено преди проведеното единствено открито съдебно заседание на 09.10.2023 г.

/започнало в 14:26 часа/, към която молба е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и адв. Б. З., в който е посочено, че било заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4500 лв., която сума била заплатена в брой, която именно сума се претендира с молбата по чл. 248 от ГПК.

Следва да бъде посочено, че предмет на делото се явява два обективно съединени иска с материален интерес по първия иск сумата от 450 лв., а по втория иск 139.20 лв., по които е произнесено неприсъствено решение, за които се претендира адвокатско възнаграждение в общ размер на 5500 лв. Настоящият състав намира, че претенцията за адвокатско възнаграждение в размер на 4500 лв. от ищеца за неоснователна, поради злоупотреба с право, с която злоупотреба се нарушават установените граници за упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес. Съгласно чл. 3, изр. 1 ГПК и залегналият в същата разпоредба принцип на добросъвестност при упражняване на процесуални права, участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Разноските по делото не следва да бъдат източник на неоснователно обогатяване за страната, в чиято полза е крайният съдебен акт, респ. за неоснователно обедняване на загубилата страна, а следва да възстановят сторен в разумни граници разход за защита на правата на страните. В настоящия случай и от установените в производство обстоятелства се налага извод, че главната цел преследвана с представения втори договор за правна защита и съдействие не е защита на накърнени права и законни интереси, а генериране на допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение.

Това е така, тъй като вторият договор е представен непосредствено преди единственото открито съдебното заседание, като е представен с молба, с която е поискано неприсъствено решение и се твърди, че страната е заплатила адвокатско възнаграждение по този договор, което е близо 8 пъти по-голямо от материалния интерес по делото, като вече е заплатено адвокатско възнаградение от 1000 лв. На практика се претендира общо възнаграждение за адвокат по делото в размер на 5500 лв. при общ материален интерес 589.20 лв. Още повече, че договорът с процесуалния представител на ищеца адв. З. е представен към момент, в който на същия му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 133, ал. 1, т. 4 от ЗАдв – „Лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ за срок от 6 /шест/ месеца, което обстоятелство е видно от ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г. За пълното следва да се посочи, че ищецът Г. А. Д. след извършена справка в системата на съда се установява, че има 45 искови производство с идентичен предмет. Предвид горното се налага извод, че главната цел на страната е генериране на допълнителни разноски за адвокатски възнаграждения. Съдът не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба, в който смисъл е Определение № 174/26.04.2021 г. по ч. гр. д. № 560/2021 г., III ГО на ВКС, Определение № 2

466/01.12.2020 г. по ч. гр. д. № 2980/2020 г., III ГО на ВКС и др. С оглед на гореизложеното молбата за изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователна.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбa от Г. А. Д., чрез адв. ** за изменение на решение № 17071 от 20.10.2023 г. постановено по гр. д. № 69881/2022 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3