Решение № 505 от 30.08.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 505 гр. Благоевград, 26.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Моника Христова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело № 20211200501040 по описа за 2021 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 905395 от 24.08.2021 г., постановено по гр.д. 2938/2019 г., БлРС е:

ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Т. Р. ЕГН **********, с адрес: обл. Благоевград, общ. Симитли, с. ***, дължи на Г. Т. К., с ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Благоевград, жк. „***, сумата в общ размер на 1 689,13 лева /хиляда шестстотин осемдесет и девет лева и тринадесет стотинки/, представляваща сума за необходими и полезни разноски, извършени в съсобствен на страните недвижим имот, представляващи: масивна двуетажна сграда с РЗП 144 кв.м., селскостопанска сграда с лятна кухня с площ от 32 кв.м. построени в УПИ VIII, с пл. № 118 в кв. 12 по ПУП на с.

***, с административен адрес: с. ***, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК в съда – 04.09.2019 г., до окончателното изплащане, която сума е част от присъдената сума със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8531/13.09.2019 г. по ч.гр.д. № 2367/2019 г. по описа на Районен съд- гр. Благоевград, като ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата над 1 689,13 лева /хиляда шестстотин осемдесет и девет лева и тринадесет стотинки/, до предявения от 1 777,63 лева /хиляда седемстотин седемдесет и седем лева/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

БлРС осъдил Н. Т. Р. да заплати на Г. Т. К.:

1 сумата в размер на 725,59 лева /седемстотин двадесет и пет лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща разноски в първоинстанционното производство, като отхвърлил искането над този размер, като неоснователно; сумата в размер на 33.78лева /тридесет и три лева и седемдесет и осем стотинки/ лева, представляваща разноски в заповедното производство,съобразно уважената част на иска, като отхвърлил искането над този размер, като неоснователно.

БлРС осъдил Г. Т. К. да заплати на Н. Т. Р. сумата в размер на 29.59 лева /двадесет и девет лева и петдесет и девет стотинки / представляваща направени от ответника разноски в исковото и заповедното производство, съобразно отхвърления размер на исковете, като отхвърлил искането над този размер, като неоснователно.

Срещу това решение, в частта, в която, БлРС е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Т. Р. дължи на Г. Т. К., сумата в общ размер на 1 689,13 лева, представляваща сума за необходими и полезни разноски, извършени в съсобствен на страните недвижим имот, представляващ: масивна двуетажна сграда с РЗП 144 кв.м., селскостопанска сграда с лятна кухня с площ от 32 кв.м. построени в УПИ VIII, с пл. № 118 в кв. 12 по ПУП на с. ***, с административен адрес: с. ***, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 04.09.2019 г., до окончателното изплащане, която сума е част от присъдената сума със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК № 8531/13.09.2019 г. по ч.гр.д. № 2367/2019 г. по описа на Районен съд- гр. Благоевград и БлРС, както и в частта на разноските, е постъпила въззивна жалба от Н. Т. Р., чрез адв. И.Н..

Според жалбоподателя, от така изложеното като прието от съда, не ставало ясно кои от претендираните от ищеца разноски са приети като необходими и кои са обичайни такива. Посочена била обща сума за двата вида разноски, нещо което било недопустимо с оглед защитата на ответника.

Въззивницата приема, че необходими разноски за поддържането на общия съсобствен имот са извършените от ищеца такива като почистване на плевня над обора, демонтаж на покривна конструкция, демонтаж на паянтова конструкция на II ниво, направа на дървена покривна конструкция над I ниво - труд, полагане на покривно покритие от керемиди, в т.ч.тенекиджийски работи, т.е. тези работи посочени в раздел I на исковата молба и посочена в нея сума за извършването им в размер на 413.60 лв. общо и дължими от ответницата - 206.80 лв.

Останалите, посочени като необходими разходи, свързани с : изчукване на подкожушена мазилка по тавани, шприцоване и варова мазилка по тавани, измазване на пукнатини по стени и изкърпване на външна мазилка, кофраж на стом.бет.щурц над входна порта, армировка на шурц, доставка и полагане на 2 бетон щурц, замазка с теракол и водно стъкло на шурц и колона, полагане на армирана замазка двор, премахване на компрометирана бет.стена корито на външна чешма, кофраж, армировка, бетон, облицовка с теракотни плочи борд стена, монолитване на пукнатини от слягане между къща и тротоар, направа на стом.бетонов праг, закърпване мазилка върху каменна зидария и подмяна на 2 броя улуци, полагане на теракот на подпрозоречен перваз, полагане на подпрозоречни плотове, изкърпване външна мазилка, полагане на бучарда по фасада, не следвало да бъдат обсъждани като необходими работи, тъй като не ставало ясно къде са извършени тези видове работи и на каква стойност били същите.

От друга страна, като разноски, свързани с обичайното ползване съдът бил приел - измиване и грундиране на стени, грундиране на тавани, латексова боя по стени и тавани, боядисване фасади с фасаден латекс, боядисване стени и тавани на тоалетна с латекс.

По отношение на така посочените и претендирани от ищеца видове работи и приети от съда като извършени необходими такива, следвало да се посочи, че същите видове „работи” били предмет и на исковата претенция по гр. д. № 2242/2017 г на PC Благоевград и били посочени в исковата молба в раздел други СМР. В производството по посоченото дело се твърдяло, че същите тези видове работи са извършени първоначално през 2011 г, а след направено възражение за погасяване претенцията за тях по давност, се твърдяло че са извършени през 2013 г.

В това произовдство вече се твърдяло, че същите тези работи са извършени през 2014 г, като целта е да се избегне възражението за погасяване по давност. Но проследявайки позицията на ищеца се установявало, че се твърди, че едни и същи „подобрения” са извършени през различни периоди от време - 2011 г, 2013 г и последно през 2014 г.

От друга страна съдът бил приел, че от твърденията, наведени в исковата молба, и от събраните по делото доказателства, са били извършени и полезни подобрения, а именно: демонтаж на дървен прозорец, монтаж на ПВЦ прозорец, зазиждане на отвор околко прозорец, варова мазилка върху зидария около прозорец, монтаж на предпазна козирка, изграждане на ВиК инсталация баня с тоалетна, монтаж на душ батерия, монтаж на бойлер “Елдом”, монтаж на бойлерно табло, монтаж на проточен бойлер в кухня “Емона”, доставка и монтаж на тента, лакиране на дървена ламперия на стени, боядисване с лазурен лак на корито на стена, полагане на блажна боя на шкаф и мивка, боядисване с блажна боя на врата, полагане на блажна боя шкафче, полагане на блажна боя табла легло, лакиране на скрин, боядисване на парапет с блажна боя.

Общата стойност на посочените по-горе полезни разноски съобразно количествено- стойностната сметка, приложена към заключението на вещото лице, възлизала на 963 лева.

Следвало да се отбележи, че така описаните „подобрения”, не са такива по смисъла на правилата за подобрения. Налице са вещи, които са движими такива и не представлявали подобрения в съсобствения имот. Същите можели 3 да бъдат демонтирани във всеки един момент - бойлер, проточен бойлер, бойлерно табло, душ батерия, доставка и монтаж на тента.

Изобщо не били подобрения останалите посочени такива като лакиране на дървена ламперия на стени, боядисване с лазурен лак на корито на стена, полагане на блажна боя на шкаф и мивка, боядисване е блажна боя на врата, полагане на блажна боя шкафче, полагане на блажна боя табла легло, лакиране на скрин, боядисване на парапет с блажна боя. Това били дейности по обикновеното ползване на вещите и движими такива и не представлявали подобрение, за което се следва обезщетение.

За всичките тези „подобрения” не се следвало заплащане на обезщетение, както неправилно бил приел съда, поради което решението в тази му част следвало да бъде отменено и искът отхвърлен.

Във въззивната жалба се сочи, че при определяне на дължимото обезщетение за полезните разноски следвало да се прецени с каква сума се е увеличила стойността на имота вследствие само на извършените подобрения.

Необясним бил начина по който съдът е определил сумата от 963 лева, като увеличена стойност на имота - от които видове извършени СМР и „подобрения” била формирана посочената сума.

Неправилно съдът приел и наведеното в отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност - за неоснователно.

От изложеното като прието от съда в мотивите му по отношение на дължимите от ответницата суми за извършени от ищеца „необходими и полезни” подобрения в съсобствения им имот, както и такива, сочещи на увеличена стойност на същия, не ставало ясно как е формирана сумата, посочена като дължима от ответницата в диспозитива на решението.

В частта за разноските решението на първоинстанционния съд следвало да бъде коригирано, като дължимите разноски по делото пред първата инстанция в полза на ищеца бъдат съобразени само с уважената част от иска.

Такива обаче следвало да бъдат присъдени на ответницата съобразно отхвърлената част от иска.

Иска се съдът да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваните му части и съдът да присъди разноските на въззивницата както за първата така и за въззивната инстанции.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. В.Ф. пълномощник на Г. Т. К., ищец по гр. д. № 2938 по описа на районен съд Благоевград за 2019 г. С отговора се изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Отправено е искане за оставянето и без уважение и постановяване на решение, с което да се потвърди постановеният от първостепенния съд съдебен акт в обжалваната му част - като правилен и законосъобразен. Подробно се обосновават насрещните доводи по направените с въззивната жалба възражения.

Претендира сторените по делото разноски.

4

Не са събирани нови доказателства от въззивния съд.

Не се обжалва решението на първоинстанционния отхвърлителната му част. съд в

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна в първоинстанционното производство, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите реквизити и са извършени необходимите действия по администрирането й, поради което съдът я намира за допустима.

Въззивният съд приема, че така постановеното решение на РС Благоевград е валидно, а в обжалваната част и правилно.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Съображения:

Установено е по делото, че страните са брат и сестра, а също и са съсобственици, в качеството на наследници на починалите им родители - В. и Т. К.и, на процесните недвижими имоти, представляващи масивна двуетажна сграда с РЗП 144 кв.м., селскостопанска сграда с площ от 32 кв.м. и УПИ VIII, с пл. № 118 в кв. 12 по ПУП на с. ***, с административен адрес на имота: с.

***.

Видно от приложено приключило гр.д. №2242/2017 г. по описа на БлРС, преминало през инстанционен контрол, с решение № 1858 от 22.04.2019 г., постановено по в.гр.д. № 92/2019 г., БлОС е отменил решение № 5963/20.06.2018 г., постановено по гражданско дело № 2242/2017 г. на Районен съд Благоевград, ГО, 6-ти състав, в частта, с която е признато за установено, че Н. Т. Р. дължи на Г. Т. К., представляващи необходими разноски за съсобствените им масивна двуетажна сграда от 144 кв. м. и селскостопанска сграда от 32 кв. м., построени в УПИ VIII-118 в квартал 12 по плана на с. ***, административен адрес с. ***, направени в периода 20132017 г., заедно със законната лихва върху тях, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 05.07.2017 г., до окончателното изплащане, които 3029,77 лв. са част от присъдената сума по частно гражданско дело № 1674/2017 г. на Районен съд Благоевград, ГО, 1-ви състав, както и в частта му за разноските в заповедното производство и исковия процес.