Решение № 20 от 10.02.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Варна, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора П. М. К. като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253000600365 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивното производство е присъда Рег.№ 57/07.10.2025 г. по НОХД № 1348/25 г. на Окръжен съд Варна, с която подсъдимият К. Г. К. е бил признат за виновен и осъден по чл.343, ал.1, б.„в”, вр.чл.58а, ал.1 от НК на лишаване от свобода за две години, с приложение на чл.66, ал.1 от НК – изпитателен срок пет години, както и на лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години.

За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в съответствие с внесеното обвинение, фактите, признати от подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК, и го е осъдил за това, че на 29.11.2023 г. в гр.Варна, при управление на лек автомобил, е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП, с което по непредпазливост причинил смъртта на Я.С.. Присъдата в диспозитива си има изрична оправдателна част за същото нарушение, от словесното съдържание на което е изключено подсъдимият да не се е съобразил с релефа на местността и превозвания товар.

Въззивното производство се инициира от подсъдимия, чрез адвокат Ж.

1

Г., като при единствено оплакване срещу справедливостта на присъдата, искането в бланкетната жалба и допълнението е да се приложат чл.55, ал.1 от НК за лишаването от свобода и чл.55, ал.3 от НК за лишаването от права, или последното да бъде намалено, към което в съдебно заседание се добавя и искане за намаляване на изпитателния срок по чл.66, ал.1 от НК.

Представителят на въззивната прокуратура счита жалбата за неоснователна и предлага присъдата да бъде потвърдена. Подсъдимият изразява съжаление за случилото се, и моли да му се намалят наказанията.

Относимите към престъпното поведение, респ. отговорността на подсъдимия, факти, изложени от държавното обвинение и възприети от съда в съответствие с правилата на произтеклата диференцирана процедура, накратко са:

На 29.11.2023 г., в тъмната част на денонощието, подсъдимият К. К. управлявал лек автомобил по бул.„Константин и Фружин" в гр.Варна, със скорост 54 км/ч, като се движел в дясната от двете попътни ленти. Пътната настилка била суха, с гладък асфалт. Частта на пътното платно за насрещно движение била отграничена чрез разделителен остров с храстовидна растителност. Видимостта била ясна на улично осветление, и подсъдимият управлявал автомобила на къси светлини.

При наближаване на участъка до блок 7, по булеварда предприел пресичане пешеходецът Я.С., отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила. Той вървял със скорост около 3.8 км/ч, бил с тъмни дрехи и след употреба на голямо количество алкохол. Траекториите на движение се пресичали, но водачът не видял пешеходеца, и предприел спиране едва при последвалия удар, от който тялото на пешеходеца първоначално се прехвърлило по предния капак с удар в панорамното стъкло, а в последствие изпаднало върху пътното платно.

След като окончателно спрял, подсъдимият отишъл при пострадалия, който, след подаден сигнал на ЕЕН 112 от трети лица, бил откаран в болнично заведение, където в последствие починал в резултат на претърпяната комбинирана травма с контузия на мозъка и мозъчния ствол, контузия на белите дробове и остра кръвоизливна анемия.

Пострадалият бил с 2.77 промила алкохолно съдържание в кръвта, а при подсъдимия не била констатирана употреба на алкохол или наркотични 2 вещества.

Това са накратко фактите, изложени в обвинителния акт, по отношение на които подсъдимият е изразил становище, че ги признава, а съдът е одобрил съгласието му да не се събират доказателства за тези факти, като в определението си е приел за установено, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства.

При въззивната проверка се установява, че по отношение на съществени факти, пряко свързани с предмета на доказване, липсва експертно изследване, обусловило противоречиви фактически и правни изводи, непреодолими в ограничените рамки на произтеклата диференцирана процедура, която липса, независимо от изразеното от подсъдимия и неговия защитник съгласие за решаване на делото по този ред, е следвало да бъде констатирана от съда, и при отсъствието на условията по чл.372, ал.4 от НПК, искането да не бъде уважавано, а делото да се разгледа по общия ред.

При възведеното обвинение по специалния закон, запълващ бланкетната норма на чл.343 от НК, и по-точно изр.2 на чл.20, ал.2 от ЗДвП, за дължимото поведение при възникване на опасност за движението, съществени по делото са въпросите, свързани с обективната възможност на водача да спре безопасно преди удара. Първоинстанционният съд погрешно е счел, че заключението по автотехническата експертиза напълно изяснява съществените обстоятелства, имащи значение за конкретния случай. Безспорно, за начало на опасната ситуация при пресичащ пешеходец, се счита моментът, в който той стъпва на платното за движение. При решаването на дела за транспортни престъпления със сходни казуси, от съществено значение са част от въпросите, поставени в случая на експертизата със задача 3, които са получили следните отговори, относими по предмета на доказване:

- водачът на автомобила е имал пряка видимост в зоната в ляво пред автомобила на разстояние около 45 м,

- когато пешеходецът навлиза по платното за движение, автомобилът е на около 69 м от мястото на удара – разстояние, извън опасната зона за спиране.

Позовавайки се именно и едновременно на тях, съдът е достигнал до необоснования извод за виновността на подсъдимия К., на когото е вменил задължение за реакция чрез спиране в момента, когато пешеходецът 3 предприема пресичане, за да предотврати произшествието. Изводът е необоснован, защото изпълнението на задължението за спиране при възникнала опасност за движението е изискуемо от момента, когато водачът може да възприеме опасността. Този въпрос не е изяснен по делото.

Синтезираният експертен отговор е за пряка видимост в ляво пред автомобила 45 метра, но не става ясно защо се приема именно тази величина, след като в обсъждането на 3.1. се сочат най-различни възможни далечини на осветеност - 68, 60, 37, 60-80. Също така, макар в това обсъждане да са изложени някои теоретични разсъждения във връзка с технически безопасната скорост, такава не е била изчислявана, въпреки значимостта й за решаването на делото от гледна точка на евентуално допуснатото нарушение във връзка с режима на скоростта – поради движение с неразрешена, или поради движение с несъобразена скорост.

Изцяло погрешно, извън предмета на автотехническата експертиза, извън обстоятелствената част на обвинителния акт, и съответно – извън вниманието на съда, са останали въпросите във връзка със зоната на осветеност и каква е следвало да бъде скоростта на конкретния автомобил, за да му позволи да спре в обсега на видимостта, кога пешеходецът попада в осветената зона и къде е разположен в този момент по дължина и ширина на платното спрямо приближаващия автомобил, респ. какъв път изминава до мястото на удара, а въз основа на тях и – възможно ли е било при движение с технически съобразената с далечината на видимост скорост, и своевременно предприето спиране, ударът да бъде избегнат. Делото не може да бъде решено правилно без изясняване на тези въпроси, които обаче не могат на намерят отговори при настоящата въззивна проверка поради естеството на процедурата, в която делото е решено от първоинстанционния съд.

При липсата на категоричност по предмета на доказване, самопризнанието на подсъдимия се явява неподкрепено от събраните в досъдебното производство доказателства, а допускането на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК в нарушение на условието на чл.372, ал.4 от НПК представлява съществено процесуално нарушение, неотстранимо в тази инстанция и обуславящо връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.т.1 и 2 от НПК, съставът на Апелативен съд Варна 4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ присъда Рег.№ 57/07.10.2025 г. по НОХД № 1348/25 г. на Окръжен съд Варна и връща делото за ново разглеждане в първата инстанция от друг съдебен състав.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Варна, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора П. М. К. като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253000600365 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивното производство е присъда Рег.№ 57/07.10.2025 г. по НОХД № 1348/25 г. на Окръжен съд Варна, с която подсъдимият К. Г. К. е бил признат за виновен и осъден по чл.343, ал.1, б.„в”, вр.чл.58а, ал.1 от НК на лишаване от свобода за две години, с приложение на чл.66, ал.1 от НК – изпитателен срок пет години, както и на лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години.

За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в съответствие с внесеното обвинение, фактите, признати от подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК, и го е осъдил за това, че на 29.11.2023 г. в гр.Варна, при управление на лек автомобил, е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП, с което по непредпазливост причинил смъртта на Я.С.. Присъдата в диспозитива си има изрична оправдателна част за същото нарушение, от словесното съдържание на което е изключено подсъдимият да не се е съобразил с релефа на местността и превозвания товар.

Въззивното производство се инициира от подсъдимия, чрез адвокат Ж.

1

Г., като при единствено оплакване срещу справедливостта на присъдата, искането в бланкетната жалба и допълнението е да се приложат чл.55, ал.1 от НК за лишаването от свобода и чл.55, ал.3 от НК за лишаването от права, или последното да бъде намалено, към което в съдебно заседание се добавя и искане за намаляване на изпитателния срок по чл.66, ал.1 от НК.

Представителят на въззивната прокуратура счита жалбата за неоснователна и предлага присъдата да бъде потвърдена. Подсъдимият изразява съжаление за случилото се, и моли да му се намалят наказанията.

Относимите към престъпното поведение, респ. отговорността на подсъдимия, факти, изложени от държавното обвинение и възприети от съда в съответствие с правилата на произтеклата диференцирана процедура, накратко са:

На 29.11.2023 г., в тъмната част на денонощието, подсъдимият К. К. управлявал лек автомобил по бул.„Константин и Фружин" в гр.Варна, със скорост 54 км/ч, като се движел в дясната от двете попътни ленти. Пътната настилка била суха, с гладък асфалт. Частта на пътното платно за насрещно движение била отграничена чрез разделителен остров с храстовидна растителност. Видимостта била ясна на улично осветление, и подсъдимият управлявал автомобила на къси светлини.

При наближаване на участъка до блок 7, по булеварда предприел пресичане пешеходецът Я.С., отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила. Той вървял със скорост около 3.8 км/ч, бил с тъмни дрехи и след употреба на голямо количество алкохол. Траекториите на движение се пресичали, но водачът не видял пешеходеца, и предприел спиране едва при последвалия удар, от който тялото на пешеходеца първоначално се прехвърлило по предния капак с удар в панорамното стъкло, а в последствие изпаднало върху пътното платно.

След като окончателно спрял, подсъдимият отишъл при пострадалия, който, след подаден сигнал на ЕЕН 112 от трети лица, бил откаран в болнично заведение, където в последствие починал в резултат на претърпяната комбинирана травма с контузия на мозъка и мозъчния ствол, контузия на белите дробове и остра кръвоизливна анемия.