Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1526 от 25.09.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 2464/2021
Вид
Решение № 1526
Подписан
25.09.2021
В сила
14.10.2021
Състав
Георги Росенов Гетов

Цитирани разпоредби

  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1, предл. трето · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 183, ал. 5, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 43 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 31 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
  • чл. 31, ал. 7, т. 3 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 1526 гр. Пловдив, 25.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20215330202464 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Р. Г. Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. М.М. против Наказателно постановление № 21-1030-000943/17.02.2021 г., издадено от М.В.М. – ***, с което на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП).

Жалбоподателят оспорва фактическата обстановка, приета за установена с наказателното постановление. Твърди извършеното от него деяние да попада в хипотезата на чл. 31 от ППЗДвП. Поддържа да са допуснати процесуални нарушения при съставянето и връчването на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и на НП, но без да посочва какви. Моли наказателното постановление да бъде отменено поради липса на извършено нарушение, а в условията на евентуалност – деянието да бъде квалифицирано като маловажен случай. Претендира разноски. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява лично и с адв. С.И., като и двамата поддържат жалбата.

Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 16640 от 06.04.2021 г., с което изпраща жалбата и административната преписка, изразява становище производството по издаване на наказателното постановление да е протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка да е правилно 1 установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му да са категорично доказани. Поддържа, че нарушението е с висока степен на обществена опасност и правилата за маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН да са неприложими. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Р. Г. Т., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 03.03.2021 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 09.03.2021 г., поради което 7-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 26.01.2021 г. около 12:06 часа в гр. Пловдив жалбоподателят Р. Г. Т. управлявал товарен автомобил „Мерцедес Х-клас“, като се придвижвал по бул. „Васил Априлов“ в посока направо. При пресичането на бул. „Васил Априлов“ с бул. „Свобода“ се образувало „Т-образно“ кръстовище, преминаването през което било регулирано от пътен светофар.

Жалбоподателят наближавал кръстовището, като светофарът подавал зелен сигнал. Когато почти се изравнил с линията на светофара, светлинният сигнал се сменил от зелен на жълт. Жалбоподателят Т. преценил, че се намира твърде близо до светофара и ако задейства спирачната уредба на автомобила, ще спре в средата на кръстовището, а освен това зад него се движили други автомобили и счел, че при рязка маневра може да предизвика пътнотранспортно произшествие. Затова жалбоподателят преминал, като навлязъл в кръстовището.

По същото време свидетелите И.Т.Т. – ***, и А.Х.К. – ***, изчаквали в дясната пътна лента на бул. „Свобода“, за да направят десен завой и да се включат в движението по бул. „Васил Априлов“. Свидетелите Т. и К. не забелязали какъв бил светлинният сигнал на светофара, регулиращ движението в посока направо по бул. „Васил Априлов“, в момента на преминаването на жалбоподателя. Те не видели и точния момент, когато автомобилът, управляван от Т., навлязъл в кръстовището. Свидетелят Т. забелязал този автомобил, когато той вече бил пред тях. Тогава светофарът на бул. „Свобода“ подал зелен сигнал за завиващите надясно превозни средства.

Свидетелят Т. преценил, че щом сигналът за тяхното движение е зелен, то жалбоподателят трябвало да е преминал на червен сигнал на светофара на 2 бул. „Васил Априлов“. С подаването на светлинен и звуков сигнал *** Т. и К. спрели автомобила на жалбоподателя и пристъпили към извършването на проверка.

На място свид. Т. съставил акт за установяване на административно нарушение с бл. № 978744 против жалбоподателя Т., в негово присъствие и в присъствието на свид. К.. Жалбоподателят възразил, че не е преминал на червен сигнал на светофара, като вписал възраженията си в акта. Препис от АУАН му бил връчен срещу разписка.

На следващия ден - 27.01.2021 г., жалбоподателят подал и писмено възражение срещу акта за установяване на административно нарушение, което било намерено за неоснователно от административнонаказващия орган.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

В хода на процеса в качеството на свидетели са разпитани *** И.Т.Т. – актосъставител, и А.Х.К. – свидетел при съставянето на АУАН. В показанията си свид. К. изяснява, че не си спомня нищо от конкретния случай, като дори преди това разказва за проверка, осъществена на различно място. Единствените относими към предмета на делото обстоятелства, които се установяват от нейните показания, са за начина, по който е организирано движението на пътните превозни средства през процесното кръстовище на бул. „Васил Априлов“ и бул. „Свобода“ в гр. Пловдив, като свидетелката изяснява още, че при пресичането на двата булеварда се получава „Тобразно“ кръстовище. Далеч по-подробни са показанията на свид. Т., който заявява, че си спомня случая. От тях се установяват мястото на извършване на деянието, разположението върху платното за движение на служебния автомобил и на товарния автомобил, управляван от жалбоподателя, както и посоката, в която са се движили. Свидетелят Т. изяснява, че служебният автомобил е бил в покой и е изчаквал подаването на зелен сигнал от светофара, за да извърши маневра завиване надясно от бул. „Свобода“ към бул. „Васил Априлов“. Установява се, че от това място той е имал видимост към линията на светофара, но не и към светлинните му сигнали. В тази връзка свид. Т. заявява, че не знае на какъв сигнал точно е преминал автомобилът, управляван от жалбоподателя. От показанията на този свидетел се установява и първият момент, когато той е забелязал движението на жалбоподателя Т., а именно когато автомобилът му се е намирал вече вътре в кръстовището и е преминавал пред изчакващите да направят десен завой полицейски служители. В тази връзка следва да се отбележи, че в частта от показанията си, в която свид. Т. твърди, че жалбоподателят е преминал на червен сигнал 3 на светофара, той не възпроизвежда свои възприятия, непосредствено придобити или съобщени му от другиго. Това се потвърждава от изявлението на свидетеля: „не знам на каква светлина е преминал“. Вместо това свид. Т. директно съобщава на съда свой извод, който е направил въз основа на местоположението на автомобила на жалбоподателя в кръстовището, съотнесено към подадения зелен светлинен сигнал за превозните средства, завиващи надясно от бул. „Свобода“ към бул. „Васил Априлов“.

Предназначението на свидетелите в процеса е да съобщят своите възприятия относно значимите за делото обстоятелства, а не да предлагат на съда какви изводи да направи въз основа на известните им факти. В тази връзка съдът не е обвързан да приеме за доказано предположението, което свид. Т. гради за светлинния сигнал на светофара. За това предположение свидетелят се позовава на правилата на логиката, видно и от последното изречение от неговия разпит: „когато за мен е зелена светлината на светофара …, няма как за него да не е червен сигналът на светофара“.

Жалбоподателят Т. се възползва от правото си да даде обяснения по делото. Съдът подхожда със завишено внимание при тяхната оценка, доколкото те могат да се използват и за изграждането на защитни версии от страна на санкционираното лице. Въпреки това обясненията са годно средство за възпроизвеждане на доказателства в процеса и дейността на съда по тяхната проверка и оценка се подчиняват на същите правила, както спрямо останалите събрани доказателства. Недопустимо е достоверността на твърденията на жалбоподателя да бъде отнапред отречена, щом по делото не се е доказало тези му твърдения да са неистинни. Противното би означавало да се прояви недопустима предубеденост във вреда на една от страните. По тези съображения съдът съобрази при формиране на фактическите си изводи и обясненията на жалбоподателя. Същите са изключително подробни, логически и хронологически последователни, вътрешно непротиворечиви.

Всъщност обясненията не противоречат и на показанията на свид. Т., с изключение на изказаното от последния предположение за светлинния сигнал на светофара, за което се каза, че съдът не ще възприеме безкритично, а ще формира самостоятелен извод въз основа на събраните доказателства.

Установява се от обясненията, че жалбоподателят е навлязъл в кръстовището на жълт сигнал на светофара, тъй като когато сигналът се е сменил от зелен на жълт, той се е намирал твърде близо до кръстовището, а зад него са се движили други автомобили и е преценил, че не би могъл да спре безопасно, поради което е преминал и е навлязъл в кръстовището. Това твърдение на Т. остана необорено по делото, включително и след разпита на двамата извършили проверката полицейски служители. То би могло да обясни и причината, поради която към момента на подаването на зелен сигнал за завиващите надясно ППС от бул. „Свобода“ автомобилът на жалбоподателя на практика е бил вече навлязъл и е напускал кръстовището.

От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със Заповед № 8121з825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи, се 4 установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от надлежно оправомощено лице и в присъствието на жалбоподателя. В 6месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган.

От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че от обективна страна на посочените в наказателното постановление време и място – на 26.01.2021 г. около 12:06 часа в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Васил Априлов“ с бул. „Свобода“, жалбоподателят Т. е управлявал товарен автомобил „Мерцедес Х-клас“. Доказаха се по делото от показанията на свидетелите и от обясненията на жалбоподателя разположението на превозните средства /товарния автомобил, управляван от Т., и на служебния автомобил, управляван от свид. Т./ върху платното за движение, посоката им на придвижване, начина, по който е организирано и регулирано движението в този пътен участък. Така установява се, че при пресичането на булевардите „Свобода“ и „Васил Априлов“ в гр. Пловдив се формира „Т-образно“ кръстовище. Доказа се и че към интересуващите делото време и място жалбоподателят се е предвижвал по бул. „Васил Априлов“ в посока направо, към Централна гара. Достигайки до кръстовището, образувано с бул.