Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 82 от 09.07.2024, Районен съд - Етрополе

Съд
Районен съд - Етрополе
Дело
Гражданско дело 21/2024
Вид
Решение № 82
Подписан
09.07.2024
В сила
21.08.2024
Състав
Цветомир Цаков Цветанов

Цитирани разпоредби

  • чл. 19, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 12 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1 пр.2 и пр.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 ал.1 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 71 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 8 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 ал.2 т.5 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146 ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.3, ал.1 · Закон за кредитните институции
  • чл.10 ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.26 ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33 ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Етрополе, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветомир Ц. Цветанов при участието на секретаря Сияна Мл. Манчева-Василева като разгледа докладваното от Цветомир Ц. Цветанов Гражданско дело № 20241830100021 по описа за 2024 година

Производство по предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 пр.2 и пр.3 ЗЗД и чл.55 ал.1 предл.1-во от ЗЗД.

Ищецът М. И. Ю., от гр.Етрополе, чрез адв. Д. М. твърди в искова молба против ответника, че е страна по Договор за кредит № 851449 от 02.07.2022 г. сключен с ответника.

Съгласно чл. 1 от договора, кредитодателят се задължавал да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 950 лева, а кредитополучателят – да върне сумата от 1 361.43 лева, съгласно условията на договора. ГПР по кредита бил в размер на 32.92 %, а ГЛП в размер на 28.8 % при срок на кредитната линия 24 месеца. В чл.27 от Договора за кредит било предвидено, че ако ищецът не предостави допълнително обезпечение дължи на кредитора неустойка на ден в размер на 0,9 % от стойността на всеки усвоен транш, платима на падежа на всеки транш. В тази връзка на ищеца била начислена неустойка в общ размер на 2 057.17 лева, т.к. не представил в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, като общата сума, която следвало да върне е 3 418.60 лева.

Ищецът е заплатил всички дължими суми по договора, включително определената неустойка.

Търсената неустойка по чл.27 от процесния договор за кредит била нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна. Процесния договор е нищожен на основание чл.10 ал.1 вр. чл.22 от ЗПК, т.к. не е спазена предвидената от закона форма.

Счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен, т.к. не е посочено как е формиран ГПР. Счита, че ГПР надхвърля няколко пъти посочения ГПР. Счита, че се заобикаля закона по смисъла на чл.26 ал.1 предл.2-ро от ЗЗД. Счита клаузата на чл.27 от договора за неравноправна.

По тези съображения се иска от съда да постанови решение, с което да бъде прието, че клаузата на чл.27 от Договор за паричен заем № 851449 от 02.07.2022 г., е нищожна на основание чл.26 ал.1 вр. чл.22 вр. чл.11, чл.19 ЗПК и по чл.143 ал.1 от ЗЗП, а също така на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца, сумата от 5.00 лева /частична претенция от 2 057.17 лева/ като недължимо платена по недействителна клауза за неустойка по Договор за паричен заем № 851449 от 02.07.2022 г., ведно със 1 законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.01.2024 г., до окончателното й изплащане. Претендират се направените съдебни разноски, за което е представен списък по чл.80 ГПК.

В хода на съдебното дирене във връзка с направено искане от ищеца по реда на чл.214 от ГПК е допуснато изменение на предявеният иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.1-во от ЗЗД, като същия е увеличен и се счита предявен за сумата от 682.45 лева.

В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв, като ответникът счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Посочва, че действително на 02.07.2022 г. между ответника „С - К" АД като кредитор и ищеца като потребител по смисъла ЗПК бил сключен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № 851449, по силата на който кредиторът предоставил на ищеца заемна сума в размер на 950 лв., която сума била дължима заедно с дължимото възнаграждение за ползването й съгласно Погасителен план. Договорът бил сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от Кредитора и при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУ. На същата дата ответното дружество предоставило на разположение на ищеца горепосочената сума, съгласно изразеното от ищеца желание по негова банкова сметка в „Уникредит Булбанк“. Следвало да се има предвид, че в чл. 20 и следващите от горепосочения договор била предвидена хипотеза, съгласно която при неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя, визирани в договора, можело да му бъде начислена неустойка. Кредиторът обаче, не бил договорно задължен да претендира подобна неустойка. По отношение на твърдението, че договорената неустойка в горепосочения договор била нищожна на основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави ответникът излага следното: процесният договор бил сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитора, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използвали изключително средства за комуникации от разстояние. Редът за организиране на системата бил посочен в „Общите условия уреждащи отношенията между „С - К" АД и неговите клиенти, по повод предоставяните от Дружеството финансови услуги от разстояние" /ОУ/, неразделна част от индивидуалните договори за кредит. Актуалните ОУ се намирали и били общодостъпни на уебсайта на www.stikcredit.bg. Съгласно приложимите ОУ, страните чрез размяна на електронни съобщения от и до електронната поща, чрез уебсайта на „С - К" АД, находящ се на адрес: www.stikcredit.bg и/или чрез кратки текстови съобщения (CMC) като средство за комуникация и извършване на правни изявления, осъществявали комуникацията помежду си. Комуникацията между страните се извършвала по инициатива на ищеца, чрез действия по кандидатстване за отпускане на кредит. Кандидатстването можело да се извърши по някой от следните начини: 1) попълване на електронна форма за регистрация - заявление (молба) за отпускане на заем, намираща се на уеб страницата на Дружеството или 2) по телефон. В процеса на кандидатстване потребителят предоставял на кредитора своите телефон (т.нар. Идентификационен номер) и електронна поща (имейл). В раздел 2 „Термини и Понятия" на ОУ било посочено, че „Идентификационен номер" представлява „мобилен телефонен номер, от който кандидат – заявител кандидатства за заем по Телефонна линия.

Страните се съгласявали, че във взаимоотношенията между тях (настоящи и бъдещи), изявленията направени до Дружеството от този Идентификационен номер били изявления на заявителя. Отделно от горното, ползвайки своята електронна поща, потребителят можел да създаде т.нар. „Личен акаунт". Съгласно ОУ „Профил/ Електронен профил/" представлявал „лично виртуално пространство на потребителя, индивидуализирано от него чрез предоставяне на информация за електронна поща и парола. Електронната поща, посочена от потребителя във Формата/Заявлението за кандидатстване представлявала средство за индивидуализация на същия от страна на Кредитора. В допълнение се сочи, че в ОУ било посочено, че използването на Идентификационният номер, „Профил на клиента/Електронен профил" и електронна поща от потребителя представлявали електронен подпис, на който била придадена силата на саморъчен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ. В настоящият случай сключването на договора било инициирано от ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на ответното дружество. На 02.07.2022 година чрез създаденият от ищеца личен профил, същият попълнил Заявка за кандидатстване за кредит от разстояние, като в зададените полета в заявлението били 2 въведени следните данни – три имена, ЕГН, номер на документ за самоличност, постоянен и настоящ адрес, електронен адрес за получаване на документи и кореспонденция, лице за контакт, желания размер на кредита, условията при които желае да ползва кредита и желания начин на усвояване на сумата. В заявлението бил посочен и така нареченият „Идентификационен номер". След попълване на Заявлението за кандидатстване и в съответствие с посоченото в чл. 6 ал. 2 от ОУ на ищеца била изпратена необходимата преддоговорна информация, включваща СЕФ, за да завърши заявката потребителят натискал бутон „Вземи парите", което действие било потвърждение на недвусмисленото искане за отпускане на исканата от Потребителя сума. След натискането на бутона „Вземи парите", на Потребителя се предоставяла възможност да изтегли проект за договор за потребителски кредит като ако е съгласен с неговото съдържание, потребителят натискал бутона „Подпис", с което действие последният давал своето недвусмислено волеизявление за съгласието му със съдържанието на договора и за неговото сключване. След одобрението на подадената Заявка от страна на ответника „СТИК- КРЕДИТ" АД за отпускане на сумата, посочена от ищеца на електронна поща, посочена от него в Заявката, били изпратени автоматично проект на Договор за потребителски кредит - кредитна линия сключен от разстояние № 851449 от 02.07.2022 г. с приложение № 2 Погасителен план към него, Стандартен Европейски Формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ). Въпросните документи съдържали предвидената в законите преддоговорна информация за желаният кредит, предоставена в ясен и четлив вид, на български език и при съблюдаване на приложимите нормативни изисквания. В проекта на договора за кредит и приложенията към него били посочени дължимите от ищеца суми, заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвеният процент по кредита, ГПР, изискването за предоставяне на обезпечение. След запознаване с всички условия във връзка с кредита на 02.07.2022 г. година ищецът бил натиснал бутона „Подпис", с което последният изразил и своето недвусмислено съгласие за сключване на Договора. В резултат на тези предприети от страна на ищеца действия между ответника „СТИК - КРЕДИТ" АД и ищеца като кредитополучател на 02.07.2022 г. година бил сключен във формата на електронен документ Договор за потребителски кредит - кредитна линия сключен от разстояние № 851449. Сключването на договора във формата на електронен документ, според ответника, било съобразено изцяло със ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК и с всички други приложими нормативни документи. Относно дължимата неустойка при непредоставяне на обезпечение и въпреки, че такава неустойка не била начислявана и събирана от дружеството, ответникът намира тази клауза за валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство. На първо място посочва, че съгласно правната теория и съдебната практика, неустойката представлявала самостоятелен договор по смисъла на чл. 8 ал. 1 ЗЗД, като същата можело да се материализира и като клауза в договор, чието изпълнение обезпечава. Тоест неустойката представлявала самостоятелно съглашение, което в случая било обективирано в един и същ документ с договора за потребителски кредит и по отношение на нейната действителност, не се прилагали разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48, а ЗЗД. За да възникнело задължение за неустойка, било необходимо наличието на няколко предпоставки: неустойката да е уговорена между страните, кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни; да е налице неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение неустойката обезпечава и обезщетява, като всички тези обстоятелства били налице в настоящия случай. Неустойката се дължала от неизправната страна по договора, когато била налице онази форма на неизпълнение, за която тя е била уговорена, а именно непредоставяне на обезпечение по договора. Неустойката била винаги парична санкция, имаща за цел да гарантира изпълнението „под страх“, че в противен случай би се начислила.

С оглед на това било нормално в случай че задължението, което тя обезпечава не бъде изпълнено - размерът на задължението длъжника да бъде увеличен. Това обстоятелство не би следвало да я прави нищожна, с оглед факта, че това била присъщата за нея функция. В случая, неустойката била уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не било обезпечено с други правни способи, а нейният вид се определял в зависимост от това, дали заемателят по Договора изпълни в някакъв момент своето задължение. С оглед на което и размерът на неустойката се определял като процент от заетата сума, като същата се начислявала, докато не бъде изпълнено задължението, а това зависело изцяло от волята на заемателя. Съгласно Решение 3