Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 47 от 06.01.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 8640/2025
Вид
Решение № 47
Подписан
06.01.2026
В сила
05.02.2026
Състав
Александър Валентинов Цветков

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12, ал. 1 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 390, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Варна, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: А. В. Ц. при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от А. В. Ц. Гражданско дело № 20253110108640 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от С. К. К., ЕГН **********, с адрес: ****, чрез адв. К. Л. М., срещу ЗАД "ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве" АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София 1172, бул. "Г. М. Д." № 1, с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение по частични искове в размер на 2,00 лв. (1,00 лв. за задна броня и 1,00 лв. за багажна врата), представляващи части от главни претенции съответно 740,00 лв. за задна броня и 568,00 лв. за багажна врата, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

На основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснато изменение на исковата претенция, като същият е увеличен до сумата от 600,00 лева.

Ищецът излага твърдения, че на 16.04.2025 г., в ****, при спиране на червен сигнал на светофар, собственият му лек автомобил марка „Мерцедес", модел „****" с рег. № **** е бил ударен отзад от МПС с рег. № ****, като последното от своя страна е било ударено от лек автомобил Хюндай „Санта Фе" с рег. № ****, в резултат на което са настъпили увреждания по задната броня и багажната врата на автомобила. За настъпилото ПТП е съставен Протокол за ПТП № 1887036/16.04.2025 г. от органите на КАТ - Варна.

Твърди, че лекият автомобил Хюндай „Санта Фе" с рег. № **** е имал 1 сключена застраховка „Гражданска отговорност" при ответника към датата на събитието. Излага твърдения, че своевременно уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото застрахователно събитие, след което при ответното застрахователно дружество е регистрирана щета № 0801003031/2025-01/16.04.2025 г., извършен е оглед на автомобила на 17.04.2025 г. и изготвено опис-заключение за щетите, в което били описани щети по задната броня и багажната врата на автомобила му, като и за двата детайла е определена трета степен ремонт и боядисване. Посочва, че получил застрахователно обезщетение в размер на 248,23 лева, изплатено на 30.04.2025 г., което намира за явно недостатъчно за възстановяване на действителния размер на претърпените от него имуществени вреди, поради което е предявил настоящата искова претенция за разликата до действително дължимото обезщетение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и по размер. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по „Гражданска отговорност" между ответника и собственика на л.а. Хюндай „Санта Фе" с рег.

№ **** към датата на процесното застрахователно събитие. Оспорва се обаче механизмът на настъпване на пътнотранспортното произшествие, както и наличието на вина у водача на застрахования при ответника автомобил.

Възразява описаните вреди да кореспондират на декларирания от ищеца механизъм на настъпване на събитието. Оспорва размера на претенцията, като счита същата за силно завишена и неотговаряща на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС при задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. Моли за отхвърляне на иска.

В проведеното открито съдебно заседание по делото ищецът, представляван от адв. К. М., поддържа предявената искова претенция и моли за нейното уважаване. Ответникът, представляван от адв. М.а, поддържа отговора на исковата молба, както и направените с него възражения, като счита, че ищецът не е доказал механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие и настъпването на същото, с оглед на което моли за отхвърляне на иска. Алтернативно поддържа възражение за прекомерност на претенцията и моли да не се присъждат разноски на ищеца с оглед недобросъвестното му поведение при първоначално предявяване на иск 2 за символична сума от 1 лев за всеки детайл.

След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на твърденията и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният осъдителен иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ. Неговата основателност е обусловена от установяване в условията на главно и пълно доказване наличието на застраховка „Гражданска отговорност" между собственика на увреждащия автомобил и ответника, настъпване на твърдяното застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор, за което ответникът носи застрахователен риск, както и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, в това число и настъпването на претендираните имуществени вреди. Тъй като застрахователното обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите има обезщетителнообезпечителна функция, целяща да се компенсират претърпените от увреденото лице вреди от застрахователното събитие, задължението на застрахователя е да изплати обезщетение за действително претърпените вреди в рамките на застрахователната сума по сключения договор за застраховка.

Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че л.а. Хюндай „Санта Фе" с рег. № **** е бил застрахован към ответното дружество по договор за застраховка „Гражданска отговорност", която е била валидна към процесната дата - 16.04.2025 г. Това обстоятелство се установява и от представеното по делото Удостоверение от Гаранционен фонд към 26.06.2025 г., от което се установява, че превозното средство с регистрационен номер **** има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите с начална дата на покритие 17.09.2024 г. 00:00:00 ч. и крайна дата на покритие 16.09.2025 г. 23:59:00 ч. при застраховател ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве" АД. За безспорно следва да бъде прието и извънсъдебното плащане, извършено от ответното дружество на 30.04.2025 г., в размер на 248,23 лева, което се установява от представеното по делото платежно нареждане и което не се оспорва от страните.

Налице е спор между страните относно следващата предпоставка за ангажиране на договорната отговорност на ответното застрахователно дружество, а именно протИ.правно виновно поведение на водача на 3 застрахования автомобил, а от там и относно твърдения механизъм на настъпване на ПТП и причинно-следствената връзка между него и описаните увреждания по процесния автомобил. За доказване на посочените правнорелевантни факти, обуславящи отговорността на застрахователя, ищецът е представил преписка по щета № 0801-003031/2025-01, вкл.

Протокол за ПТП № 1887036/16.04.2025 г., съставен от органите на КАТ Варна, Претенция за изплащане на обезщетение за щети по МПС по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, както и Описзаключение, изготвено от представител на ответното застрахователно дружество на 17.04.2025 г.

От представения Протокол за ПТП № 1887036/16.04.2025 г. се установява, че на 16.04.2025 г. в 11:15 часа в **** е настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на три моторни превозни средства. От съдържанието му се установява участието на л.а. марка „Мерцедес", модел „****" с рег. № ****, на л.а. с рег. № **** и на л.а. Хюндай „Санта Фе" с рег. № **** в процесното пътнотранспортно произшествие. От Претенцията за изплащане на обезщетение, попълнена и подписана от заявителя Ю.П. К.а на 17.04.2025 г., се установява описание на застрахователното събитие, а именно че на процесната дата и място, движейки се по бул. "Цар Освободител" № 49, тя е спряла на червен сигнал на светофар с л.а. марка „Мерцедес" с рег. № ****, след което същият е бил ударен отзад от МПС с рег. № ****, което от своя страна е било ударено от л.а. Хюндай „Санта Фе" с рег. № ****, управляван от Ж. М. Ж.. В резултат на удара са настъпили увреждания по задната броня и багажната врата на автомобила.

Извънсъдебното плащане на обезщетение от страна на ответното застрахователно дружество в размер на 248,23 лева имплицитно съдържа в себе си и признание на правопораждащия факт на неговата договорна отговорност. Изплащането на обезщетение е възможно единствено при установени предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя, включително наличие на протИ.правно и виновно поведение на застрахования водач. Следователно с извършеното плащане ответникът е признал, че е налице настъпило застрахователно събитие, за което носи отговорност по застрахователния договор, макар и да счита, че изплатената сума е достатъчна за обезщетяване на претърпените вреди.

4

С оглед необходимостта от специални знания за установяване на точния механизъм на настъпване на процесното ПТП, на причинно-следствената връзка между него и описаните увреждания, както и на размера на причинените вреди, по делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещо лице доц. д-р инж. Р. Д. Д., от заключението на която съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Заключението е изготвено след запознаване с материалите по делото и извършен оглед на процесния автомобил, проведен на 04.12.2025 г. Вещото лице е било изслушано в открито съдебно заседание на 05.12.2025 г., като е дало устни разяснения и е отговорило на поставените от страните въпроси.

От заключението на вещото лице се установява, че на 16.04.2025 г., в гр. Варна, движейки се по бул. "Цар Освободител" около № 49, лек автомобил марка „Мерцедес", модел „****" с рег. № ****, управляван от Ю.П. К.а, е спрял на червен сигнал на светофарно кръстовище. При спирането автомобилът е бил ударен отзад от МПС с рег. № ****, като последното от своя страна е било ударено от л.а. Хюндай „Санта Фе" с рег. № ****, управляван от Ж. М. Ж.. В резултат на удара са настъпили увреждания по задната броня и багажната врата на автомобила марка „Мерцедес", модел „****" с рег. № ****. Описаните деформации по автомобила вследствие на настъпилото ПТП са по капак (врата) багажник и задна броня, като и за двата детайла е определена трета степен ремонт и боядисване. Уврежданията се изразяват в нарушено покритие на двата детайла, цепнатина в задна броня и деформация на багажната врата в средната част. Вещото лице категорично е установило, че налице е причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП и констатираните увреждания по автомобила на ищеца.

От извършената съвкупна преценка на доказателствения материал и с оглед установения механизъм на настъпване на транспортното произшествие, се установяват правнорелевантни факти, от които може да се обоснове категоричен извод, че водачът на застрахования при ответника лек автомобил е извършил протИ.правно деяние, елемент от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, единствено при изпълнение на който може да бъде ангажирана отговорността на застрахователя за репариране на причинените от него щети.

От приетите по делото писмени доказателства и експертното заключение се установи, че на 16.04.2025 г., по вина на водача на л.а. Хюндай „Санта Фе" с рег. № **** е настъпило ПТП, при което на собствения на ищеца лек 5 автомобил са били нанесени имуществени вреди, и наличието на причинноследствена връзка между протИ.правното поведение и нанесените имуществени вреди на автомобила на ищеца.

Що се отнася до размера на претендираните вреди, вещото лице в изготвеното писмено заключение е посочило, че разходите за възстановяване на автомобила по средни пазарни цени за труд възлизат на 848,66 лева. За изчисляването на тази сума вещото лице е използвало средна цена за труд от 38,00 лв./час въз основа на справка от 9 неоторизирани сервиза на територията на гр. Варна, а именно: Шама - Гарбис Бейлерян ЕТ (42,00 лв./ч), Анжи кар ЕООД (30,00 лв./ч), Авто елит 2006 ЕООД (36,00 лв./ч), Автотранс сервиз Варна ООД (45,00 лв./ч), Автосервиз Доктор колор - Варна (55,00 лв./ч), Колор Груп ЕООД (36,00 лв./ч), Ауто финес ЕООД (32,00 лв./ч), Кар Колор ЕООД (40,00 лв./ч) и Оникс Ауто Груп ООД (26,00 лв./ч). Вещото лице е посочило, че проверката на цените е направена в началото на 2025 година (януари-февруари месец) и е на годишна база, като цените са актуални към датата на настъпване на произшествието - 16.04.2025 г. Часовите ставки за ремонт и възстановяването на процесния автомобил са съобразени и получени за съответните операции от Наредба № 24 от 8 март 2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства.