Решение № 18 от 07.01.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Пазарджик, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20245220101171 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК за оспорване на изпълнението по изп. дело №1439/2014г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев, рег. №841, тъй като правото на принудително изпълнение е погасено по давност, настъпила след приключване на производството по което е издадено изпълнителното основание.

Ищцата Я. Г. С., ЕГН: **********, настоящ адрес: ** твърди, че срещу нея се провежда принудително изпълнение по изп. дело №1439/2014г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев, рег. №841, по което е взискател ответникът „К**“ ЕАД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **. Предмет на изпълнението е парично вземане в размер на 2680.57лв. – главница по договор за потребителски кредит, предоставен на ищцата от „**“ ЕООД, за което вземане е издаден изпълнителен лист от 16.05.2013г. по гр. д. №2232/2013г. на СГС. Твърди, че в хода на изпълнението кредиторът „**“ ЕООД е прехвърлил вземането на ответника, който е конституиран като взискател по негова молба от 21.11.2019 г. Твърди още, че на 21.02.2014 г. е наложен запор върху нейното трудово възнаграждение при работодателя Община Пазарджик и са изпратени запорни съобщения до няколко търговски банки в страната. На 30.03.2018 г. е 1 насрочен опис на движими вещи в дома й, който не се е състоял. По молба на новия взискател на 16.12.2020 г. е наложен запор върху трудовото й възнаграждение, получавано от работодателя „Т**Г“ ЕООД, на 21.01.2021г. – запор върху банковите й сметки в „Общинска банка“, а на 21.03.2022г. – запор върху трудовото й възнаграждение, получавано от работодателя „**“ ЕООД.

На 18.10.2023г. е насрочен опис на движими вещи в дома й, който отново не се е състоял.

Ищцата поддържа, че последното прекъсване на погасителната давност е на 21.02.2014г., поради което давностният срок е изтекъл и вземането е погасено по давност на 21.02.2019г., т.е. преди конституиране на ответника като взискател по изпълнението.

При тези твърдения ищцата иска от съда да постанови решение, с което да установи спрямо ответника, че процесното вземане не подлежи на принудително изпълнение поради погасяването му по давност, която е настъпила след издаване на изпълнителното основание. Сочи доказателства и претендира съдебни разноски.

Ответникът „К**“ ЕАД не оспорва, че е взискател по оспореното от ищеца изпълните, тъй като на 08.08.2018г. е придобил вземането с договор за цесия от предишния кредитор „**“ ЕООД. Оспорва иска при твърдение, че вземането не е погасено по давност. Твърди, че изпълнението за събиране на процесното вземане е започнало на 05.02.2014г., когато е образувано изп. дело №1439/2014г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев, рег. №84, с което давността е била прекъсната и освен това е била спряна до 26.06.2015 г., когато е постановено ТР №2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК. Поддържа, че новата давност е прекъсвана от изпълнителни действия, както следва: на 16.11.2016г. - с насрочен опис на движими вещи на длъжника; на 29.01.2018г.

– с насрочване на опис на движими вещи на длъжника; на 19.07.2019г. – с молба от ответника за конституирането му като взискател по изпълнението на място на първоначалния кредитор, която съдържа възлагане по чл.18 ЗЧСИ; на 16.12.2020г. – с налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника; на 21.08.2023г. – с насрочване на опис на движими вещи на длъжника. Твърди, че предвид прекъсването на давността същата не е изтекла.

Моли искът да бъде отхвърлен и претендира съдебни разноски.

Съдът въз основа на доказателствата по делото и на закона достигна до 2 следните правни и фактически изводи:

Искът за оспорване на изпълнението е допустим, тъй като е подаден от длъжника срещу взискателя по изпълнението и при твърдение за наличието на ново правопогасяващо обстоятелство, което е настъпило след издаване на изпълнителния лист.

С оглед твърденията на страните и на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК съдът е обявил за безспорно, че ищецът и ответникът са съответно длъжник и взискател по изп. д. №1439/2014 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев, рег.№841 в КЧСИ, което е образувано за събиране на вземането по изпълнителен лист от 16.05.2013г. по гр. д. №2232/2013г. на СГС, издаден в полза на кредитора „**“ ЕООД, както и че това вземане е придобито от ответника чрез цесия.

С оглед на приетите за безспорни обстоятелства ищецът следва да докаже, че правото за принудително изпълнение на процесното вземане е погасено по давност, която е настъпила след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание. Ответникът носи тежестта да установи фактите, довели до прекъсване или спиране на погасителната давност.

По делото са приети като писмени доказателства заверен препис от материалите по изп. д. №1439/2014 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев, рег.

№841 в КЧСИ. От същите е видно, че изпълнението е започнало по молба на цедента „**“ ЕООД от 05.02.2014 г. С молбата взискателят е поискал пълно проучване за имуществото на длъжника и е възложил на съдебния изпълнител да осъществява действията по чл.18 ЗЧСИ. На 21.02.2014 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в Община Пазарджик и са изпратени запорни съобщения до единадесет търговски банки. Наложени са запори върху банковите сметки на длъжника в две банки. От тях са постъпвали суми в периода от 24.03.2014 г. до 28.07.2015 г. Постъпленията са отразени на гърба на изпълнителния лист. На 20.01.2016 г. взискателят е подал молба за извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника и такъв е насрочен с разпореждане на ЧСИ от 16.11.2016 г. На същата дата са наложени запори върху банковите сметки на длъжника в две търговски банки. Описът на движими вещи не е проведен, тъй като взискателят не е внесъл дължимата такса по т.5 от ТТР към ЗЧСИ. На 30.11.2017 г. взискателят е подал нова молба за извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника и такъв е 3 насрочен с разпореждане на ЧСИ от 29.01.2018 г. Описът отново не е проведен, тъй като взискателят не е внесъл дължимата такса по т.5 от ТТР към ЗЧСИ. На 26.06.2019 г. ответникът „К**“ ЕАД е поискал да бъде конституиран като взискател на мястото на „**“ ЕООД и е представил доказателства за цесия на вземането по изпълнителния лист. Със същата молба ищецът е поискал от ЧСИ да насрочи опис на движими вещи в дома на длъжника. Няма произнасяне на ЧСИ по това искане. С нова молба от 21.11.2019 г. ответникът отново е поискал от ЧСИ да насрочи опис, оценка и продан на движими вещи в дома на длъжника. Няма произнасяне на ЧСИ и по това искане. С трета молба от 02.01.2020 г. ответникът е поискал от ЧСИ да извърши справка за трудовите договори на длъжника и да наложи запор върху неговото трудово възнаграждение, както и да насрочи опис, оценка и продан на движими вещи в дома на длъжника. Няма произнасяне на ЧСИ и по тези искания. Аналогична молба е подадена и на 01.07.2020 г., по която също няма произнасяне от ЧСИ. Едва на 16.12.2020 г. ЧСИ на основание чл.429 ал.1 ГПК е конституирал ответника като взискател по изпълнителното дело и на същата дата е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника във фирма „Тимон Фасилити БГ“ ЕООД. Насрочил е и опис на движими вещи в дома на длъжника. От запора на трудовото възнаграждение са постъпвали суми в периода от 18.12.2020 г. до 10.03.2021 г. Постъпленията са отразени на гърба на изпълнителния лист. На 27.09.2021 г. ответникът е поискал от ЧСИ да направи нова справка за трудовите договори на длъжника и да наложи запор върху неговото трудово възнаграждение, както и да насрочи опис, оценка и продан на движими вещи в дома на длъжника. С разпореждане от 21.03.2022 г. ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника във фирма „**Г“ ЕООД. С разпореждане от 21.08.2023 г. е насрочил е и опис на движими вещи в дома на длъжника. Няма данни този опис да е проведе, нито каква е причината за това. Последната сума от приложените изпълнителни способи е постъпила по изпълнителното дело на 24.08.2021 г., което е отбелязано на гърба на изпълнителния лист.

От така установените обстоятелства е видно, че оспореното изпълнение е започнало на 05.02.2014 г. и към момента не е приключило. По време на същото са действали различни задължителни тълкувателни актове на ВС и ВКС, уреждащи по принципно различен начин давността в изпълнителното производство.

4

В Постановление №3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС е посочено, че с изтичането на предвидените в закона давностни срокове се погасяват исканията за принудително осъществяване на различни вземания като погасяването на възможността да се иска принудително реализиране на едно право е резултат от бездействието на неговия носител да го упражни в предвидения от закона срок. Посочено, че по силата на чл.116, б.“б“ ЗЗД течението на погасителната давност се прекъсва с предявяването на иск или възражение или искане за започване на помирително производство; че времето, което е изтекло до прекъсването на давността се заличава и по силата на чл.117 ал.1 ЗЗД от прекъсването започва да тече нов давностен срок.

Прието е още, че давност не тече не само докато трае съдебният процес, но и докато трае изпълнителният процес относно същото вземане. Разяснено е, че пред съдебния изпълнител се осъществява другата фаза на гражданския процес - фазата на принудителното осъществяване на признатото с влязло в сила решение вземане (право); че в изпълнителния процес носителят на вземането е направил пред държавен орган надлежно волеизявление за принудително осъществяване на своето вземане, което волеизявление е с не по-малко значение на предявяването на иск или на възражение в исковия процес; че след образуването на изпълнителното дело прекъснатата вече давност се спира и не тече докато изпълнителното дело е висящо.

Цитираното ППВС №3/1980г. е отменено, считано от 26.06.2015г. с постановеното ТР№2/2015г. на ОСГТК, с което погасителната давност в изпълнителното производство е уредена по нов начин, а именно: че по време на изпълнителното производство давността не спира да тече, но се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането; че изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи, като в изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Допълнено е, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18 ал.1 от ЗЧСИ), като напр. налагането на запор или 5 възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Посочено е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Прието е, че ако молбата за изпълнение е върната с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността, но ако в хода на принудителното изпълнение длъжникът изрично признае вземането, признанието прекъсва давността съгласно чл.116, б.“а“ ЗЗД. Посочено е още, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ; че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение; че взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Прието е още, че новата давност започва да тече след предприемането на всяко действие за принудително изпълнение; че в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).