Решение № 1654 от 21.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1654 гр. София, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседА.е на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Виктория Недева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20231100500115 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20064910/01.11.2022 г., постановено по гр. д. № 65853/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 175 състав, Г. Д. Д. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основА.е чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 147,63 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2012 г. до 24.04.2013 г. за имот, находящ се гр. София, ул. ****, магазин 2, аб. № 404369, ведно със законната лихва от 29.10.2015 г. до изплащане на вземането, сумата от 39,09 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.10.2012 г. до 19.10.2015 г., както и сумата от 885,75 лева – разноски по делото. Със същото решение са отхвърлени искът за главница за разликата над 147,63 лева до пълния претендиран размер от 170,05 лева и за периода от 01.09.2012 г. до 30.09.2012 г. и от 25.04.2013 г. до 30.04.2013 г., както и искът за мораторна лихва за разликата над 39,09 лева до пълния претендиран размер от 44,97 лева.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Бруната“ ООД.

Срещу решението в частта, с която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба ответника Г. Д. Д., граждА.н на Ирландия, роден на **** г., чрез особения представител адв . А. В.. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост доказателствения материал по делото, поради което е достигнал до неправилни изводи по същество на спора. Оспорват се изводите 1 за наличие на облигационно правоотношение между стрА.те, действителното доставяне на топлинна енергия в сочените количества и с дължимото качество, както и стойността на доставената топлинна енергия. Сочи се, че ищецът не е ангажирал доказателства, че ответникът е бил собственик или ползвател на топлоснабдения имот през процесния период, тоест да е бил потребител на топлинна енергия за битови нужди, както и че съгласно чл. 62 ЗЗП предоставянето на услуги без изрично и предварително искане от страна на потребителя е забранено, поради което той не дължи цената на услугата. Недоказано по делото останало и твърдението на ищеца, че „Бруната“ ООД е извършвала услугата дялово разпределение през процесния период. В тази връзка се сочи, че представените от ищеца и третото лице-помагач частни свидетелстващи документи са изрично оспорени от ответника, поради което съдържА.ето им е следвало да се цени с останалите доказателства по делото.

Поддържа се, че твърденията на ищеца за извършена доставка на топлинна енергия не се доказват и от приетите по делото и оспорени от ответника заключения на съдебнотехническата и съдебно-счетоводната експертизи, доколкото същите почиват единствено на изходящи от ищеца и третото лице-помагач документи. Оспорва се и изводът, че разпределението на количеството топлинна енергия в абонатната станция за процесния период е извършвано в съответствие със законовите изисквА.я. Не се установявало и общият топломер да е преминавал изискуемите проверки относно метрологична годност съгласно чл. 51, ал. 2, т. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.), като се сочи, че неосъществяването на първоначален и периодичен контрол върху средството за измерване поражда обективна невъзможност да се установи годно ли е било същото за употреба през процесния период. По изложените съображения се отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалвА.те части и постановяване на друго решение, с което предявените искове да се отхвърлят.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрк. М.К., с който се излага становище за неоснователност на жалбата и се иска потвърждаване на решението на СРС в обжалвА.те му части. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач „Бруната“ ООД не взема становище по жалбата.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е огрА.чен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно. В частта, с която са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правно основА.е чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД , решението е влязло в сила като необжалвано, а в обжалваната му част - същото е допустимо.

Софийски градски съд, след като взе предвид изложените в жалбата доводи за неправилност на постановеното решение, намира следното:

Според легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (нова ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или 2 топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 83, том. I, рег. № 1026, дело № 73/2007 г. от 08.03.2007 г. се установява, че Г. Д. Д. е придобил магазин № 1 и магазин № 2, находящи се на партерния етаж на блок № 1 на адрес гр. София, местността „Студентски град“, ул. ****, тоест въззивникът-ответник е станал собственик на топлоснабдения имот, който е предназначен за задоволяване на небитови нужди, доколкото представлява стопански обект.

Доколкото ищецът в настоящото производство претендира цена на доставена топлинна енергия за стопански (небитови) нужди, в случая е ирелевантно дали ответникът е собственик или титуляр на вещно право на ползване през целия период, тъй като съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за небитови нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

От представения договор № ОУ-06-Н-4334/24.04.2008 г. се установява, че между Г. Д.

Д., чрез пълномощника му Г.М.Д. (с приложено пълномощно), и „Топлофикация София“ ЕАД е сключен договор с предмет продажба на топлинна енергия с топлоносител гореща вода за процесния имот, а именно: магазин № 2, находящ се с в. гр. София, ул. ****. Видно от съдържА.ето на договора, същият е сключен за срок от пет години, тоест за периода от 01.09.2012 г. до 24.04.2013 г. между стрА.те е било налице валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди, както е приел и първоинстанционният съд. Поради това твърденията на въззивника, че услугата за доставка на топлинна енергия е била предоставена без изрично искане на потребителя не намират опора в доказателствения материал по делото.

Правилно, с оглед на релевираното в отговора на исковата молба възражение за погасителна давност, СРС е отчел, че вземА.ята за месец септември 2012 г. са погасени по давност, поради което е уважил иска за главница за периода 01.10.2012 г. до 24.04.2013 г.

Количеството и стойността на доставената топлинна енергия са доказА. с приетите и неоспорени в първоинстанционното производство заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводната експертизи, които настоящата инстанция кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвени и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото.

Макар и СТЕ да е изготвена въз основата на частни документи, изходящи от ищеца, констатациите й кореспондират напълно с тези на изслушаната по делото ССЕ, както и с писмените доказателства, събрА. по делото, в т. ч. представените от третото лице-помагач формуляри за отчет, подписА. от лицето, осигурило достъп.

От заключението на СТЕ се установява, че процесният имот е бил топлофициран и че количеството топлинна енергия, постъпило в сградата, е измервано по електронен път в началото на всеки месец чрез монтиран в абонатната станция общ топломер. От отчетеното 3 количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция за сметка на ищеца. През процесния период в имота на ответника са били монтирА. индивидуален топломер и водомер за топла вода, дяловото разпределение в имота е извършвано от „Бруната БълГ.я“ ЕООД („Бруната“ ООД) на база реален (нулев) отчет на индивидуалния топломер, като при отчета са съставени протоколи за главен отчет с подпис на лицето, осигурило достъп. Вещото лице установява, че претендираната по делото главница е формирана от цена на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и за сградна инсталация, като топлинната енергия за горещо водоснабдяване е начислена въз основа на извършен реален отчет, а количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, било определяно въз основа на отопляемия обем на имота. Според вещото лице измерването и отчитането на доставената топлинна енергия и начисляването на сметки е извършвано съгласно действащата нормативна уредба – ЗЕ и Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) . СТЕ е взела предвид вида на сградната инсталация и общите части, като количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от общия топломер и вещото лице изрично е посочило, че се е запознало с протоколите за проверки на топломера, като е направило констатация, че са спазени изисквА.ята на действащата към процесния период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.), чл. 51, ал. 2 от която урежда изисквА.ята за контрол на средствата за измерване.

Съгласно заключението на ССЕ, основаващо се на съставените отчетни документи и на извършените от вещото лице изчисления, стойността на реално доставената топлинна енергия за периода от 01.09.2012 г. до 30.04.2013 г., при съобразяване на извършеното от ищеца счетоводно прихващане на дълга със суми за възстановяване извън процесния период, възлиза на 157,93 лева. С оглед на обстоятелството, че начислените суми за месец септември 2012 г. са погасени по давност, а за април 2013 г. се дължи сума за непълен месец, предвид срока на сключения договор, правилно районният съд е приел, че искът за главница е основателен за сумата от 147,63 лева.

В заключение, настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционният съд е постановил решението си при на съвкупна преценка на всички доказателства по делото, въз основа на които може да се направи извод за реално доставеното в процесния имот количество топлинна енергия по отделни компоненти, както и за стойността на доставената топлинна енергия.

Предвид бланкетния характер на жалбата в частта й относно вземането за мораторна лихва върху главницата за стойност на доставена топлинна енергия, не са налице предпоставки за ревизиране на изводите на районния съд в частта по този иск.

Доколкото крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.

При този изход на спора, в полза на въззиваемата страна на основА.е чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК следва да се присъди сумата от 50 лева – юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство без явяване в открито съдебно заседА.е за настоящата съдебна инстанция, както и сумата от 200 лева – заплатен депозит за особен представител.

4

Въззивникът следва да бъде осъден на основА.е чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на СГС и дължимата за въззивното обжалване държавна такса в размер на 25 лева, доколкото въззивното производство е инициирано чрез назначения по реда на чл. 4 8, ал. 2 ГПК особен представител.

Воден от горното, Софийски градски съд, ГО, ІI-Д въззивен състав, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20064910/01.11.2022 г., постановено по гр. д. № 65853/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 175 състав, в частите, с които Г. Д. Д., граждА.н на Ирландия, роден на **** г., е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ****, на основА.е чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 147,63 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2012 г. до 24.04.2013 г. за имот, находящ се гр. София, ул. ****, магазин 2, аб. № 404369, ведно със законната лихва от 29.10.2015 г. до изплащане на вземането, сумата от 39,09 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.10.2012 г. до 19.10.2015 г., както и сумата от 885,75 лева – разноски по делото.