Решение № 916 от 14.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 916 гр. София, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Анна Кофинова при участието на секретаря Емилия Ц. Кривачкова като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно гражданско дело № 20241100503513 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 1252/23.01.2024 г. по гр.д. № 28342/2023 г. на Софийски районен съд, 41-ви състав, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ е признато за установено, че „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615, дължи на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК 121076907, сумата 6354,24 лева, представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди по застраховка „Каско на МПС“ (застрахователна полица № 0307Х0036871) за автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, peг. № В **** ТХ, във връзка с ПТП, настъпило на 18.06.2022 г. в гр. Балчик, причинено от водача на лек автомобил "Тойота Хайлукс", рег.

№ ТХ **** ХТ, чиято гражданска отговорност към датата на събитието е застрахована от ответника, ведно със законната лихва от предявяване на иска (22.12.2022 г.) до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 536/06.01.2023 г. по ч.гр.д. № 70088/2022 г. по описа на СРС, I Гражданско отделение, 41-ви състав.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението, като се твърди, че първоинстанционният съд не е отчел, че застрахованият при ищеца водач е допринесъл за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие (ПТП), във връзка с което се 1 иска намаляване на размера на обезщетението. Сочи се, че съдът е допуснал процесуални нарушения, тъй като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, а обсъдените са били анализирани едностранчиво. Твърди се, че водачът, застрахован при ищеца, е изцяло виновен за настъпване на ПТП, тъй като не се е опитал да спре и предотврати инцидента. Заявява се, че водачът, застрахован при ответника, не е имал видимост към другото моторно превозно средство (МПС), поради което не е можел да предотврати настъпването на ПТП. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД не е подала отговор на въззивната жалба.

В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна оспорва въззивната жалба.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество същото е правилно и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора, въззивният съд намира следното:

Предявен е иск по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 411 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ, предпоставките за възникване на претендираното регресно право са: 1) наличие на вреди, настъпили в резултат на виновно противоправно поведение на друго лице, спрямо което за увредения е възникнало вземане на деликтно основание - т.е. осъществяване на общия състав на чл. 45 ЗЗД; 2) наличие на действително застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца по иска по силата на договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят по имуществената застраховка да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение; 3) наличие на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по иска, по силата на което последният носи на договорно основание риска за неговата гражданска отговорност.

С оглед твърденията в отговора на исковата молба в тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погасяване на задължението, както и възражението си за съпричиняване – че водачът на увредения автомобил е паркирал същия на място, създаващо опасност за движението, 2 както и че така паркираният автомобил се явявал пречка за движението по пътя съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

На основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства пред първата инстанция правилно са отделени: наличие на валидно застрахователно правоотношение между Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД и водача на лек автомобил „Тойота Хайлукс“ с рег. № ТХ **** ХТ към датата на ПТП, както и че ищецът е бил обвързан от клаузите на договор за застраховка „Каско на МПС“, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на претендираната сума и е сторил обичайни разноски за неговото определяне.

Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд подробно, всестранно и задълбочено е анализирал всички доказателства, които са били събрани по делото, поради което възражението на въззивника за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при обсъждане на доказателствения материал се явява неоснователно.

От събраните по делото доказателства несъмнено се установява, че на 18.06.2022 г. в 16:50 ч. в гр. Балчик, на ул. „Стара планина“ до № 22 при потегляне и извършване на маневра на заден ход със скорост около 10 км/ч лек автомобил марка „Тойота Хайлукс“ с рег. № ТХ **** ХТ, управляван от св.

И.В., е ударил в задната му част паркирания лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег. № В **** ТХ, собственост на св. Т.Т..

Механизмът на настъпилото ПТП е отразен в нарочно съставения двустранен констативен протокол, подписан от двамата водачи, където в графа 12. „Обстоятелства“ е посочено, че при настъпване на инцидента л.а. „Тойота Хайлукс“ е бил в движение, като е извършвал маневра при потегляне за излизане от паркинг, а л.а. „Фолксваген Пасат“ е бил паркиран, като в протокола е начертана скица на произшествието и е описано, че вследствие на удара са настъпили щети по задната броня и задния капак на паркирания автомобил. Същите обстоятелства са възпроизведени в заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС от 20.06.2022 г.

Въз основа на писмените доказателства вещото лице по изготвената по делото САТЕ е приело, че механизмът на ПТП е именно при движение на л.а.

„Тойота Хайлукс“ на заден ход, при което паркираният л.а. „Фолксваген Пасат“ е бил ударен в задната му част.

Обстоятелствата относно настъпилото произшествие напълно се потвърждават и от показанията на свидетелите Върбанов и Танев, на които съдът се довери, тъй като са логични, последователни и взаимно си кореспондират. От показанията им става ясно, че л.а. „Фолксваген Пасат“ е бил паркиран на улицата, като местоположението му не е създавало пречки за видимостта на водача на л.а. „Тойота Хайлукс“. Към момента на настъпване на удара двамата свидетели са се намирали в л.а. „Тойота Хайлукс“, като същият е бил управляван от св. И.В., който при маневра на заден ход, осъществена с цел потегляне на автомобила от паркирано състояние, не е видял паркирания зад него автомобил „Фоксваген Пасат“ и го е ударил.

3

От заключението на изготвената САТЕ, което съдът кредитира като обективно, обосновано и изготвено от компетентен специалист, се установява, че вследствие на удара по л.а. „Фолксваген, Пасат“ са нанесени щети в лявата част на задната броня и централната част на задния капак. Тези щети са предизвикани от контакта с теглича и задната лява част на бронята на л.а.

„Тойота Хайлукс“.

От писмените доказателства се установява, че л.а. „Фолксваген Пасат“ е бил регистриран за първи път през 2021 г., а застрахователното обезщетение е било заплатено по издадена фактура от официалния за марката сервиз.

Вещото лице е изчислило стойността за възстановяване на щетите по средни пазарни цени към датата на ПТП на около 6158,99 лв. с вкл. ДДС, като е посочило, че калкулираната с фактура № **********/01.9.2022 г. сума в размер на 6339,24 лв. е коректна като стойност и обхват на извършените ремонтни дейности.

От платежно нареждане от 20.10.2022 г. се установява, че във връзка с възстановяване на нанесените щети „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД е заплатило на „Автотрейд“ ООД, официалния сервиз на застрахования автомобил, сумата от 6339,24 лева.

Видно от входящия номер, поставен на документа, на 08.11.2022 г.

„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е получило регресна покана за заплащане на изплатените по преписка № 13022030102681 суми в размер на 6354,24 лева.

Пред въззивната инстанция между страните се спори относно наличието на вина за настъпване на произшествието от страна на водача на застрахования при ответника лек автомобил и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на застрахования при ищеца лек автомобил.

Безспорно установено е по делото, че причина за настъпване на процесното произшествие е поведението на водача на лек автомобил „Тойота Хайлукс“, който при движението си на заден ход не се е съобразил с пътната обстановка и поради невнимание не е забелязал намиращия се зад него в паркирано състояние автомобил, не е проследил съсредоточено дали пътят зад него е свободен и не се е уверил, че може да извърши маневрата безопасно и без да причини ПТП с материални щети. С поведението си този водач е нарушил правилата за движение, съдържащи се в разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, като по този начин е станал причина за реализиране на произшествието. Доколкото по делото не е оборена презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, следва да се приеме, че поведението на този водач е виновно.

Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Делинквентът дължи обезщетение за вреди, доколкото те са възникнали в причинна връзка с противоправното му поведение, а когато за настъпилия вредоносен резултат има значение и поведението на пострадалия, то е основание за намаляване на дължимото от делинквента обезщетение на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл в т. 7 от Постановление № 17/1963 4 г. на Пленума на Върховния съд на РБ също е възприето разбирането, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.

Приносът на увредения като обективен елемент от съпричиняването може да се изрази в действие или бездействие.

Последният не извършва непозволено увреждане, но съпричинява вредата тогава, когато е създал реална възможност за настъпването или е превърнал създадената от делинквента реална опасност в действителност. Пострадалият допринася за настъпване на вредата и в хипотезата, разгледана в т. 7 от Тълкувателно решение № 1/2014 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. ОСТК на ВКС, "когато не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата". Поведението на пострадалия, допринесло за увреждането, е основание да не се възлага отговорност за целия вредоносен резултат на делинквента, а само за част от него и не поражда за съда право на свободна преценка дали да намали или не обезщетението.

По делото е установено от показанията на свидетелите, че увреденият автомобил е бил паркиран на предназначено за това място, като не е създавал пречки за видимостта на потеглящия автомобил. От това следва, че единствената причина за настъпване на произшествието е поведението на застрахования при ответника водач, респективно възражението на ответника за наличие на съпричиняване се явява неоснователно.