Решение № 1158 от 20.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1158 гр. София, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна М.ова

Слави Г. Славов при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Райна М.ова Въззивно гражданско дело № 20251100500993 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20058536/20.09.2022 г., поправено с Решение № 20110562/11.12.2023 г. по гр.д. № 13749/2020 г. по описа на СРС, 26 състав М.

Б. М. е осъден на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД да заплати на М. В. Б. сумата от 15000 лева – обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, стрес и неудобства в ежедневието вследствие на извършено престъпление на 25.02.2020 г. около 16.30 часа в с.

Казичене, излизайки от улица „Аличо“ в посока гарата на село Казичене, нанесъл удар с дърво в областта на гърба на М. В. Б., вследствие на което същият паднал на земята, като продължил да му нанася удари с дървото в областта на лицето и главата, с което причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст в областта на брадичката в дясно и в областта на левия долночелюстен ъгъл, престъпление по чл. 129, ал.

2, вр. с ал. 1 от НК, за което е признат за виновен със споразумение по нохд № 2922/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 121 състав, като искът е отхвърлен за разликата над сумата от 15000 лева до 24900 лева.

Срещу решението, в частта, с която предявеният иск е уважен иска за 1 сумата от 15000 лева, е постъпила въззивна жалба вх. № 25068506/18.10.2022 г., подадена от М. Б. М. в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че съдът, след като е обсъдил доводите на страните и събраните по делото доказателства, и приел за установено, че на 25.02.2020 г. ответникът е извършил противоправно деяние, установено с влязло в сила споразумение по нохд № 2922/2020 г. по описа на СРС, 121 състав, в разултат на което за ищеца са настъпили неимуществени вреди. При определяне на справедливото обезщетение съдът е приел, че уврежданията са довели до болки и страдания за продължителен период от време. Освен това, в резултат на нанесените множество удари и причинените болки и страдания, ищецът изпитал ужас и уплаха за живота и здравето си, което състояние продължило и след инцидента. При определяне на размера на обезщетението, обаче съдът постановил неправилно решение, тъй като било завишено. Моли обжалваното решение да бъде отменено в частта, с която предявеният иск е уважен до сумата от 15000 лева.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 25000949/11.01.2023 г. от въззиваемия М. В. Б., с който я оспорва и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА следното:

Производството по гр.д. № 13749/2020 г. по описа на СРС, 26 състав е образувано по искова молба, подадена от М. В. Б., с която е предявен иск с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите против М. Б.

М..

Ищецът твърди, че на 25.02.2020 г. около 16.30 часа в село Казичене, се движел с колата си Рено Меган Сценик от ул. „Алчино“ № 8, посока гарата на с. Казичене и М. М. пресякъл пътя му с управлявания от него автомобил Опел Зафира. Ответникът слязъл от колата с парче дърво, наподобяващо бухалка и се засилил към ищеца, който слязъл от автомобил. М. започнал да нанася удари по гърба лицето и главата му. Ищецът паднал на земята. Ответникът започнал да го налага с дървото, предимно в областта на главата и лицето.

Успял да стигне с автомобила си до 8 РПУ, където била извикана линейка към 2

18.20 часа и по спешност бил откаран в УМБАЛСМ Пирогов. В болницата било установено, че челюстта му е счупена. Боляла го жестоко, не можел да говори или да си затваря устата. Болките били нетърпими. Бил настанен за лечение в периода от 26.02.2020 г. до 28.02.2020 г., като било установено, че уврежданията му били следните: кръвонасядане на лявата теменна област на главата, разкъсно – контузна рана в областта на дясната вежда, кръвонасядане на скулата, счупване на долната челюст в дясно в областта на брадичката и вляво в областта на долночелюстния ъгъл. Възстановявал се дълго, изпитвал затруднения да се храни, както и да говори от силните болки. Наложило се да носи метална шина, за да може да се излекува, което било болезнено и му създавало дискомфорт. Било образувано наказателно производство и било образувано нохд № 2922/2020 г. по описа на СРС, 121 състав. Подписано било споразумение, с което ответникът се признал за виновен по повдигнатото обвинение за причинена средна телесна повреда. Ищецът твърди, че след побоя се променил, затворил се в себе си, не излизал, страхувал се, че отново ще бъде нападнат. Получавал световъртеж. Психиката му била разрушена и се наложило да посети психиатър и му било предписано лечение с медикаменти.

Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 24900 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, ведно съд законната лихва от 25.02.2020 г., както и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който М.

Б. М. оспорва предявения иск. Твърди, че в резултат на извършеното от него ищецът не е изпаднал в състояние на депресия, негодност за пълноценно изпълнение на служебните ангажименти. Поддържа, че претедираното обезщетение е неоснователно завишено. Моли да бъде постановено решение като се съобразят събраните по делото доказателства и становищата на страните.

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства и заключение на съдебно-медицинска експертиза, районният съд, след като е съобразил обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, спецификата на травмите, периода на възстановяване, изпитания страх и това, че ищецът се е преместил да живее на друго място, е определил като справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000 лева.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по 3 валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Задължението за обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане възниква, когато е налице виновно действие или бездействие на ответника, от което са причинени вреди (имуществени и неимуществени) на ищеца, както и причинната връзка между тях. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, предвидени в чл. 154, ал. 1 от ГПК, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, а именно противоправното деяние на ответника, вредите и причинната връзка между тях. С оглед разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, като тази презумпция променя доказателствената тежест и задължението за установяване на обстоятелствата, които изключват вината, е възложено на ответника.

В конкретния случай, не е спорно между страните, а и се установява, че на 28.02.2020 по нохд № 2922/2020 г. по описа на СРС, 121 състав е сключено споразумение, с което М. Б. М. се е признал за виновен в това, че на 25.02.2020 г. около 16.30 часа в с. Казичене, излизайки от ул. „Аличо“, в посока гарата в с.

Казичене, нанесъл удар с дърво в областта на гърба на М. В. Б., вследствие на което същият паднал на земята, като продължил да му нанася удари с дървото в областта на лицето и главата, с което му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст в областта на брадичката вдясно и в областта на левия долночелюстен ъгъл – реализиращи медикобиологичния признак „счупване на челюст“ – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание „пробация“.

4

С влизане в сила на определението, с което е одобрено споразумението и с оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК във връзка с чл. 383 и чл. 413 от НПК гражданският съд е обвързан по въпросите извършено ли е деянието и виновен ли е деецът. Следователно и доколкото не е налице спор между страните ответникът М. М. е извършил противоправно деяние при форма на вината пряк умисъл. Доколкото причинените вреди – средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюстта е елемент от престъпния състав, то и наличието на това увреждане е обвързващо решаващия съд. По отношение на другите твърдени от ищеца вреди – болки и страдания, настъпили в резултат на средната телесна повреда, както и страх и притеснения, наложили консултация с психиатър, то те подлежат на самостоятелно доказване в рамките на настоящото производство. В конкретния случай, именно тези факти, а така размерът на обезщетението са предмет на спор и съответно установяване по делото.

С въззивната жалба ответникът е обжалвал постановеното решение приема, че са настъпили неимуществени вреди, но оспорва само техния размер. С това като предмет на въззивното производство е въведено установяване на правилното приложение на материалния и процесуалния закон при обсъждане на критериите за определяне на обезщетението по справедливост по смисъла на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.

В мотивите на решението си съдът е обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, като въззивният състав споделя фактическите и правните му изводи. Правилно при определяне на размера на дължимото обезщетение е взет предвид характера на извършеното деяние, както и установените от гласните доказателства негативни преживявания.

Съгласно т. 11 от Постановление № 4/23.12.1968 г. на ВС, Пленум, и трайната практика на ВКС, съдът следва да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните за конкретния случай правнорелевантни факти и обстоятелства. При телесни увреждания, каквото е двустранното счупване на челюст, следва да се отчете видът и характера на увреждането. От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че счупването на челюстта е довело до трайно затруднение в дъвченето и говоренето за период по-голям от 30 дни (1,5- месеца), а мекотъканните травми по главата и лицето, както и травма на дясна предмишница са 5 причинили болки и страдания за срок от 10-14 дни. От значение е, че заради увреждането ищецът бил в болница, като му е поставена шина, която допълнително е затруднявала храненето и говоренето. В показанията на разпитания свидетел Р.П. се установява, че около 40 дни М. В. не можел да се храни. Храната се пасирала и се налагало да яде със сламка. Не можел да спи от болка. Освен това, при студ все още изпитвал болки на счупеното място, както и когато се хранел с по-твърда храна. Наложило се също така да се преместят да живеят на друго място. От значение при определяне на размера на обезщетението са и психическите страдания, които са в резултат на болките и страданията, но така също и от случилото се. Установява се от събраните гласни доказателства, че ищецът е изпитвал страх да не бъде пребит отново, тъй като ответникът е осъден. Наложило се да се премести да живее на друго място, както и да посети психолог/психиатър и му е било предписано лечение.

Следва да се вземат предвид и обществено-икономическите условия към момента на увреждането и съдебната практика по сходни случаи, т.е. към февруари 2020 г. При тази преценка правилно районният съд е определил обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 15000 лева.