Решение № 17190 от 04.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17190 гр. София, 04.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110107692 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В.

К. И., Д. К. И. и А. К. И. кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл.

153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на ответниците да заплатят разделно на ищеца следните суми: сумата от 1428,89 евро (2794,67 лв.) – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за топлоснабден имот с адрес: адрес, аб. № 268398 за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.02.2025 г., до окончателното изплащане; сумата от 158,78 евро (310,55 лв.) – мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 03.02.2025 г.; сумата от 29,42 евро (57,55 лв.) – главница, представляваща стойност на услугата за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. - м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.02.2025 г., до окончателното изплащане; сумата от 5,97 евро (11,67 лв.) – мораторна лихва за периода от 17.07.2022 г. до 03.02.2025 г., при следните квоти:

- В. К. И., ЕГН **********, при квота 19/72 или за следните суми, а именно: сумата от 377,08 евро (737,48 лв.) – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за топлоснабден имот с адрес: адрес, аб. № 268398 за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.02.2025 г., до окончателното изплащане; сумата от 41,90 евро (81,95 лв.) – мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 03.02.2025 г.; сумата от 7,77 евро (15,19 лв.) – главница, представляваща стойност на услугата за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. - м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.02.2025 г., до окончателното изплащане; сумата от 1,57 евро (3,08 лв.) – мораторна лихва за периода от 17.07.2022 г. до 03.02.2025 г.;

1

- Д. К. И., ЕГН ********** при квота 34/72 или за следните суми, а именно: сумата от 674,76 евро (1319,71 лв.) – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за топлоснабден имот с адрес: адрес, аб. № 268398 за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.02.2025 г., до окончателното изплащане; сумата от 74,98 евро (146,65 лв.) – мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 03.02.2025 г.; сумата от 13,90 евро (27,18 лв.) – главница, представляваща стойност на услугата за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. - м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.02.2025 г., до окончателното изплащане; сумата от 2,82 евро (5,51 лв.) – мораторна лихва за периода от 17.07.2022 г. до 03.02.2025 г.;

- А. К. И., ЕГН **********, при квота 19/72 или за следните суми, а именно: сумата от 377,08 евро (737,48 лв.) – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за топлоснабден имот с адрес: адрес, аб. № 268398 за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.02.2025 г., до окончателното изплащане; сумата от 41,90 евро (81,95 лв.) – мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 03.02.2025 г.; сумата от 7,77 евро (15,19 лв.) – главница, представляваща стойност на услугата за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. - м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.02.2025 г., до окончателното изплащане; сумата от 1,57 евро (3,08 лв.) – мораторна лихва за периода от 17.07.2022 г. до 03.02.2025 г.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, в качеството им на собственици на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника В. К. И. чрез назначения му особен представител, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва да е потребител на топлинна енергия, съответно да притежава идеални части, колкото са посочени в исковата молба. Оспорва да потребител претендираните топлинна енергия и услуги. Оспорва исковете по размер. Прави възражение за погасяването на задълженията по давност. Оспорва представените от ищеца писмени доказателства.

Останалите двама ответници не са депозирали отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.

2

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

От приетите по делото Договор за замяна на недвижим държавен имот от 02.11.1998 г., сключен между ОНС „Връбница“ от една страна и от друга К.И.Д. и С.С.Г.-Д., писмо 14.01.2025 г. от Столична община, район „Връбница“, както и Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, вписан в Служба по вписванията – София на 08.03.2005 г., под акт № 181, том VI, вх. рег. № 8662/08.03.2005 г. се установява, че К. и С.Д. са придобили собствеността върху процесния недвижим имот – Апартамент № 24, находящ се в АДРЕС.

От приетите справки от НБД „Население“ се установява, че С.С.Г.-Д. е починала на 15.10.2005 г., като е оставила за наследници по закон К.И.Д. – съпруг, В.М.С. – дъщеря, и ответника Д. К. И. – син, а К.И.Д. е починал на 30.03.2016 г., като е оставил за наследници по закон ответниците В. К. И. – син, Д. К. И. – син и А. К. И. – син.

Съгласно приетото съдебно удостоверение изх. № 4298/09.07.2021 г., издадено от СРС, в уверение на това, че В.М.С. е направила отказ от наследството, останало от покойната С.С.Г.-Д., вписан в особената книга на съда под № 1288/12.07.2021 г.

По делото е представен протокол от проведено на 17.09.2001 г. Общо събрание на етажните собственици на адрес: АДРЕС, на което те са взели решение да се сключи договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за индивидуално разпределение на топлинната енергия, с приложен към него списък на етажните собственици и титулярите на сметката при ищеца.

Представен е договор № 1104/17.10.2001 г., сключен между ЕС като възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение.

По делото е представен договор № Д-0-67/03.06.2020 г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД – възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Представени са съобщения към фактури за отчетен период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. и извлечение от счетоводството на ищеца за дължими суми.

Представени са Общи условия (ОУ), одобрени с Решение № ОУ1/27.06.2016 г. на КЕВР.

От третото лице-помагач на страната на ищеца са представени документи за извършено дялово разпределение в исковия период.

От заключението на назначената по делото СТЕ, което съдът намира като обективно, обосновано, компетентно, изготвено с необходимите знания и 3 умения, се установява следното. Вещото лице е посочило документите, които са му представени и които е използвало за изготвяне на заключението. В периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. и в периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г. е начислена единствено ТЕ за БГВ на база отчет по 2 бр. водомери. Разпределението на ТЕ в исковия период е извършено съгласно действащата нормативна уредба. В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За исковия период дяловото разпределение е извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД. Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването. Общият топломер е преминал необходимите последващи метрологични проверки. Във връзка с оспорването на заключението от процесуалния представител на ответника В. К. И. следва да се посочи, че от компетентността на вещото лице е да прецени каква информация му е необходима, за да изпълни поставените задачи, вещо лице е посочило всички материали, които е ползвало при изготвянето на своето заключение, респ. това, че същото е основало заключението си на документи, които не са приети като писмени доказателства по делото само по себе си не опорочава заключението, същевременно вещото лице е дало заключението си под страх от наказателна отговорност.

От заключението на назначената по делото ССЕ, което съдът намира като обективно, обосновано, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява следното. За исковия период стойността на доставената ТЕ възлиза на 2794,67 лева и мораторна лихва върху тази сума в размер на 310,55 лева, а стойността на услугата за дялово разпределение възлиза на 57,55 лева и мораторна лихва в размер на 11,67 лева.

Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл.

153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Същите са процесуално допустими.

По иска с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е било да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.) съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот; 2.) качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.) че през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността възлиза на исковата сума.

В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл. положителния факт на плащането при наличие на твърдения в тази насока.

По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към 4 топлопреносната мрежа.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

Разпечатката съдържа 37 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/413d7f61-cb5c-468b-a637-d5593542d63c