Решение № 3887 от 05.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3887 гр. София, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г.А при участието на секретаря Г.Х като разгледа докладваното от Г.А Гражданско дело № 20231110156328 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.310 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А. Н. Б. срещу ******************, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.

В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношение, учредено по силата на Трудов договор № 196/21.06.2022 г., като ищцата заемала длъжността

„***************************“ в отдел „************************“ към ************************** „*************************“ ЕАД. Ищцата сочи, че трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Твърди, че не разполага със заповедта, с която й е наложено дисциплинарно наказание. Изтъква, че на 29.08.2023 г. на ищцата била връчена покана от работодателя, за представяне на писмени обяснения съгласно чл. 193, ал. 1 Кодекса на труда, във връзка с процедура за налагане на дисциплинарно наказание. В поканата се изисквало ищцата да даде обяснения защо е организирала среща между изпълнителния директор на ************************** „*************************“

ЕАД и представител на „*************************“ ЕООД на 20.07.2023 г., без предварително уведомление, както и ч е ищцата препоръчвала определени фирми за доставка на оборудване на медицинския персонал на лечебното заведение и упражнявала натиск за заявяване на съответната покупка. В поканата се въвеждали твърдения за системно нарушаване правилата за 1 работа в отдел „************************“ и за създаване на напрежение, неспазване на йерархичната връзка с прекия ръководител, оценяване на работата му, създаване на затруднения в работния процес, грубо и безцеремонно поведение, повишаване на тон и т.н.

Поддържа се, че осъщественото уволнение е незаконосъобразно, тъй като липсвало каквото и да е нарушение на трудовата дисциплина, законовите разпоредби и вътрешните, при и повод изпълнение на трудовите задължения, очертани от трудовия договор, длъжностната характеристика и вътрешните правила. Предвид гореизложеното ищцата моли да бъде признато за незаконно уволнението й, като последната бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „***************************“ в отдел „************************“ в

**************************

„*************************“ ЕАД.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в която оспорва твърденията на ищцовата страна. Сочи, че страните са били в трудово правоотношение. Излага твърдения, че със заповед № РД-3616/12.06.2023 г. на изпълнителния директор на ************************** „*************************“

ЕАД на ищцата било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за извършено тежко нарушение на трудовите задължения, изразяващо се в неупражняване на необходимия контрол и проследяване на ремонта на

************************, с което бил затруднен работния процес в Клиниката по неврохирургия.

Твърди, че с изпращането на покана по реда на чл. 193, ал. 1 от Кодекса на труда, за предоставяне на писмени обяснения от ищцата, работодателят е посочил четири нарушения на трудовата дисциплина, а именно: 1. Организиране на среща на 20.07.2023 г. с изпълнителния директор на „************************** *************************“ ЕАД относно плащане на неплатени задължения към фирма-контрагент, без предварително обсъждане на основанията за плащания с отдел „Правен“ и/или „Финансово- счетоводен“ отдел; Извършване на действия по избор на определени фирми, извършващи доставка и сервиз на

************************; Системно нарушаване на правилата за работа в отдел „************************“ и поведение на ищцата, с което е създавала напрежение между служителите в отдела при изпълнение на служебните им задължения; На 25.07.2023 г., около 11:30 часа, ищцата посетила кабинета на нейни колеги и без знанието и разрешението на колегата й, намиращ се в стаята и/или на прекия й ръководител, тя е започнала да прави ксерокопия на документи, намиращи се на работното бюро на ************************* *************, която в този момент не се е намирала в помещението. На следващо място се твърди, че съществено нарушение на служебните задължения на ищцата, в качеството й на инженер, поддръжка в отдел „************************“ е получената, приета и доставена на 26.07.2023 г. нова част на рентгенова апаратура - рентгенова т р ъ б а OPTITOP, сериен номер ********************** за подмяна на дефектиралата рентгенова тръба сериен номер ********************* в 1292 ти кабинет в

**************************** към

„************************** *************************“ ЕАД, тъй като ищцата посетила кабинета и е оставила резервната част без да информира прекия си ръководител, началника на ****************************, старшия рентгенов лаборант, която е материално-отговорното лице за Клиниката или дежурния рентгенов лаборант. Въз основа на тези действия се сочи, че ищцата нарушила предвидените в длъжностната й характеристика задълженията си, като е извършила своеволни действия в лечебното заведение.

С оглед горепосоченото се твърди, че са налице системни нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищцата, поради което се моли да бъде потвърдена Заповед № РД-36-26/02.10.2023 г. на изпълнителния директор на ************************** „*************************" ЕАД за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, като законосъобразна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

По делото не е спорно, а и се установява и от представените писмени доказателства, че между страните възникнало трудово правоотношение, учредено по силата на Трудов договор № 196/21.06.2022 г., като ищецът заемал длъжност „***************************“ в отдел

„************************“ при **************************

„*************************" ЕАД, както и че със Заповед № РД-3626/02.10.2023 г. на изпълнителния директор на ************************** „*************************" ЕАД, трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено на основание 330, ал. 2 т. 6 КТ. Поради това тези обстоятелства не подлежат на доказване.

Съгласно чл. 186 КТ виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина. Нарушителят се наказва с предвидените в този кодекс дисциплинарни наказания, независимо от имуществената, административнонаказателната или наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда. Съгласно чл. 188 КТ дисциплинарните наказания са: 1. забележка; 2. предупреждение за уволнение; 3. уволнение. Съобразно чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването, като съгласно ал. 3 тези срокове не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка. В разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ се предвижда, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която следва да се посочат нарушителят, нарушението кога е извършено и в какво се изразява, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага, а съгласно ал. 3 от същата разпоредба, дисциплинарно наказание се смята за наложено от деня на връчване на 3 заповедта или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. За наличието на изискуемите от закона реквизити на заповедта съдът следи служебно.

Тежестта на доказване, т.е. задължението за установяване законността на наложеното дисциплинарно наказание - че е налице твърдяното основание, съответно че правото на налагане на дисциплинарно наказание е надлежно упражнено, че са извършени конкретните нарушения на трудовата дисциплина, на които се основава Заповед № РД-36-26/02.10.2023 г. включително наличието на посочените в нея трудови задължения на ищцата и неизпълнението на същите, както и да докаже, че от ищцата са поискани обяснения, съответно, че заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма и в установените от закона преклузивни срокове, носи ответникът по настоящото дело, който се явява работодател на ищцата.

Съдът намира, че Заповед № РД-36-26/02.10.2023 г., /89-91/ приложена и приета като доказателство по делото, с която на ищцата е наложено дисциплинарното наказание „уволнение“, отговаря на изискванията за мотивиране по чл. 195, ал. 1 КТ, при спазване на изискванията на чл. 189, чл.

193 и чл. 194 КТ. В нея са посочена датите, на които работодателят твърди, че са извършени нарушенията, описани са обстоятелствата, при които са извършени и в какво се изразяват нарушенията. Работодателят е посочил и текстовете, които счита, че осъществяват описаните нарушения - чл. 187, ал.

1, т. 3 и т. 10 от КТ и чл. 31, ал.1 от Наредба за радиационната защита, за това че на 26.07.2023 г. приела нова част от рентгенова апаратура - рентгенова тръба OPTITOP, сериен номер ********************** за подмяна на дефектиралата рентгенова тръба сериен номер *********************, като ищцата оставила резервната част в 129-ти кабинет без да информира прекия си ръководител, началника на ****************************, старшия рентгенов лаборант, който е материално-отговорното лице за Клиниката или дежурния рентгенов лаборант. Въз основа на тези действия се сочи, че ищцата нарушила предвидените в длъжностната й характеристика задълженият, както и чл. 31, ал.1 от Наредба за радиационната защита, както и чл. 47, ал.2 от Договор № ОП-01-34/01.02.2023г., като е извършила своеволни действия в лечебното заведение. На следващо място се посочва, че на 25.07.2023 г., ищцата посетила кабинета на нейни колеги и без знанието и разрешението на колегата й, намиращ се в стаята и/или на прекия й ръководител, тя е започнала да прави ксерокопия на документи, намиращи се на работното място на отсъстващия неин колега, с което нарушила реда установения ред за работа в

**************************

„*************************" ЕАД.

В допълнение, следва да се посочи, че евентуалното несъответствие между описанието и правната му квалификация само по себе си не води до незаконност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, а е от значение това дали визираното като факти деяние принципно представлява нарушение на трудовата дисциплина, обосноваващо налагането на дисциплинарно наказание.

4

На следващо място, съдът счита, че са изпълнени изискванията на чл.

193, ал. 1 КТ за изслушване на работника или служителя преди налагане на дисциплинарното наказание. В заповедта е посочено, че са взети предвид обясненията на служителя, което се установява и от представените по делото доказателства, от които е видно, че преди издаване на процесната заповед от ищцата са били поискани обяснения в разумен срок, като на 30.08.2023г., А.

Б. е депозирала такива.

От гореизложеното следва, че доколкото Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание отговаря на изискванията на закона, спорно се явява това дали ищцата е нарушила трудовите си задължения, съответно дали работодателят е наложил законосъобразно процесното дисциплинарно наказание.

Съгласно разпоредбата на чл. 186, изр. 1 КТ виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина.

Неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила /чл. 187, т. 3 КТ/ са сами по себе си тежки нарушения на трудовата дисциплина, тъй като се отнасят до престирането на работна сила като най- съществения елемент на трудовото правоотношение. В хипотезата на чл. 187, т. 3 КТ работодателят следва да установи, че е налице неизпълнение на задължения на работника, възложени му с оглед заеманата длъжност, и чието съдържание се урежда в трудовия договор и се установява чрез длъжностната характеристика, респективно чрез вътрешни правила на работодателя, като същественото е съдържанието на възложената на работника работа да е достигнало до знанието му, т.е., следва да се установи, че е запознат със съответното задължение, което се твърди да не е изпълнил.