Решение № 260933 от 19.10.2020, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ№ 260933 гр. Пловдив, 19.10.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на двадесет и първи септември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА

ДЪБОВА при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 2073 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от В.Г.А. против „ДЗИ Животозастраховане“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 242 КЗ (отм.) за заплащане на сумата от 4 500 лв., представляваща размерът на възникналото суброгационно право срещу застрахователя по заплатено от ищеца задължение на неговия наследодател Г. В. А. по договор за потребителски кредит от 08.04.2010 г., сключен с „Обединена българска банка“ АД, който договор за кредит е включен в Групова застраховка „Живот“, съгласно застрахователно удостоверение № 378048 по Групова застрахователна полица № .., ведно със законна мораторна лихва върху главницата от датата на депозиране а исковата молба в съда – 10.02.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че е наследник на Г. В. А., починал на….., който е имал качеството на кредитополучател по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 08.04.2010 г., сключен с „Обединена българска банка“ АД. По силата на договора за кредит банката е предоставила на кредитополучателя заемна сума в размер на 6332 лв., която следвало да се върне на 94 анюитетни погасителни вноски, всяка в размер на 123,66 лв., с падеж на последната вноска – 08.02.2018 г. Съгласно чл. 23 от договора за кредит за обезпечаване на вземанията на кредитора е сключена застраховка в полза на банката върху живота и здравето на кредитополучателя със срок на застрахователното покритие – срокът на договора. Твърди, че кредитополучателят починал на …., поради което се реализирал и покрит застрахователен риск по договора за имуществено застраховане.

Банката насочила претенциите си към наследниците на длъжника, като било образувано ч.гр.д. № 10573 по описа за 2017 г., Районен съд Пловдив, XIV граждански състав, по което срещу тях била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за вземанията по договора за кредит. Твърди, че на основание издадените заповеди за изпълнение е образувано изпълнително дело № ….. С договор за цесия от 31.01.2018 г. кредиторът прехвърлил вземанията си по процесния договор за кредит на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, което било конституирано като взискател по изпълнителното дело. Наследниците на кредитиполучателя оспорили вземанията по заповедта за изпълнение, като депозирали възражение, поради което кредиторът предявил иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК по гр.д. № 18101 по описа за 2017 г. на Районен съд - Пловдив, XVI гр.състав. Сочи, че в производството по това дело ответното застрахователно дружество (с предишно наименование „ОББ – Метлайф Животозастраховане“ АД) е конституирано като трето лице помагач на страната на ответниците. Предявените от банката искове били уважени с влязло в сила съдебно решение, като ищецът бил осъден да заплати следните суми: 2 555, 81 лв. – ½ част от главницата, 225, 19 лв. – ½ част от договорната лихва, 2 260, 37 лв. – ½ част от наказателната лихва, сумата от 127, 03 лв. – съдебни разноски в заповедното производство и сумата от 1 407, 35 лв. – разноски в исковото производство. Ищецът заплатил в полза на цесионера сумата от 4 500 лв. – сконтирани главница и лихви и сумата от 1 847 лв. – съдебни разноски, съгласно постигнато между тях споразумение от 11.10.2018 г. Твърди, че наследодателят му е имал сключен в полза на „Обединена българска банка“ АД Групова застраховка „Живот“ съгласно застрахователно удостоверение № 378048 по Групова застрахователна полица № . Поддържа, че с извършване на плащането по договора за кредит, ищецът се е суброгирал в правата на кредитора като трето ползващо се лице против застрахователя, предвид разпоредбата на чл. 242 КЗ (отм.). Сочи, че предявил застрахователната си претенция на 19.11.2019 г. към ответника, но последният отказал да извърши плащане с възражение за погасяване по давност на плащането. Намира, че вземането не е погасено по давност, доколкото плащането е извършено на дата 17.10.2018 г. и от този момент е възникнало субрагационното право на наследника спрямо застрахователя. По така изложените съображения моли за уважаване на предявения иск.

Ответникът

„ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД, е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Прави искане на основание чл. 213, ал. 1 ГПК производството по настоящото дело да бъде съединено с това по гр.д. № 2074/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III граждански състав, което производство е образувано на същото основание от другия наследник на починалия наследодател, която отговорност е била застрахована при ответника. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователен сертификат .. към групова полица 2023, сключена между „Обединена българска банка“ АД и застрахователя, чийто правоприемник е ответното дружество. Твърди, че претенцията на ищеца е погасена по давност, като се позовава на разпоредбата на чл. 197 КЗ (отм.). Поддържа, че давността е изтекла на 09.03.2017 г., т.е. 5 години след настъпване на застрахователното събитие. Оспорва началният момент на течение на давността да е заплащане на задължението по договора за кредит. Оспорва изложеното от страна на ищеца, че не е знаел за наличието на задължения на своя наследодател и на сключена застраховка „Живот“ за периода от 09.03.2012 г. до 10.07.2017 г., тъй като това обстоятелство се опровергава от обстоятелствата по делото. Твърди, че ищецът е могъл да ангажира отговорността на застрахователя чрез банката като застраховащ, но тази отговорност е пропусната. Позовава се на практика на Върховния касационен съд, съгласно която, макар да липсва изрична норма в закона, наследниците могат да предявят пряк иск срещу застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, като правото им произтича от общата разпоредба на чл. 134 ЗЗД. Твърди, че отговорността на застрахователя не е безусловна, като с постановеното решение, в което последният е участвал като трето лице – помагач, не е установен покрит застрахователен риск и причините за настъпването му. Счита, че е неясен начина на формиране на сумата от 4 500 лв. и какви задължения на наследодателя по договора са погасени със заплащането й.

По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 242 КЗ (отм.).

Възникване на спорното суброгационно право в полза на наследника се обуславя от положителното установяване на следните материалноправни предпоставки: 1. наличие на действително облигационно правоотношение по договор за кредит, по който кредитополучател е наследодателя на ищеца; 2. договор за застраховка с предмет живота и здравето на кредитополучателя, в полза на кредитора; 3. настъпил покрит застрахователен риск – смърт на длъжника, по време на застрахователното покритие; 4. ищецът да е наследник на кредитополучателя; 5. да е заплатил в полза на кредитора, респективно в полза на негов частен или универсален правоприемник задълженията по договора за кредит.

От представените в производството по делото доказателства се установява, че между „Обединена българска банка“ АД и Г. В. А., е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 08.04.2010 г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя заемна сума в размер на 6 332 лв., която следвало да се върне на 94 анюитетни погасителни вноски, всяка в размер на 123, 66 лв., с падеж на последната вноска – 08.02.2018 г. В клаузата на чл. 9, ал. 2 от Договора страните са уговорили, че в случаите, когато кредитополучателят е сключил застраховка „Живот“, дължимите застрахователни премии в размер от 6, 27 лв. месечно се издължават заедно с дължимите месечни вноски на кредита и се прибавят към размера на погасителната вноска, като кредитодателят се задължава да заплати средствата за заплащане на застрахователната премия.

Между страните по делото е безспорно, че кредитополучателят е бил застрахован съгласно застрахователно удостоверение № 378048/09.04.2010 г. по групова застрахователна полица 2023, сключена между „Обединена българска банка“ АД и застрахователя, чийто правоприемник е ответното дружество. По силата на възникналото застрахователно правоотношение, застрахователят е обезпечил настъпването на следните застрахователни рискове „смърт, пълна трайна нетрудоспособност и временна пълна нетрудоспособност“ при настъпване на които е застрахователят е поел задължение за изплащане на застрахователно обезщетение в полза на бенефициента „Обединена българска банка“ АД, което при настъпване на застрахователно събитие „смърт“ е в размер на остатъчната стойност на кредита към датата на застрахователното събитие.

По делото е представено Удостоверение за наследници изх. № 15133/ 0.03.2014 г., издадено от Община Пловдив, Район Южен, се установява, че ищецът В.Г.А. и И.Г.А. са наследници на кредитополучателя Г. В. А., починал на ……..

От представените в производството по делото доказателства се установява, че кредитодателят се е снабдил със Заповед № 6899/19.07.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 10573/2017 г. на Районен съд – Пловдив, по силата на която е разпоредено ищецът В.Г.А. да заплати на „Обединена българска банка“АД ½ от задълженията на своя наследодател, възникнали на основание договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 08.04.2010 г., а именно сумата от 2 555, 81 лв. – главница, 225, 19 лв. – договорна лихва и сумата от 2260, 37 лв. – наказателна лихва, ведно с разноските. Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение, поради което с Решение № 2937/23.07.2018 г., постановено по гр.д. № 18101/2017 г. по описа на Районен съд Пловдив, XVI граждански състав, влязло в сила, предявените от кредитора искове за уважени. В производството по делото и в качеството му на трето лице помагач на длъжника е конституиран „ОББ – Метлайф Животозастрахователно дружество“ АД – праводател на ответника ДЗИ Животозастраховане“ ЕАД. В хода на производството делото процесното вземане е прехвърлено с договор за цесия от 31.01.2018 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като дружеството е конституирано като взискател по изпълнително дело № ….., образувано въз основа на издадения на основание заповедта за изпълнение изпълнителен лист.

Между новия кредитор – цесионер и длъжникът в хода на изпълнителното производство е сключено споразумение от 11.10.2018 г., като страните са постигнали съгласие за погасяване от длъжника на сумата от общо 6 347 лв., от които сумата от 4 500 лв. – сконтирана главница и лихва и сумата от 1 847 лв. – разноски в изпълнителното производство. Установено е, че задължението следва да бъде заплатено в срок до 19.10.2018 г.

Между страните в производството е безспорно, като това правнорелевантно обстоятелство се установява от представената по делото преводно нареждане, че дължимата сума е заплатена в полза на новия кредитор на 17.10.2018 г.

При действието на

Кодекса на застраховането – отменен, който намира приложение в конкретния случай, доколкото процесният застрахователен договор е сключен при действието му, не е предвиден пряк иск на наследника да починал кредитополучател да предяви иск срещу застрахователя, преди да заплати задължението на своя наследодател. Съгласно разпоредбата на чл. 242, ал. 1 КЗ (отм.) когато застраховка "Живот" или "Злополука" е била сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, то има право на иск срещу застрахователя и когато не е било страна по застрахователния договор и е платило задължението при настъпило застрахователно събитие.