Решение № 9682 от 22.05.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 44970/2023
- Вид
- Решение № 9682
- Подписан
- 22.05.2024
- Състав
- ПОЛИНА ЛЮБОМИРОВА АМБАРЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал.1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 9682 гр. София, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20231110144970 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове от „Т.с.“ЕАД срещу М. К. Х.,ЕГН : ********** ,по реда на чл.422 от ГПК , с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ,за признаване на установено ,че ответницата дължи на ищеца сумата от 1812,59лв. ,представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот в гр. София, л., аб.№ . , за периода 01.05.2019год. до 30.04.2021год., ведно със законната лихва от 19.12.2022год. до окончателното й заплащане ,сумата в размер на 339,98лв.,мораторна лихва за периода 15.09.2020год. до 30.11.2022год. ,както и сумата в размер на 31.86лв.,представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.11.2019год. до м.04.2021год., ведно със законната лихва от 19.12.2022год. до окончателното й заплащане ,и 7,15лв., мораторна лихва за периода 31.12.2019год. до 30.11.2022год., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 962/10.01.2023год. по ч.гр.д.№ 68894/2022год. по описа на СРС,65 състав.
В исковата молба ищецът твърди, че ответницата била клиент на топлинна енергия за битови нужди, като собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост , присъединен към абонатна станция.Сочи че е доставил топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, в периода 01.05.2019год.. 30.04.2021год.
,както и услугата дялово разпределение
Задължението било за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, л., аб.№ ..Твърди ,че не е заплатена дължимата цена за доставена топлинна енергия ,както и дължима цена на услуга за дялово разпределение за посочените периоди,ведно с обезщетение за забава . Претендира и деловодни разноски.В с.з. се представлява от процесуален представител ,който поддържа исковете и моли съда да се произнесе с решение при признание на иска.
Ответницата М. К. Х. е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК,в който сочи ,че признава предявените искове.В с.з. не се явява и не се представлява.
1
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Видно от приложеното по делото ч.гр.д.№ 68894/2022год. по описа на СРС,65 състав ,“Т.с.“ЕАД е подала на 19.12.2022год. заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.Срещу длъжника М. К. Х. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 962/10.01.2023год. по ч.гр.д.№ 68894/2022год. по описа на СРС,65 състав ,за сумата от 1812,59лв. ,представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот в гр. София, л., аб.№ . , за периода 01.05.2019год. до 30.04.2021год., ведно със законната лихва от 19.12.2022год. до окончателното й заплащане ,сумата в размер на 339,98лв.,мораторна лихва за периода 15.09.2020год. до 30.11.2022год. ,както и сумата в размер на 31.86лв.,представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.11.2019год. до м.04.2021год., ведно със законната лихва от 19.12.2022год. до окончателното й заплащане ,и 7,15лв., мораторна лихва за периода 31.12.2019год. до 30.11.2022год.
Предвид постъпилото в срок по чл.414 от ГПК възражение от длъжника ,на заявителя с разпореждане от 06.07.2023год. са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си.Разпореждането е връчено на страната на 11.07.2023год.,поради което следва да се приеме ,че в срок на 10.08.2023год. същата е изпълнила указанията.
Ето защо предявените по реда на чл.422 от ГПК положителни установителни искове са допустими.
С протоколно определение от 25.04.2024 г. съдът, след като е констатирал, че са налице предпоставките по чл. 237 ГПК, прекратил е съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с решение при признание на иска, каквото се и постановява с настоящия акт.
Не са налице отрицателните предпоставки на чл.237,ал.3 от ГПК ,поради което съдът основава решението си ,съобразно ал.2 на чл.237 от ГПК на признанието на иска от ответната страна.
Съгласно разпоредбата на чл.237, ал.1 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. В настоящия случай, съобразно с изискването на чл.237, ал.3 от ГПК, признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и е от вида права, с които страната може да се разпорежда.
По разноските :
С оглед изхода на спора право на разноски има само ищецът ,като същите следва да се възложат на ответната страна.
В заповедното производство е доказал разноски в общ размер от 93,83лв., от които 43,83лв. – д.т. и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.
В исковото производство е доказал разноски в общ размер от 180лв. ,от които 80лв.
– д.т. и 100лв. ,юрисконсултско възнаграждение ,определено от съда на основание чл.78,ал.8 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените положителелни установителни 2 искове ,предявени от „Т.с.“ ЕАД, ЕИК ., гр. София, ул. „я.” № 23Б срещу М. К. Х. ,ЕГН :
********** с адрес в гр.София,ж.к.“л. ,с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че М. К. Х. ,ЕГН : ********** дължи на „Т.с.“ ЕАД, ЕИК . сумата от 1812,59лв. ,представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот в гр. София, л., аб.№ . , за периода 01.05.2019год. до 30.04.2021год., ведно със законната лихва от 19.12.2022год. до окончателното й заплащане ,сумата в размер на 339,98лв.,мораторна лихва за периода 15.09.2020год. до 30.11.2022год. ,както и сумата в размер на 31.86лв.,представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.11.2019год. до м.04.2021год., ведно със законната лихва от 19.12.2022год. до окончателното й заплащане ,и 7,15лв., мораторна лихва за периода 31.12.2019год. до 30.11.2022год., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 962/10.01.2023год. по ч.гр.д.№ 68894/2022год. по описа на СРС,65 състав.
ОСЪЖДА М. К. Х. ,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ж.к.“л. да заплати на
„Т.с.” ЕАД, ЕИК ., гр. София, ул. „я.” № 23Б ,на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на 93,83лв.,представляваща деловодни разноски в заповедното производство ,както и сумата в размер на 180лв.,представляваща деловодни разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3