Решение № 37 от 19.03.2024, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. гр. Лом, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Пл. Йорданов при участието на секретаря Анетка П. Рангелова като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно наказателно дело № 20241620200074 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателят С. Л. П. от гр. Добрич, ***, обл. Монтана, ЕГН ********** е недоволен от издаденото от Началник отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София Наказателно постановление № 8456/30.11.2022 г., с което на осн. чл. 53, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Закона за пътищата му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 3 500.00 /три хиляди и петстотин/ лева.

В с. з. жалбоподателят не се явява и не се представлява. От пълномощника му - адв. Б. К. от АК – Бургас е постъпила писмена защита, в която поддържа жалбата и моли съда да отмени издаденото НП, алтернативно – да намали размера на наложената глоба до предвидения в закона минимум.

Административнонаказващият орган се представлява от юрисконсулт Даниела Пъневска, която моли да бъде потвърдено наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Подробни съображения излага в писмена защита.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с 1 доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

С Наказателно постановление № 8456/30.11.2022 г. на Началник отдел „Контрол на РПМ“ към дирекция АРОК при АПИ - София на жалбоподателя П. на осн. чл. 53, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Закона за пътищата му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3500 лв. за това, че на 08.11.2023 г. в центъра на с. Ковачица, обл. Монтана е извършвал превоз на товари със съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси марка „Скания“ с рег.

№ В *** ТН и полуремарке с три оси с рег. № В *** ЕН, без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/ съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни товари и/или тежки ППС.

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 14-дневен срок за обжалване.

По същество се явява частично основателна.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната фактическа обстановка:

С. П. работи като шофьор на тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона в „ТРАНС ГРУП БЪЛГАРИЯ 1“ ООД. На 08.11.2023 г. след управление на съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси марка „Скания“ с рег. № В *** ТН и полуремарке с три оси с рег. № В *** ЕН спрял за почивка на отбивна площадка в с. Ковачица, с посока на движение от гр. Лом за гр. Козлодуй.

Минаващите покрай отбивката служители на АПИ – Н. А. и П. Г. решили да извършат проверка на товарния автомобил. Извършено е измерване с техническо средство – електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118807 и ролетка № 1313/18, 5 м.

При измерването е установено, че натоварването на задвижващата (2-ра) единична ос на ППС е 14,540 т. при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11,5 т., както и че сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 31,905 т. при максимално допустимо натоварване на оста 24 т. Тъй като ППС-то попадало в категория „тежко“ по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни товари и/или тежки ППС, а П. нямал Разрешително съгласно чл. 8, ал. 1 от същата Наредба, на място му бил съставен АУАН за нарушение на чл. 26, ал.

2

2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от ЗП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“, чл. 7, ал. 1, т. 3, б.

„б“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. С. П. подписал акта с възражение, че претеглянето е на неравна повърхност. В законоустановения срок е подадено писмено възражение против АУАН, което било оставено без уважение и АНО издал атакуваното НП № 8456/30.11.2023 г., с което на осн. чл. 53, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Закона за пътищата наложил съответното административно наказание.

Въз основа на установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, се налагат следните правни изводи:

Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. При проверка за законосъобразността на издадено наказателно постановление, съдът винаги е инстанция по същество и следва да прецени дали от АНО правилно е приложен материалният закон. В настоящия казус съдът констатира, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, но АНО не е приложил правилно закона по отношение размера на наложеното наказание.

Допустимите размери, маса и натоварване на ос на категориите пътни превозни средства и техните ремаркета, както и условията и редът за движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване са уредени в Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни товари и/или тежки ППС.

В настоящия случай измерените параметри на управляваното от жалбоподателя ППС показват, че същото е извънгабаритно по см. на пар. 1, т.

1 от ДР на Наредба № 11, респ. „тежко“ по см. на чл. 3, т. 2 от Наредбата.

Според последната разпоредба, тежки ППС са тези, които имат натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7. От друга страна, чл. 26, ал. 2, т. 1, б.

„а“ от Закона за пътищата предвижда, че движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства е забранено и се осъществява само с разрешение (Разрешително) за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията, управляваща пътя (АПИ). За измерените параметри на ППС при проверката обаче водачът П. не е представил на длъжностните лица от АПИ валидно разрешение за платени пътни такси за движение на 3 извънгабаритно, респ. тежко ППС. Като водач П. е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС не надвишават максимално допустимите норми по Раздел II от Наредба № 11, но не го е сторил, с което е нарушил именно нормите на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от ЗП във вр. с чл. 7, ал.

1, т. 4, б. „а“, чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г.

Чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП предвижда административно наказание „глоба“ от 1000 до 5000 лв. за физически лица, които извършват движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.

В процесния случай е осъществен състав на административно нарушение по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП – П. е управлявал извънгабаритно, респ. тежко ППС без съответното разрешение от АПИ. Затова и правилно е санкциониран на основание цитираната разпоредба.

При определяне на размера на наказанието обаче (което в нормата на чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата не е абсолютно, а относително определено - „от-до“) АНО е допуснал нарушение на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, както и обществената опасност на този вид административно нарушение. В случая глобата е определена от АНО на 3 500,00 лв., без да са изложени никакви аргументи за това. Законодателят е предвидил за физически лица „глоба“ в размер от 1000 лв. до 5000 лв. Това означава всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението. В конкретения случай налагането на глоба в размер около средния се явява необосновано.

По делото не са представени доказателства, че жалбоподателят е санкциониран за други нарушения на специалния закон – Закона за пътищата.

Напротив – в самото НП е посочено, че нарушението е извършено за първи път. При това положение налагането на глоба в размер, съществено надвишаващ минималния, предвиден за това нарушение, представлява само ненужно репресиране на наказаното лице. Ето защо съдът намира, че правилно е наложено административно наказание, но размерът му се явява завишен и следва да се намали до минималния такъв - от 1000.00 лв., като 4 споделя изложените от защитата аргументи.

С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 8456 от 30.11.2023 г. на Началник отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, с което на С. Л. П. от гр. Добрич, ***, обл.

Монтана, ЕГН ********** на осн. чл. 53, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Закона за пътищата му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 3 500.00 /три хиляди и петстотин/ лева, като намалява размера на така определеното наказание от 3500.00 лева на 1000,00 лв. /хиляда лева/.

Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.

Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото изготвяне.

След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на Началник отдел „Контрол на РПМ“ към дирекция АРОК при АПИ - София за сведение и изпълнение.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 5