Решение № 698 от 07.02.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10862/2023
- Вид
- Решение № 698
- Подписан
- 07.02.2024
- В сила
- 07.02.2024
- Състав
- Петър Любомиров Сантиров, Георги Стоев, Ивета Антонова
Цитирани разпоредби
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 698 гр. София, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Петър Люб. Сантиров
Членове:
Ивета Антонова
Георги Стоев като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100510862 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК и сл.
Производството по делото е образувано по жалба на длъжника „И.А.М.“ АД, с вх. № 51638 от 21.08.2023 г. по описа на В.М. с рег. № 860 на КЧСИ срещу Постановление от 07.08.2023 г. на В.М. с рег. № 860 на КЧСИ, рег. № 861 на КЧСИ, по изпълнително дело № 20238600401124, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело.
В жалбата се поддържа, че е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство, тъй като е налице удовлетворяване на взискателя преди образуване на изпълнителното дело. Сочи, че на 28.07.2023 г., т.е. преди образуване на изпълнителното дело на 02.08.2023 г. е наредил чрез пълномощник сумата от 1400,00 лв., от които 700,00 лв., представляващи сбора от адвокатско възнаграждение по гр.д. № 4073/2022 г. по описа на РС гр.
Перник и в.гр.д. № 198/2022 г. по описа на ОС гр. Перник, както и 700,00 лв., представляващи сбора от адвокатско възнаграждение по гр.д. № 4074/2022 г. по описа на РС гр. Перник и в.гр.д.
№ 273/2022 г. по описа на ОС гр. Перник. Сочи, че към 17.08.2023 г. сумите не са върнати и същите могат да бъдат получени от взискателя М.И.-С.. Към молбата са приложени и копие от разписка по пощенски записи № 750003I3AS за нареждане на сумата и разписка от PS175003HZW9 от 30.06.2023 г. Правят се и доказателствени искания. Моли съда да отмени отказа за прекратяване на изпълнително производство.
Взискателят М.И.С.-И., чрез пълномощника си – адв. Б.Б., в законоустановения срок е подал възражение, с който оспорва жалбата, пъддържайки че не е уведомен за пощенския запис и вземането му не е удовлетворено.
В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви В.М. с рег. № 860 на КЧСИ излага подробни съображения за неоснователност на подадената жалба.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от длъжник, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК , срещу подлежащ на обжалване акт – арг. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, като е заплатена дължимата държавна такса.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК предвижда прекратяване на изпълнителното 1 производство в случай, че длъжникът представи квитанция от пощенската станция, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. В случая, длъжникът е представил разписка за пощенски запис, но не са налице предпоставките на цитираната норма, тъй като не се установява сумата да е била платена на взискателя. Нещо повече – с подадени отговор се отрича получаването й, както и изобщо да е уведомяван за подобен пощенски запис. Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че изпращането на пощенски запис следва да се приеме за изпълнение на задължението, т. к. не такава е била волята на законодателя. Напротив – при граматическо и логическо тълкуване на всички хипотези в теста на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК се установява, че за да се сбъдне условието за прекратяване на изпълнителното производство е необходимо сумата да е платена на взискателя. Няма никакво основание изпращането на пощенски запис да се приравни на плащане, т. к. това действие не гарантира получаване на сумата. Смисълът на визираните възможности за прекратяване на изпълнителното производство е да не се допусне неоснователно обогатяване на взискателя ако той получи два пъти плащане – един път извънсъдебно и повторно – чрез принудително изпълнение. Ако обаче той не е получил извън съдебно плащане, то прекратяването на принудителното изпълнение ще доведе до невъзможност кредиторът да събере вземането си.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че наведените оплаквания, касаещи злоупотреба с права по смисъла на чл. 3 ГПК не са предмет на настоящето производство, поради което и направените в тази връзка доказателствени искания са несъотносими към предмета на жалбата.
Предвид изложените съображения обжалваният отказ на съдебния изпълнител се явява законосъобразен, а жалбата на длъжника - неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображения Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на длъжника „И.А.М.“ АД, с вх. № 51638 от 21.08.2023 г. по описа на В.М. с рег. № 860 на КЧСИ срещу Постановление от 07.08.2023 г., по изпълнително дело № 20238600401124, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2