Определение № 24480 от 12.07.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24480 гр. София, 12.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА

Гражданско дело № 20231110110731 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава 13 ГПК-Основно производство.

Подадена е искова молба от В. К. К. срещу И. Е. М., с която е предявен иск по чл. 127, ал.

2 СК относно упражняването на родителските права по отношение на децата на страните – Изабел И.ова М., Георги И.ов М. и Виктория И.ова М., относно местоживеенето на децата, както и по отношение на тяхната издръжка. Излага се становище за подходящ режим на лични отношения между бащата и децата.

Ищцата твърди, че с ответника имали връзка от 2009 г. и живеели на семейни начела до 13.07.2022 г. в гр. София, кв. „Витоша“, в жилище придобито от ответника. Твърди, че в периода от 2014 г. до 2020 г. тя постоянно била или бременна или по майчинство, респективно не работила, а се грижила за децата, дома и домакинството. През това време ответникът реализирал високи доходи и придобивал различни имуществени активи. През 2014 г. И. М. претърпял операция на дискова херния, която се оказала неуспешна и през 2017 г. получил ЕР на ТЕЛК за 43 % трайно намалена работоспособност. Вследствие на претърпяната операция и към настоящия момент бащата на децата й изпитвал сериозни страдания, трудно се движил, не успявал да се грижи сам за себе си, нито за децата им. На 18.06.2022 г. претърпял инцидент поради тромб на левия крак и се наложило да проведе болнично лечение до 13.07.2022 г., след което бил предупреден да щади физическите си усилия. Твърди, че в последните три години ответникът изпаднал в социална изолация, доколкото работи от вкъщи, няма приятели и социална среда. Ищцата навежда твърдения, че през 2020 г. започнала работа в детска градина „Слънчев лъчи“ в гр. София като учителка и от този момент настъпили сериозни проблеми в отношенията между страните, ответникът искал тя да му превежда част от заплата си, започнал да следи телефона й, да я злепоставя пред познати, роднини и колеги. Твърди, че на 13.07.2022 г. ответникът изгонил нея и децата от апартамента, който обитавали и тя и децата се преместели в жилището на брат й Георги Кръстев Кръстев. Няколко дни по–късно И. М. поискал ищцата да му даде децата, за 1 да ги видят родителите му, които са от гр. Велико Търново и тя се съгласила, след което И.

М. отказал да пусне големите деца Виктория и Георги да се приберат при майка си, а пуснал само малкото дете Изабел. Твърди, че сигнализирала различни институции за отношението на бащата и се притеснявала как децата ще живеят при бащата, при положение, че той не може да се грижи адекватно за тях. Децата се отглеждали в с. Негован, където ответникът имал къща. През септември ответникът върнаал децата в София за началото на учебната година, а на 13.09.2022 г. тя отишла до жилището му и поискала да ги види, прегърнала ги, а той я бутнал и изгонил. Сочи, че еднолично бащата е решил детето Георги да учи в частно училище „Д-р Петър Берон“ в гр. София, чиято такса тя не може да си позволи. Навежда твърдения, че тя може да се справя с грижите за децата си, както и да разпределя работните си ангажименти, осигурила е жилище, където да живеят, както и може да разчита на помощта на родителите си. Счита, че бащата не разполага с необходимия родителски капацитет, избухлив е, държи се грубо с децата. Сочи още, че здравословното състояние на бащата не му позволява да полага адекватни грижи за децата си, Твърди, че той настройва децата срещу нея, не им позволява да общуват както с нея, така и с техните връстници.

Твърди, че тя е по-надеждния родител, с оглед грижите , които е полагала до момента и притежаваната квалификация.

Представя писмени доказателства под опис, които иска да бъдат приети като доказателства по делото, прави искане за събиране на гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели при режим на довеждане по отношение на родителския й капацитет и този на ответника.

В дадения едномесечен срок от съда е постъпил отговор от ответната страна И. Е. М., в който не се оспорва претенцията в частта относно упражняването на родителските права и местоживеенето на децата. Изразява становище относно предложения от насрещната страна режим на лични отношения, като се навеждат твърдения за режим, който според ответната страна е подходящ. Оспорва се частично претенцията за издръжка по размер поради твърдения за липса на възможност за заплащане на издръжка в претендирания размер.

Ответникът твърди, че влошаването на отношенията между страните е вследствие поведението на В. К. след внезапното влошаване на състоянието му от проведена операция на 16.05.2022 г. Оспорва твърдението, че ищцата е сключила договор за наем с брат си.

Оспорва твърдението на ищцата, че в периода от 2014 г. до 2020 г. тя винаги е била бременна или в отпуск по майчинство. Твърди, че след раждането на Виктория на 08.05.2014 г. напуснал работа и останал безработен до м. март 2018 г., през което време изцяло поемал грижите за децата, сочи, че през това В. използвала първата година на майчинството си и след това се връщала на работа. През 2018 г. той започнал работа отново и поел цялата издръжка на децата. Твърди, че откакто започнала работа в ДГ „Слъчневи лъчи“ В. пренебрегнала личния си живот и грижите за семейството за сметка на професионалното си развитие. Сочи, че същевременно през 2021 г. тя няколко пъти си тръгвала от жилището, в което живеели и изоставяла него и децата. Твърди, че влзенал в болница през месеците май, юни, юли през 2022 г., защото бил подложен на пълно 2 психическо и физическо изтощение, единствено той се грижил за децата и домакинството.

Твърди, че майката не може да осигури подходящи жилищни условия за децата. Сочи, че разрешавал на майката да се вижда с децата, като сочи, че така се случило на 13.09.2022 г. на паркинга на блока, в който живее, на 06.11.2022 г., когато В. посетила Георги в училището му, заедно с детето Изабел. Твърди, че ищцата от своя страна не му позволява да се вижда с детето Изабел. Сочи, че майката му оставила децата през юли 2022 г., за да отиде на тиймбилдинг. Сочи, че В. К. заплаща издръжка на децата от м. февруари или от м. март.

Навежда твърдения, че здравословното му състояние се подобрява. Отглежда децата си Виктория и Георги и им осигурява всички необходими грижи. Твърди, че майката не е помагала на децата при учебния процес, а се интересувала само от материални неща и клюки, които нейни интереси повлиявали и на децата. Сочи, че В. не се грижила за домакинството, че вземала храна от детската градина, в която работи. Същата се опитвала да настройва децата срещу него. Към настоящия момент Виктория и Георги живеели при него, в неговото жилище, което било пригодено за тях, имали си детска стая и всичко необходимо, освен това им е осигурил отлични условия за развлечения, през почивните дни прекарвали времето си в с. Негован в негова къща. Родителите на ответника също живеели при него и му помагали в грижитре за децата. Оспорва доводите на ищцата, че близките й ще помагат с грижите за децата, доколкото според него родителите й и брат й не разполагат с необходимия капацитет и средата им е недобра за децата. Твърди, че той е родителят с поголям родителски капацитет с оглед образованието си, професионалния си опит, отношение към децата и грижите, които е полагал.

Прави доказателствени искания за изслушване на съдебна експертиза по отношение на психическото здраве на В. К. К., за издаване на съдебно удостоверние за снабдяване на документи от НАП относно внасянето на данък по договор за наем на жилище, обитавано от В. К., за назначаване на СППЕ относно родителския капацитет на родителите и отношенията с децата.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. Е. М. предявява и насрещни искове по чл. 127, ал.

1 СК относно упражняването на родителските права по отношение на децата на страните – Изабел И.ова М., Георги И.ов М. и Виктория И.ова М., относно местоживеенето на децата, както и по отношение на тяхната издръжка. Излага се становище за подходящ режим на лични отношения между бащата и децата.

В допълнителна молба от 09.05.2023 г. И. Е. М. сочи, че В. К. К. възпрепятствала детето Виктория да отиде на зелено училище през месец април 2023 г.

В допълнителна молба от 12.05.2023 г. И. Е. М. сочи, че майката ограничава по всякакъв начин контактите на бащата с малкото детето Изабел, което се отглежда при нея, а от своя страна той не пречил на контактите й с децата, които се отглеждат при него – Виктория и Георги, като В. ходила да ги вижда в училищата им. Съдържат се твърдения за среща на 07.11.2022 г. между страните по делото в присъствието на двете им деца Георги и Изабел, както и за среща на 17.12.2022 г. между него и децата, включително Изабел. Излага доводи, че майката на децата страдала от анорексия, имала обсесивно желание за постигане на цели 3 и различни депресии, излага твърдения във връзка с развитието на отношенията на страните, като сочи, че майката е изоставила децата, а не той е възпрепятствал контактите им.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на подадения насрещен иск от Вената К. К., в който се поддъжа становище за неоснователност и недоказаност. Оспорва твърдението, че здравословното състояние на бащата се подобрявало, сочи че през май 2023 г. му е наложило отново да замине за операция в чужбина и през това време за децата са се грижили родителите му в с. Негован. Сочи, че последно е виждала дъщеря си Виктория на 13.05.2023 г. на училищна пиеса, а сина си Георги на 18.05.2023 г. в едно от междучасията.

Разбрала от личния лекар на децата, че на 26.05.2023 г. същите са били болни и тя заедно със своите родители отишли в жилището на ответника, а в последствие в с. Негован. След като сигнализирала полицията, излезнали родителите на ответика, които заявили, че той е в чужбина на лечение и те се грижат за децата. Поддържа, че от една година не може да поддържа нормален контаткт с дъщеря си и и да й помага в учебния процес. Сочи, че докато са живеели заедно грижите за децата – къпане, хранене, приспИ.е, посещение на лекар, са били само неин ангажимент. Прави искане за изслушване на СМЕ относно здравословното състояние на бащата. Противопоставя се на исканията за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред НАП и за назначаване на СПЕ.

Пред съда е подадена допълнителна молба от И. Е. М. от 16.06.2023 г., в която е посочено, че на 26.05.2023 г. е бил опериран в Швейцария и състоянието му се подобрява.

Прилага и иска да бъдат приложени като писмени доказателства документи относно записването на децата в ЧОУ „Свети Климент Охридски“. Прилага снимки.

Съдът намира, че представените от страните писмени доказателства следва да бъдат допуснати до събиране.

Искането за допускане на гласни доказателства, направено от ищцата следва да бъде уважено и по отношение на един свидетел при режим на довеждане по аргумент от чл. 159, ал. 2 ГПК, доколко не са посочени различни обстоятелства от разпита на свидетелите, които ще се установяват.

По отношение на искането за издаване на СУ, което да послужи пред НАП, същото не касае обстоятелства от предмета на делото, доколкото страните не спорят, че към момента В. К. К. и детето Изабел живеят в жилището на брат й, а обстоятелството на какво правно основание е извън предмета на делото.

Искането за назначаване на СППЕ е допустимо, относимо и необходимо за разрешаване на делото.

По отношение на искането на И. Е. М. за назначване на СМЕ по отношение на здравословното състояние на В. К. К. и в частност боледувала ли е тя от анорексия, съдът намира, че следва да бъде дадена възможност да го уточни и да формулира конкретни задачи към вещото лице.

По отношение на искането за назначаване на СМЕ по отношение на здравословното състояние на бащата, формулирано в отговора на насрещната искова молба, следва да бъде 4 дадена възможност за становище на И. Е. М..

По изложените съображения и на основание чл. 140 ГПК, съдът