Решение № 766 от 15.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 766 гр. Пловдив, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоско Ангелов при участието на секретаря Мартина Мишева като разгледа докладваното от Тоско Ангелов Гражданско дело № 20255300102821 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 240 във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от М. Л. А. срещу А. П. Д. за сумата от 586 749 лева, левова равностойност на 300 000 евро- неизплатено задължение по договор за заем и евентуален с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между страните била сключен договор за покупко- продажба на недвижим имот на ответницата, по който ищцата превела на ответницата сумата от 300 000 евро, чрез няколко плащания, с основания „покупка на имот“. След това с решение на САС между страните било установено че договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради заобикаляне на забраната на чл. 152 ЗЗД. Твърди, че по делото било установено съществуването на заемно правоотношение, по което ищцата била заемодател, а ответницата заемател. Договорите за покупко-продажба и за заем били сключени на една и същата дата- *** г., но фактическият състав на заема бил завършен на *** г. с извършване на последното плащане по него, която сума представлявала и продажна цена по договора за покупко-продажба. Твърди, че договорът да продажба ил симулативен, като действителните отношения между страните били по договор за паричен заем. Сумата от 300000 евро с левова равностойност от 586 749 лева не била върната, поради което се иска осъждането на 1 ответницата. В условията на евентуалност, ако се установяло, че сумата от 300000 евро представлява цена по договора за продажба на имот, се твърди, че ответницата дължи връщането й като неоснователно обогатяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва искът. Оспорва сключването на договор за заем за сумата от 300000 евро.

Твърди, че към онзи момент била под силно менторско влияние на ищцата и й се доверявала за всичко. Тя й обяснила, че за този имот не можела да се впише цена от 150 000 лева, колкото в действителност била поискала, поради което в нотариалния акт бил оформен с 300 000 евро. На същия ден бил извършен първият превод за сумата от 120 000 лева. При всяко плащане ответницата изтегляла сумата и я предавала в брой на доверено лице на ищцата, след което било извършвано ново плащане. Било й обяснено, че това се налагало поради липсата на свободни пари в такъв размер при ищцата. Твърди, че дори ответницата се наложило да даде в заем сумата от 34 000 лева. След време ответницата върнала тази част от сумата, която останала при нея, като за окончателното приключване на отношенията била съставена разписка в присъствието на адв. ***. След съставянето й ищцата предала и своя екземпляр на договора заем, като всички документи останали при представителя на адв. ***. На следващо място се позовава на нищожност на договора за заем, поради противоречието му на забраната да се сключва едновременно с обезпечаването им чрез прехвърляне на недвижим имот. Прави възражение и за изтекла погасителна давност.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено:

От представения по делото нотариален акт от *** г. се установява, че страните са сключили договор за покупко-продажба на недвижим имот на ответницата срещу сумата от 300 000 евро, които е следвало да бъдат платени по банкова сметка на ответницата в 10-дневен срок.

На същата дата между страните е бил сключен и договор за заем, съгласно който ищцата е предоставила на ответницата заем в размер на 300 000.00 евро, който следва да бъде преведен по банковата й сметка. Връщането на заема е уговорено в 5 годишен срок, а съгласно чл. 5 за обезпечаването му заемателят се задължава да продаде на заемодателя посочения по-горе недвижим имот.

От представеното по делото извлечение от движението по банковата сметка на ищцата се констатират няколко плащания към банкова сметка на ответницата, а 2 именно на *** г. в размер на 120 000 лева, на *** г. в размер на 120 000 лева, на *** г. в размер на 150 000 лева и *** г. в размер на 196 750 лева. Всички плащания са с основания покупка на имот, като за последното е посочено, че е окончателно. Общата сума възлиза на 586 750 лева, който се равняват на 300 000.51 евро.

От представената от ответницата справка за движението по нейната банкова сметка се доказва, че сумите са постъпили по нейната сметка, като на същите дати са изтегляни почти в идентичен размер- 115 000 лева на *** г., 120 000 лева на *** г., 150 000 лева на *** г. и 199 000 лева на *** г.

С решение по в.гр.д. № 2741/2022 на Апелативен съд- София сключеният между страните договора за покупко-продажба е обявен за нищожен поради заобикаляне на забраната на чл. 152 ЗЗД. От представения заверен препис от решението се установява, че е влязло в сила на 14.08.2024 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ГПК заемът е реален договор, по силата на който едната страна предоставя на другата заместими вещи, а последната като получател се задължава да ги върне. Елементите от фактическия състав на договора за заем са: съгласие на страните за предаване парична сума като заем и реалното предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Доказателствената тежест за пълно и главно доказване на така установените елементи от фактическия състав на договора за заем носи ищецът, защото той извлича търсената от него изгода от доказване на сключен договор за заем с ответника и неизпълнено договорно задължения на последния.

Между страните по делото е бил сключен изричен писмен договор за заем, в който е удостоверено, че предаването на сумата ще стане по банков път. Това е станало в посочените по-горе 4 плащания, последното от *** г., които покриват уговорената стойност. Във всички плащания е посочено, че се отнасят за покупка на имот, но доколкото договорът за покупко-продажба е установено, че е нищожен, като сключен в нарушение на чл. 152 ЗЗД и доказаната му връзката с процесния договор за заем, следва да се приеме, че плащанията се отнасят именно за съществуващото реално правоотношение между страните.

Наведените от ответницата възражения за симулация в стойността на договора за заем не се установяват. В действителност по делото са налице данни за последователни плащания от ищцата, тегления от ответницата, внасяне на идентични по стойност суми и нови плащания, но същите не са достатъчни за доказване на симулацията, доколкото по делото не се установява едни и същи парични средства да 3 са прехвърляни по банковите сметки на страните. Освен това самата поредица от плащания не подкрепя наведените от ответницата твърдения за реално договорен заем от 150 000 лева, тъй като след пресмятането им по посочения от страната начин (превод-теглене-внасяне-превод) се установява, че по нейната сметка е останала сумата от 201 750 лева, от която тя е изтеглила 199 000 лева.

Съгласно изложеното, по делото е установява възникването на валидно правоотношение по договор за заем от *** г., сумата по който е била реално предадена на ответницата с 4 плащания, последното от дата *** г. Ищцата посочва в исковата молба, че последното плащане е от *** г., но доколкото между страните няма спор по отношение на индивидуализацията на правоотношението, несъответствието не води до разминаване във въведеното основание.

Неоснователно е възражението на ответницата за нищожност на договора за заем поради противоречие на закона и добрите нрави. Посочените обстоятелства са относими към договора за покупо-продажба, който е обявен за нищожен с влязло в сила решение.

Предвид извода до който достигна съда следва да се разгледат наведените от ответницата твърдения за погасяване на договора за заем. В тази насока на основание чл. 192 ГПК по делото бе изискана и представена разписка, подписана от ищцата.

Според приложния в оригинал документ на *** г. ищцата е декларирала, че е получила от ответницата сумата от 300 000 евро по договора за заем от *** г., сключен между страните, като е заявила, че към момента, след като ответницата й е върнала заемната сума, подробно описана по-горе, сключеният между тях договор за заем е изцяло погасен.

Съдът намира, че с оглед установената по делото фактическа обстановка, представеният документ следа да се приеме, че доказва изпълнение на задълженията на ответницата по договора за заем, тъй като в него се съдържа изрично признание в тази насока. Разписката удостоверява погасяването на задълженията без значение за това каква е била реалната предадена по него сума, доколкото в нея е изрично посочено правоотношението, за което се отнася и това, че към означената дата сключеният между страните договор за заем е изцяло погасен.

В действителност в о.с.з. пълномощникът на ответницата заявява, че не твърди парите да са върнати на посочената дата, като препраща към твърденията в отговора на исковата молба, за по-малка стойност на заетата сума. Тези изявления не могат да доведат до извод в обратна насока. По съществото си те следва да бъдат 4 квалифицирани като признание на факт, не обвързват съда и съгласно чл. 175 ГПК се преценяват с оглед всички обстоятелства по делото. Предвид това, че съдът достигна до извод за съществуване на правоотношение за заем от 300 000 евро, свързването на разписката от ответницата с погасяването на процесното правоотношение и това, че ищцата не въвежда и не установява конкретни причини за издаването й, то признанието на този неизгоден за страната факт се опровергава от останалите приети по делото доказателства.

Ето защо предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид това, че съдът достигна до извод за наличието на договора за паричен заем, не се сбъднало процесуалното условия за разглеждане на евентуалния иск за неоснователно обогатяване.

По отговорността за разноски:

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38 ЗАдв, в полза на адвокатът, представляващ ответницата възниква право на възнаграждение. Съгласно приложения договор представителството се осъществява безплатно на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв, като не е посочена някоя от изрично предвидените хипотези. В това отношение е направено изрично възражение от пълномощника на ищцата, като не е направена конкретизация. Произнасянето е свързано с обхвата на проверката, която съдът е длъжен да извърши в хипотезата на безплатно представителство, като по този въпрос е образувано тълкувателно дело № 3/2025 г. на ОСГТК на ВКС, по което няма постановено решение. Съдът споделя становището, че в договора за правна защита и съдействие следва да се посочи конкретната хипотеза на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, въз основа на която страните са уговорили безплатно процесуално представителство, което обезпечава правото на насрещната страна да възрази срещу наличието на предпоставките визирани в разпоредбата. В този смисъл Определение № 507 от 19.09.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 1972/2018 г., II т. о. и Определение № 163 от 13.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2266/2016 г., I г. о.

Ето защо предвид липсата на посочена в договора хипотеза или хипотези на чл.

38, ал. 1 ГПК, адвокатско възнаграждение не следва да бъде присъждано.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Л. А., ЕГН **********, адрес: ***, срещу А. П.

5

Д., ЕГН **********, адрес: ***, иск за ОСЪЖДАНЕТО на А. П. Д., да заплати на М.

Л. А. сумата от 300 000.00 евро (равняващи се на 586 749.00 лева)- главница, по договор за заем, сключен на *** г.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________

6