Решение № 90 от 26.08.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. гр. Добрич, 26.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Ив. Хараламбиева при участието на секретаря Детелина Вл. Михова в присъствието на прокурора В. Зл. В. като разгледа докладваното от Милена Ив. Хараламбиева Частно наказателно дело № 20263200200294 по описа за 2026 година намери следното:

Производството е образувано по реда на чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС /ЗАКОН за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции/ за разглеждане на постъпило в Окръжен съд – гр.Добрич Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено на 04.08.2026г. от властите на Н. С искането се настоява да бъде признато и изпълнено разпореждане № 1062542275922961 от 18.02.2026г. на Централно правосъдно инкасо бюро, Министерство на сигурността и правосъдието, Н, засягащо лицето Б. Г., роден на ***г.

Съдът служебно е извършил справка в Национална база данни ”Население” на Р България и е установил, че Б. Г., роден на ***г. в Т. с ЕГН ********** е с постоянен адрес - гр.Добрич, ж.к. „**** и настоящ адрес в Т. от 29.06.2011г. Г. не може да бъде намерен за да бъде редовно призован, поради което му е назначен служебен защитник съгласно чл.32, ал.1 вр. чл.16, ал.3 от ЗПИИАРКОРНФС.

В съдебно заседание представителят на ОП-гр.Добрич изразява становище за отказ да бъде признато разпореждането.

Служебният защитник намира, че не са налице предпоставките за признаване на решението.

1

С Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е представено за признаване и изпълнение разпореждане № 1062542275922961 на Централно правосъдно инкасо бюро, Министерство на сигурността и правосъдието, Н, постановено на 18.02.2026г., влязло в сила на 01.04.2026г., с което на Б. Г. е наложена парична глоба за административно нарушение, извършено на територията на издаващата държава и непопадащо под юрисдикцията на българските съдилища. С цитираното решение е наложена финансова санкция – осъждане за заплащане на парична сума в размер на 120 евро, представляваща парична глоба, за деяние, извършено на 15.08.2025 г., в 04:26 часа – използване на светлини за мъгла, които сериозно възпрепятстват видимостта.

Удостоверението съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в приложеното решение за налагане на финансова санкция,представляващо акт за налагане на задължение за плащане на глоба за извършено административно нарушение, издаден от несъдебен орган .

Деянието, осъществено от засегнатото лице Б. Г. попада сред изброените в чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, за които двойна наказуемост не се изисква.

Тъй като от изготвената справка от НБД „Население“ е видно, че Г. е с настоящ адрес Р Т. от 2011 г., то от Агенция по вписвания, ОД на МВРДобрич, сектор „Пътна полиция“ и НАП бяха изискани справки относно притежавани от лицето на територията на Р България недвижими имоти и МПС и получавани от същия доходи. От справката от Агенция по вписванията е видно, че Г. не притежава недвижими имоти на територията на Р България.

Справката от НАП сочи, че липсват данни за декларирани доходи в Р България от Г.. От справката от ОД на МВР-Добрич, сектор „Пътна полиция“ се установява, че липсват регистрирани на името на Г. моторни превозни средства.

От горепосоченото се установява, че липсва трайна връзка на Г. с адрес в България, той не пребивава на посочения постоянен адрес в Р България, като е очевидно, че в настоящия случай постоянният адрес на Г. е формален и не отразява действителното му местоживеене.

Съдът намира, че не са налице условията, посочени в разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗПИИАРКОРНФС, доколкото Г. не притежава имущество (недвижимо имущество или МПС) на територията на Р България, липсват доказателства да получава доходи в изпълняващата държава, нито пък е установено да има местоживеене или обичайно пребиваване на територията на българската държава, поради което следва да бъде постановен отказ от признаване решението на компетентните власти на Кралство Н.

2

На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗПИИАКОРНФС следва да се уведоми компетентния орган на издаващата за постановения отказ от признаването на решението за налагане на финансовата санкция, вкл. относно основанията за това, като се уведоми за съдържанието на мотивите към решението. Копие от уведомлението следва да се изпрати и на МП на Република България.

По гореизложените съображения и на основание на чл. 30, ал. 3 вр. с чл.

16, ал. 7, т. 2 от ЗПИИАКОРНФС, Добричкият окръжен съд РЕШИ:

ОТКАЗВА ДА ПРИЗНАЕ И ИЗПЪЛНИ разпореждане №

1062542275922961 на Централно правосъдно инкасо бюро, Министерство на сигурността и правосъдието, Н, постановено на 18.02.2026г., влязло в сила на 01.04.2026г., с което на Б. Г., роден на ***г. в Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес - гр.Добрич, ж.к. „**** и настоящ адрес в Т. е наложена финансова санкция в размер на 120 евро.

ПРЕКРАТЯВА производството по чнд № 294/2026г. по описа на ОСгр.Добрич.

Да се уведомят компетентните органи на издаващата държава за отказа да се признае и изпълни решението и основанията за това.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.Варна в седмодневен срок от съобщаването му.

Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________ 3