Решение № 228 от 13.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. С., 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-5 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Янева-Д. при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Десислава Янева-Д. Гражданско дело № 20231100101668 по описа за 2023 година

Предявeн е от Р. Щ. Б. против „Застрахователна компания“Л.И.“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Ищцата твърди, че на 18.10.2022 г. в гр.С. настъпило пътно-транспортно произшествие по вина водачката А. В. К. при управление на л.а „Тойота Авенсис“ с рег. № *******, чиято отговорност била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” от ответното дружество.

В резултат на пътно-транспортното произшествие получила фрактура на латералния малеол на дясната глезенна става; контузия на таза и множество повърхностни травми. Твърди, че кракът й бил гипсиран за 40 дни. Дълго време била обездвижена и имала нужда от чужда помощ. Все още продължавала да изпитва болки в глезенната става и в таза и не била напълно възстановена, лечението й продължавало. Ищцата твърди, че справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 30 000 лв. Моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв., ведно със законната лихва, считано от 10.11.2022 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва предявения иск, като прави следните възражения: оспорва твърденията, че поведението на сочения деликвент е било виновно и противоправно; оспорва механизма на настъпване на катастрофата; твърди, че катастрофата е настъпила изцяло по вина на ищцата, която допуснала нарушения на чл. 108, ал. 1, чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 114, ал. 1 от ЗДвП; оспорва да са настъпили описаните в ИМ вреди; оспорва наличието на причинно-следствена връзка между поведението на сочения от ищцата деликвент и вредите; поддържа възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата, която допуснала нарушения на чл. 108, ал. 1, 113, ал. 1, 1 т. 1 и т. 2 и чл. 114, ал. 1 от ЗДвП; оспорва размера на иска; оспорва претенцията за законна лихва, както и началната дата, от коя се претендира. Моли съда да отхвърли иска.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ:

За да бъде уважен искът ищцата трябва да ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество;

2/ за юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/ да докаже размера на дължимите обезщетения.

Страните не спорят, че към датата на настъпване на произшествието отговорността на водачката на л.а „Тойота Авенсис“ с рег. № ******* – А. В. К. е била застрахована от ответното дружество по договор за застраховка ”Гражданска отговорност”.

За установяваване на конкретния механизъм на настъпване на катастрофата по искане на страните по делото е допусната автотехническа експертиза. От нейното заключение, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, се установяват следните обстоятелства, при които е настъпило пътно-транспортното произшествие: На 18.10.2022 г., около 18.15 часа, в гр.С., ищцата се е движела по левия тротоар на ул.“Булина ливада“ в посока от ул.“Румяна“ към бул.“Възкресение“ със скорост от порядъка на 4 км/час. Когато е достигнала входа на паркинга пред б******* е започнала да го пресича. В този момент л.а „Тойота Авенсис“ с рег. № ******* е потеглил от място на заден ход, за да извърши завой наляво за навлизане в паркинга, без да се съобрази с намиращата се там пешеходка/ищцата/. Настъпил е удар между задната лява част на автомобила в областа на ъгъла на бронята с десния крак на пешеходката. Вследствие на това пешеходката е паднала на терена като главата й е била насочена към булеварда. Водачката на автомобила е предприела спиране и поради ниската скорост – 7 км/час - е преустановила движението си, без да настъпи прегазване на тялото на пешеходката. В момента на предприемане на маневрата по потегляне на заден ход пострадалата вече е била започнала да пресича вход – изхода на паркинга и се е намирала на 5.09 метра до мястото на удара. Водачката на автомобила е имала възможност преди да предприеме маневрата по движение на заден ход да възприеме пешеходката в огледалата за обратно виждане. Същевременно вещото лице заявява, че ако пешеходката бе преустановила пресичането на пътния участък и бе изчакала извършването на маневрата от страна на водачката на автомобила, ударът не би настъпил.

По искане на страните за установяване на механизма на катастрофата по делото са събрани гласни доказателствени средства.

В своите показания св. Д., разпитан по искане на ищцата, потвърждава, че тя е била ударена, докато е пресичала входа на паркинг – пресичала е от един тротоар към друг тротоар в посока бул.“Възкресение“. Колата, която я е ударила, се е движела на заден ход от улицата към 2 паркинга. След като я е ударила, колата е спряла. Това се случило привечер, между 6.00 часа и 6.30 часа. Все още било светло. От улицата се влизало в паркинга. Пред блоковете имало паркинг и магазини.

От показанията на св.К., разпитана по искане на ответника, се установява, че тя е управлявала процесния автомобил. Свидетелката описва същия механизъм на настъпване на катастрофата – предприела маневра на заден ход, за да навлезе от улицата в паркинг, който се намирал в междублоково пространство в жк.“Красна поляна“ до едно училище. При извършване на маневрата ударила пресичаща пешеходка/ищцата/. Свидетелката твърди, че преди маневрата погледнала в страничните огледала и в огледалото за задно виждане, не видяла да има хора, поради което предприела маневрата назад. Колата, която управлявала, била голяма - комби, с включени фарове. Нямало други автомобили в участъка на движение. Катастрофата настъпила в ранния следобяд, между 2-3 часа следобяд. Твърди, че се движела с 1-2 км/час.

Съдът не кредитира показанията на св. К. в частта, в която сочи по-ранен час на настъпване на катастрофата/2-3 часа следобяд/ и в частта, в която заявява, че е предприела маневрата в момент, в който пешеходката не се е намирала на пътното платно, тъй като тази свидетелка е заинтересована от изхода на делото и показанията й не се подкрепят от заключението на автотехническата експертиза, която е изготвила заключението си въз основа на огледния протокол, мястото на настъпване на удара и при извършена компютърна симулация. Според вещото лицеавтоексперт, маневрата е предприета от водачката на процесния автомобил в момент, в който ищцата вече е пресичала пътния участък между двата тротоара, който се е явява вход на паркинга, както и че пешеходката е била видима за водачката. Показанията на св.К. не се подкрепят и от показанията на св.Д., който също е очевидец на катастрофата.

За установяване на получените от ищцата телесни повреди при катастрофата и претърпените от нея неимуществени вреди по делото е допусната медицинска експертиза, изготвена от вещо лице – ортопед. От заключението на експертизата, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, се установява, че ищцата е получила при катастрофата счупване на долния край на дясната малкопищялна кост. Проведено е било домашно-амбулаторно лечение.

На 18.10.2022 г. е била прегледана в Спешното отделение на болница „Пирогов“, където е било установено горепосоченото счупване. Поставен е бил гипс за 40 дни. На 31.10.2022 г. е прегледана от ортопед, който е продължил носенето на гипса до 45 дни от датата на ПТП. Лекарят е препоръчал на пострадалата покой, криотерапия, приемане на обезболяващи лекарства. Ищцата е носила гипс 40 дни, но след свалянето му не е направена рентгенова снимка. Вещото лице разяснява, че обичайно при този вид счупвания след 40 дни не се наблюдава пълно костно срастване. Експертът е установил, че понастоящем състоянието на ищцата е стабилизирано.

Счупването на долния край на малкопищялната кост е зарастнало напълно. Походката й е възстановена с помощта на бастун. Налице е намаление на обема на движение на дясната глезенна става с 20 %. Според вещото лице, това състояние е трайно и не се очаква подобрение, с оглед давността на дясната глезенна става, възрастта на ищцата и състоянието на долните й крайници, 3 което се определя от придружаващите й заболявания – сърдечна недостатъчност, хипертонична болест втора степен, захарен диабет с неврологични и бъбречни усложнения, хронична бъбречна недостатъчност. При извършен преглед на 14.03.2024 г. експертът е установил увредено общо състояние на ищцата - походка с басун, бавна, трудна, на малки крачки. Двете подбедрици, глезенни стави и ходила са оточни, с увеличени размери. Ищцата е претърпяла болки и страдания с голям интензитет непосредствено след ПТП за около 14-15 дни, а също така и след сваляне на гипса и започване на натоварването на крака за около 15-20 дни, болки с умерен интензитет за около 2 месеца, след което интензитетът на болките е намалявал постепенно. Б. може да изпитва болки и понастоящем при по-голямо и по-продължително ходене и стоене права, при влажно и студено време. Вещото лице разяснява, че пострадалата би могла да изпитва болки при същите условия до 2 г. от датата на инцидента. Срокът за възстановяване на травма като на ищцата, е около 2.5 – 3 месеца. При нея не се установява пълно възстановяване на състоянието на пострадалия крак. Няма медицинска документация как е протекъл и колко е продължил възстановителният период след 31.10.2022 г., поради което вещото лице не може да отговори на въпроса дали при ищцата има забавено възстановяване на травмата.

При така събраните доказателства съдът приема за установени по делото всички факти от състава на чл.432, ал.1 от КЗ. Страните не спорят относно наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ за застрахования водачката на л.а „Тойота Авенсис“ с рег. № ******* . От автотехническата експертиза, показанията на св.Д. и показанията на св.К. в кредитираната от съда част се установи конкретният механизъм на настъпване накатастрофата и противоправното и виновно поведение на водачката на застрахования автомобил, а от медицинската експертиза се установяват претърпените от ищцата неимуществени вреди и наличието на причинно-следствена връзка с катастрофата.

Относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди:

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ се определя от съда по справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД. В Раздел ІІ на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, което е задължително за съдилищата, както и в множество съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, е указано, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Така например, в решение № 27 от 15.04.2015 г., постановено по т.д. № 457/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., както и в други решения на касационния съд, е прието, че за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят редица обстоятелства, като характерът и тежестта на увреждането, степента и интензитетът на болките и страданията, икономическата конюнктура на страната и др. Доколкото неимуществените вреди се отнасят до емоционалния живот на пострадалия, причиняват физически и морални страдания, накърняват душевното спокойствие и равновесие на пострадалия, преживяването им за всеки е индивидуално.

4

При определяне размера на дължимото обезщетение на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на пострадалата към датата на катастрофата/67 г./; вида на полученото от нея телесно увреждане – средна телесна повреда, изразила се в счупване на долния край на дясната малкопищялна кост ; вида на проведеното лечение – поставяне на гипс, който ищцата е носила 40 дни. Пострадалата е претърпяла болки и страдания с голям интензитет непосредствено след ПТП за около 14-15 дни, а също така и след сваляне на гипса и започване на натоварването на крака за около 15-20 дни, болки с умерен интензитет за около 2 месеца, след което интензитетът на болките е намалявал постепенно. Ищцата би могла да изпитва болки до 2 г. от датата на инцидента при по-голямо и по-продължително ходене и стоене права. Общият възстановителен период обичайно при такава травма е около 2.5 – 3 месеца. Липсва медицинска документация възстановяването на ищцата да е продължило по-дълго време. Понастоящем състоянието на Б. е стабилизирано. Счупването на долния край на малкопищялната кост е зарастнало напълно. Походката й е възстановена с помощта на бастун.