Определение № 3913 от 19.09.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3913 гр. София, 19.09.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В. В. А. като разгледа докладваното от В. В. А. Административно наказателно дело № 20241110214901 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Образувано е молба на полицейски орган при 06 РУ – СДВР чрез гл. юрк. Б. Страхинов за изменение на решение № 2627/14.07.2025 г., постановено по НАХД № 14901/2024 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, в частта за разноските. С молбата се навежда възражение за прекомерност на присъденото с посоченото решение адвокатско възнаграждение в размер на 3000, 00 /три хиляди/ лева и се прави искане за намаляването му до размер, съответен на фактическата и правна сложност на делото.

Молбата на основание чл. 248 ал. 1 ГПК е връчена на жалбоподателя И.

К. чрез процесуалния му представител – адв. С. С. от АК – Пловдив, от когото като в срока по чл. 248 ал. 2 ГПК е постъпил отговор, в който се изразява становище, че молбата е недопустима поради липса на предвиден ред в НПК за изменение на решението в частта за разноските, алтернативно – че е неоснователна, тъй като присъденото възнаграждение съответства на действително положения от адвоката труд и на фактическата и правна сложност на делото.

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 248 ал. 1 ГПК. С оглед 1 възраженията в отговора за недопустимост на производството съдът ще посочи, че производството пред районния съд по оспорване на заповед за задържане е административно (така Определение № 6978 от 24.06.2025 г. по адм. д. № 462/2025 г., ІІІ отд. на ВАС, Определение № 4996 от 26.05.2022 г. по адм. д. № 3776/2022 г., III отд. на ВАС) и приложение намират правилата на АПК, който в чл. 144 АПК за неуредените въпроси в производството пред съд препраща към ГПК, където е изрично предвидена възможността за изменение на решението в частта за разноските по искане на страните.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Производството по НАХД № 14901/2024 г. по описа на СРС, НО, 94 състав е по реда на чл. 145 - чл. 178 АПК вр. чл. 72 ал. 4 ЗМВР вр. чл. 5 параграф 4 КПЧОС и е образувано е по жалба на адв. С. С. от АК - Пловдив, пълномощник на И. С. К., ЕГН **********, против фактическо задържане на жалбоподателя И. К., извършено от полицейски орган при 06 РУ - СДВР на 19.12.2022 г. в сградата на 06 РУ – СДВР. С решение рег. № 2627/14.07.2025 г. съдът е обявил за незаконно фактическото задържане на И. С. К., извършено на 19.12.2022 г. от полицейски орган при 06 РУ - СДВР в сградата на 06 РУ – СДВР. С решението съдът на основание чл. 143 ал. 1 АПК вр. чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата е осъдил Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на адв. С. В. С. от АК – Пловдив сумата от 3000, 00 лева /три хиляди/ лева - адвокатско възнаграждение.

Присъденото в полза на адв. С. възнаграждение е определено на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, съгласно която разпоредба в случаите на безплатно оказана от адвоката правна помощ, той има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2.

И в мотивите на решението по делото съдът е обсъдил решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело С- 438/22, на което се позовава молителят в производството по чл. 248 ГПК, постановено по преюдициално запитване, отправено от СРС. В посоченото решение е прието, че "Чл. 101, § 1 от ДФЕС, във вр. е чл. 4, § 3 от ДЕС, следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер е национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е 2 длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.

При наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели..." Посочено е и че "...националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги." Ето защо при определяне на справедливия и обоснован размер на адвокатското възнаграждение в случая съдът е съобразил както размерите на адвокатските възнаграждения, предвидени за съответния вид производство в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм.

- ДВ, бр. 14 от 2025 г.), така и действителната фактическа и правна сложност на делото. Следва да се държи сметка, че в производството по оспорване фактическото задържане на жалбоподателя К. са се развили общо седем съдебни производства (НАХД № 740/2023 г. по описа на СРС, НО, 18 състав, адм. дело № 740/2023 г. по описа на АССГ, I отделение, 35 състав, административно дело № 9042/2023 г. по описа на ВАС,НАХД № 13843/2023 г. по описа на СРС, НО, 109 състав, адм. дело № 3101/2024 г. по описа на АССГ, XXIV касационен състав, адм. дело № 6820/2024 г. по описа на АССГ, XXIV касационен състав, НАХД № 14901/2024 г. по описа на СРС, НО, 94 състав), като определеният размер на възнаграждението съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК обхваща и разноските в предходните съдебни инстанции. За всяка съдебна инстанция съдът е определил възнаграждение съобразявайки предмета на производството, броя на проведените съдебни заседания и проявената от процесуалния представител на жалбоподателя активност.

Не са основателни доводите на молителя в производството по чл. 248 ГПК, че при определяне на възнаграждението съдът не е съобразил размера, предвиден в чл. 8 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), съгласно която 3 разпоредба по дела по ЗМВР възнаграждението е 750, 00 лева. Напротив – ръководейки се именно от така посочения размер, но и съобразявайки вече цитираното решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело С- 438/22 и действителната фактическа и правна сложност на всяко от производствата, съдът е определил размер на дължимото адвокатско възнаграждение за всяко от тях, като по отношение на някои от производствата е определил и размер, по – нисък от предвидения в чл. 8 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Така, за оказаното процесуално представителство на жалбоподателя по НЧД № 740/2023 г. по описа на СРС, НО, 18 състав и по адм. дело № 740/2023 г. по описа на АССГ, 35 състав съдът е присъдил в полза на адв. С. възнаграждение в размер на 500, 00 лева.

Идентичен размер на възнаграждението съдът е определил на процесуалния представител и по адм. дело № 9042/2023 г. по описа на ВАС, V отделение, както и по дело № 6820/2024 г. по описа на АССГ, доколкото процесуално представителство с явяване в о.с.з. не е осъществявано, но от страна на процесуалния представител на жалбоподателя са били депозирани частна жалба (въз основа на която е образувано производството по адм. дело № 9042/2023 г. по описа на ВАС, V отделение), отговор на касационна жалба и частна касационна жалба. Адвокатско възнаграждение в размер на по 750, 00 лева съдът е определил единствено за оказаната от адв. С. правна помощ по НАХД № 14901/2024 г. и по НАХД № 13843/2023 г. - и двете по описа на СРС, като е съобразил, че и в двете производства е проведено съдебно следствие, като процесуалният представител на жалбоподателя К. активно е участвал в събирането и проверката на доказателствата. При сумиране на размера на присъденото във всяко от производствата възнаграждение се получава общо присъдения от съда размер от 3000, 00 лева (3 х 500 + 2 х 750).

Предвид горното съдът намери, че размерът на присъденото адвокатско възнаграждение е обоснован и справедлив и съответен на действителната фактическа и правна сложност на производството и на положените от процесуалния представител на жалбоподателя процесуални усилия. При тези мотиви съдът намери, че молбата за изменение на решението в частта за разноските следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от полицейски орган при 06 РУ – СДВР чрез гл. юрк. Б. Страхинов за изменение на решение № 2627/14.07.2025 г., постановено по НАХД № 14901/2024 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - София - град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от определението да се връчи на полицейски орган при 06 РУ – СДВР (по факс) и жалбоподателя И. К. (чрез адв. С. С.).

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5