Решение № 71 от 06.01.2017, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 7764/2014
- Вид
- Решение № 71
- Подписан
- 06.01.2017
- В сила
- 18.11.2020
- Състав
- НЕВЕНА БОРИСОВА ЧЕУЗ
Цитирани разпоредби
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 155 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 451 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 101 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш
Е Н И Е град София, 06.01.2017 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в публично заседание на тринадесети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ при секретаря Д.К., като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 7 764 по описа на 2014 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр. чл. 415 ал.1 от ГПК.
Ищецът „Ю.Б.” АД твърди, че на 17.08.2007 г. между нея /с предишно наименование „Б.П.Б.” АД/ и „С.” ООД е сключен договор за банков кредит, съгласно който банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 284 000 евро за рефинансиране на текущи кредити в друга банка срещу насрещното му задължение да върне предоставената сума, ведно с лихвите в срок от 240 месеца. Твърди се, че кредитът бил напълно усвоен на пет поетапни усвоявания в периода 28.08.2007 г.
– 21.05.2012 г. респ. били направени 21 броя погасявания на част от усвоените суми с последна дата на погасяване на главницата на 21.05.2009 г. Твърди се, че впоследствие с анекс 1/18.06.2009 г. към договора било уговорено да се въведе облекчен 12 месечен период на изплащане на дълга, а с анекс 2/28.05.2010 г. било уговорено преоформяне на дълга по кредита чрез натрупване към редовната главница на просрочените към този момент суми.
Твърди се, че общият дълг към датата на подписване на анекс 2 е в размер на 278 875, 87 евро, който следвало да се погаси съгласно погасителния план, неразделна част от анекса. Със същия анекс като съдлъжници по договора встъпили С.А.Ц. и А.С.Ц., които се задължили да отговарят солидарно с кредитополучателя. Твърди се, че до определен момент кредитополучателят изплащал задълженията си, но впоследствие спрял да прави това. Поради което и на основание чл. 8 от анекс 2, чл. 25 б. „г” вр. с чл.
26 б. „в” от договора и чл. 4.1 от общите условия кредитът бил обявен за предсрочно изискуем изцяло, считано от изявлението на банката – 17.06.2011 г.
Твърди се, че към датата на обявяване на предсрочната изискуемост ответникът „С.” ООД бил в забава за плащане на задължения в общ размер на 9682, 07 евро. Твърди се, че на длъжниците били изпратени изрични покани да заплатят целият дълг, което те не сторили. Поради което на 09.08.2012 г. ищецът депозирал заявление по чл. 417 от ГПК пред РС – Монтана и му били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 291 921, 27 евро – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.08.2012 г., сумата от 34 441, 35 евро – дължими договорни лихви за периода 21.12.2010 г. – 07.08.2012 г., сумата от 190, 16 евро – дължими такси по договора за периода 12.04.2010 г. – 07.08.2012 г., сумата от 156, 70 лв. – дължими застраховки по договора за периода до 08.08.2012 г., сумата от 8206, 06 лв. – платено адвокатско възнаграждение, сумата от 12 776, 77 лв. – платена ДТ. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело като в срока по чл. 414 от ГПК длъжниците депозирали възражение.
В исковата молба се твърди, че на 17.08.2007 г. между ищеца /с предишно наименование „Б.П.Б.” АД/ и „С.” ООД бил сключен и друг договор за банков кредит, съгласно който банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 100 000 евро във формата на кредитна линия с цел на първоначално усвояване – плащане на задължения към доставчици срещу насрещното му задължение да върне предоставената сума, ведно с лихвите в срок от 180 месеца. Твърди се, че кредитът бил напълно усвоен на множество поетапни усвоявания в периода 28.08.2007 г. – 21.05.2012 г. респ. били направени 22 броя погасявания на част от усвоените суми с последна дата на погасяване на главницата на 19.02.2010 г.
Твърди се, че впоследствие с анекс 1/28.05.2010 г. към договора било уговорено да се въведе преоформяне на дълга, който към момента на подписване на анекса възлизал на сума в размер на 102 453, 88 евро. Със същия анекс като съдлъжници по договора встъпили С.А.Ц. и А.С.Ц., които се задължили да отговарят солидарно с кредитополучателя. Твърди се, че до определен момент кредитополучателят изплащал задълженията си, но впоследствие спрял да прави това. Поради което и на основание чл. 8 от анекс 2, чл. 25 б. „г” вр. с чл.
26 б. „в” от договора и чл. 4.1 от общите условия кредитът бил обявен за предсрочно изискуем изцяло, считано от изявлението на банката – 17.06.2011 г.
Твърди се, че към датата на обявяване на предсрочната изискуемост ответникът „С.” ООД бил в забава за плащане на задължения в общ размер на 6264, 34 евро. Твърди се, че на длъжниците били изпратени изрични покани да заплатят целият дълг, което те не сторили. Поради което на 09.08.2012 г. ищецът депозирал заявление по чл. 417 от ГПК пред РС – Монтана и му били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 107 502, 49 евро – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.08.2012 г., сумата от 9712, 66 евро – дължими договорни лихви за периода 21.06.2011 г. – 07.08.2012 г., сумата от 53,39 евро – дължими такси по договора за периода 12.04.2010 г. – 07.08.2012 г., сумата от 3292,28 лв. – платено адвокатско възнаграждение, сумата от 4587, 15 лв. – платена ДТ. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело като в срока по чл. 414 от ГПК длъжниците депозирали възражение.
При тези наведени фактически твърдения е мотивиран правен интерес от исковете и от съда се иска да признае за установено по отношение на ответника, че същите дължат посочените по-горе суми.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Р.. Претендират се разноските, сторени в настоящото производство, съобразно приложен списък по чл.
80 от ГПК.
Ответникът „С.” ООД, не заявява отговор в срока по чл. 367 от ГПК.
Ответникът С.А.Ц., оспорва исковете в отговор в срока по чл. 367 от ГПК.
Ответникът А.С.Ц., оспорва исковете в писмен отговор в срока по чл. 367 от ГПК.
Депозирана е допълнителна искова молба респ. в срока за допълнителен отговор е депозиран такъв и от тримата ответници.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа страна:
Видно от приложеното гр. д. 1153/12 г. на РС – Монтана е депозирано заявление по чл. 417 от ГПК от заявител „Ю. и Е.Д.Б.” АД. В заявлението е отправено искане до съда да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу съдлъжниците „С.”
ООД, С.А.Ц. и А.С.Ц. за сумата от 291 921, 27 евро – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.08.2012 г., сумата от 34 441, 35 евро – дължими договорни лихви за периода 21.12.2010 г. – 07.08.2012 г., сумата от 190, 16 евро – дължими такси по договора за периода 12.04.2010 г. – 07.08.2012 г., сумата от 156, 70 лв. – дължими застраховки по договора за периода до 08.08.2012 г., сумата от 8206, 06 лв. – платено адвокатско възнаграждение, сумата от 12 776, 77 лв.
– платена ДТ, на основание извлечение от кредитна сметка по кредитна сделка № 770542.
На 09.08.2012 г. РС – Монтана е издал по горецитираното дело заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ за описаните по-горе суми респ. изпълнителен лист за същите.
Представен е и договор за банков кредит – продукт „Бизнес помещения” № BL 7909 от 17.08.2007 г., от съдържанието, на който се установява, че на същата дата „Б.П.Б.” АД е сключила със „С.” ООД същият с предмет предоставяне на кредит в размер на 284 000 евро със срок за погасяване от 240 месеца като кредитът се издължава по погасителен план, неразделна част от договора /чл. 3.1/. Страните са уговорили възможност банката – кредитор да обяви за изискуемо преди срока цялото кредитно задължение в хипотезите на чл. 25 от договора. Съгласно чл. 25 б. „г” от същия една от тези хипотези е „не е внесъл дължима вноска по главница и/или лихва”.
По делото е представен анекс № 1 към договор за банков кредит от 18.06.2009 г., съгласно който „Ю. и Е.Д.Б.” АД и „С.” ООД са постигнали съгласие за въвеждане на нов облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания на банката по договор 7909 при условие, че кредитополучателят погаси просрочените задължения по кредита /т.2 от анекса/.
Постигнато е съгласие при изпълнение на това условие кредитополучателят да ползва 12 месечен период на облекчено погасяване на кредита, считано от датата на влизане в сила на анекса /т.3.1/, а след изтичане на този период кредитът ще се погасява от кредитополучателя при нов погасителен план, неразделна част от анекса /т.4/.
По делото е представен и анекс № 2 към договор за банков кредит от 28.05.2010 г., сключен между „Ю. и Е.Д.Б.” АД, „С.” ООД, С.А.Ц. и А.С.Ц., с който страните са се съгласили да предоговорят съществуващи към датата на преоформяне задължения. Страните са се съгласили, че размерът на дълга е 278 875, 87 евро /чл.2 т.4/. Като в чл.3.1 са постигнали съгласие този размер да се раздели условно на две части в съотношение 75%:25%, всяка от които да бъде погасявана с общ погасителен план, а в чл. 4 от анекса са уговорени условията за погасяване на всяка една от двете части на дълга. В чл. 8 от анекса е уговорено, че в случай че в рамките на срока за погасяване, определен в чл.4 ал.1 б.”в” кредитополучателят и съдлъжниците не заплатят в срок, която и да е дължима вноска, същите губят правото да ползват облекчения ред и банката има право едностранно да прекрати неговото прилагане и по своя преценка да обяви дълга за незабавно изцяло и предсрочно изискуем. Съгласно чл. 14а ал.1 от анекса С.Ц. и А.Ц. са встъпили при условията на чл. 101 от ЗЗД като съдлъжници в задълженията на кредитополучателя.
Представен е и погасителен план към анекса от 28.05.2010 г.
По делото са представени покани за изпълнение с приложени обратни разписки, адресирани до кредитополучателя и съдлъжниците, в които е обективирано и обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Видно от приложеното гр. д. 1154/12 г. на РС – Монтана е депозирано заявление по чл. 417 от ГПК от заявител „Ю. и Е.Д.Б.” АД. В заявлението е отправено искане до съда да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу съдлъжниците „С.”
ООД, С.А.Ц. и А.С.Ц. за сумата от 107 502, 49 евро – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.08.2012 г., сумата от 9712, 66 евро – дължими договорни лихви за периода 21.06.2011 г. – 07.08.2012 г., сумата от 53,39 евро – дължими такси по договора за периода 12.04.2010 г. – 07.08.2012 г., сумата от 3292,28 лв. – платено адвокатско възнаграждение, сумата от 4587, 15 лв. – платена ДТ, на основание извлечение от сметка по договор от 17.08.2007 г.
На 14.08.2012 г. РС – Монтана е издал по горецитираното дело заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ за описаните по-горе суми респ. изпълнителен лист за същите.
Представен е и договор за банков кредит – продукт „Кредитна линия плюс за бизнес помещения” № BL 8185 от 17.08.2007 г., от съдържанието, на който се установява, че на същата дата „Б.П.Б.” АД е сключила със „С.” ООД същият с предмет предоставяне на кредит във формата на кредитна линия в размер на 100 000 евро със срок за погасяване от 180 месеца. Страните са уговорили възможност банката – кредитор да обяви за изискуемо преди срока цялото кредитно задължение в хипотезите на чл. 24 от договора. Съгласно чл. 24 б. „г” от същия една от тези хипотези е „не е внесъл дължима вноска по главница и/или лихва”.
По делото е представен и анекс № 1 към договор за банков кредит от 28.05.2010 г., сключен между „Ю. и Е.Д.Б.” АД, „С.” ООД, С.А.Ц. и А.С.Ц., с който страните са се съгласили да предоговорят съществуващи към датата на преоформяне задължения. Страните са се съгласили, че размерът на дълга е 102 453, 88 евро /чл.2 т.4/. Като в чл.3.1 са постигнали съгласие този размер да се раздели условно на две части в съотношение 75%:25%, всяка от които да бъде погасявана с общ погасителен план, а в чл. 4 от анекса са уговорени условията за погасяване на всяка една от двете части на дълга. В чл. 8 от анекса е уговорено, че в случай че в рамките на срока за погасяване, определен в чл.4 ал.1 б.”в” кредитополучателят и съдлъжниците не заплатят в срок, която и да е дължима вноска, същите губят правото да ползват облекчения ред и банката има право едностранно да прекрати неговото прилагане и по своя преценка да обяви дълга за незабавно изцяло и предсрочно изискуем. Съгласно чл. 14а ал.1 от анекса С.Ц. и А.Ц. са встъпили при условията на чл. 101 от ЗЗД като съдлъжници в задълженията на кредитополучателя.
Разпечатката съдържа 39 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/41463498-25af-49c6-9fe6-dcee1152e7d4