Решение № 3402 от 06.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3402 гр. София, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20221110153510 по описа за 2022 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът С. А. П. - П., чрез адв. М., извежда съдебно предявените си субективни права при твърденията, че на 08.11.2021 г. около 09.00 часа в гр. София, кв. „С.о“, на бул. „С.ско шосе“ и ул. „Китка“, е била заобиколена и нападната от глутница улични кучета, едното от които я ухапало без причина по лявото бедро. Поддържа, че на същия ден е сезирала Столична община за инцидента по електронна поща, като сигналът й бил регистриран с вх.

№ 242246/08.11.2021 г. по описа на ОП „Екоравновесие“. Излага твърдения, че на 09.11.2021 г. е посетила личния си лекар - доктор Теодор Издимирски, който й предписал лекарства и превръзки. Сочи, че на същата дата е посетила и кабинет по съдебна медицина, където била освидетелствана от доктор А.А., за което било съставено съдебномедицинско удостоверение № 447/09.11.2021 г. Твърди, че при прегледа лекарят констатирал следните увреждания: разкъсно-контузна рана и три охлузвания - всички с лентовидни форми, както и оток и кръвонасядане на околните меки тъкани на задно-страничната повърхност на лявото бедро, непосредствено над задколенната ямка, като било установено, че травмите са получени в резултат от действие на твърди тъпоръбести предмети с характерна подредба, съответстващи на динамично действие – съзъбие на животно, в резултат на което на ищцата било причинено временно разстройтво на здравето. Посочените увреждания причинили болки и страдания, унижение, стрес, разстройство на съня и притеснение. Поддържа, че раната е заздравяла за около месец и половина, като в продължение на около два месеца е изпитвала осезаема болка в областта на лявото бедро. Поддържа, че страданията й продължават и към настоящия момент, тъй като й е останал белег, който й напомнял за инцидента, а при вида на улични кучета изпитвала страх, макар преди това да не се е 1 страхувала. Твърди, че посочените увреждания са следствие от противоправно бездействие на ответника, който не е изпълнил вменените му със закон задължения да овладява популацията на безстопанствените кучета и да осигурява безопасна градска среда чрез настаняване на агресивните кучета в приюти. Ето защо, ищцата моли съда да осъди ответника да заплати сумата в размер на 3500 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на нападението от бездомни кучета, ведно със законната лихва от 08.11.2021 г. (датата на увреждането) до окончателното заплащане на сумата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Столична община, чрез адв. Д., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявеният иск по основание и размер. Твърди, че е изпълнил, чрез служителите си, възложените му по закон задължения, като била приета Общинска програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета 2012 г. – 2016 г., приета с Решение № 224 по Протокол № 16 от 10.05.2012 г. на СОС, чието изпълнение било продължено с Решение № 38/08.02.2018 г. на СОС, а от 14.03.2019 г. била в сила и Национална програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България, като и двете програми били изпълнявани.

Ответникът излага твърдения, че в закона нямало поставено изискване за постигането на конкретен резултат, а именно – липсата на безстопанствени кучета. Поддържа, че по силата на действащата нормативна уредба здравите и неагресивни безстопанствени кучета следвало да се кастрират, ваксинират, обезпаразитяват и, ако не бъдат осиновени – да се връщат на местата, от които са взети, а на евтаназия подлежали единствено доказано агресивните и болни животни. Нямало противоправно бездействие на ответника, тъй като Столична община реализирала конкретни действия по изпълнение на вменените й по закон задължения по отношение на безстопанствените кучета, поради което не следвало да се направи извод, че служителите на СО били бездействали противоправно. Излага доводи, че след като е положена дължимата грижа, нямало основание да се носи отговорност за вреди, дори и предприетите действия да не са дали очаквания резултат. Ответникът оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения досежно времето и мястото на инцидента, механизма на инцидента, причинените увреждания, причинната връзка между твърдения инцидент и получените увреждания. Оспорва, че твърдените от ищцата вреди били причинени от безстопанствено куче. Ето защо моли съда да отхвърли предявеният иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа страна следното:

Въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото (медицински документи) – съдебномедицинско удостоверение, фискален бон, амбулаторен лист и гласните доказателства чрез разпита на свидетелите П. А. М. и Г.С.П., чиито показания следва да бъдат ценени като последователни, убедителни, житейски логични, кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото и имащи първичен характер, настоящият съдебен състав приема за установено по несъмнен начин, че на 08.11.2021 г. около 09.00 часа в гр. София, кв. „С.о“, на бул. „С.ско шосе“ и ул. „Китка“, ищцата С. А. П. - П. е била нападната от глутница безстопанствени кучета, едно от които я 2 ухапало по лявото бедро, в резултат на което получила разкъсно-контузна рана и три охлузвания - всички с лентовидни форми, както и оток и кръвонасядане на околните меки тъкани на задно-страничната повърхност на лявото бедро, непосредствено над задколенната ямка. От показанията на свидетеля Г.С.П. се установява, че вследствие на ухапването ищцата търпяла болки и страдания, като била изключително уплашена. Месеци наред ищцата не искала да излиза навън сама, защото я било страх от кучета, като този страх продължавал и до ден днешен. Установява се от разпита на свидетеля Петров, че синината стояла поне два месеца, което довело до неприятни усещания – естетически и болезнени.

Като доказателства по делото са приети и Програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Столична община 2012 – 2016 г., ведно с приложение, справки за дейността на ОП "Екоравновесие", отчет за изпълнение на мерките по т. VІ от Програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Столична община 2012 – 2016 г., годишни отчети от директора на ОП „Екоравновесие“ за дейността на ОП „Екоравновесие“ за 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. и планове за работа на екипите на 08.11.2021 г. и 09.11.2021 г.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че: вследствие на описания инцидент ищцата е получила повърхностна разкъсно-контузна рана и три охлузвания, всичките с лентовидни форми, и обширни оток и кръвонасядане на околните меки тъкани на задно-страничната повърхност на лявото бедро; описаните увреждания са получени от допирателно действие на твърди тъпи предмети и морфологичното описание на разположението на уврежданията отговаря да бъдат получени от съзъбие на куче; получените увреждания са причинили на ищцата болка и страдание, които през първите 7 дни са били с по – голям интензитет, като при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, възстановителният период при такъв вид увреждания е около 15-20 дни.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционнообезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна отговорност, както и допълнителният факт на възлагане на работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа.

Непозволеното увреждане – чл. 45 ЗЗД, се основава на нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да не увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически или юридически лица. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: 1/ деяние (действие или бездействие), 2/ вредата, 3/ противоправността на деянието, 4/ вина и 5/ причинната връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно бездействието, то на претендирания деликвент трябва да е предписано нормативно задължение за действие. Следователно, за да е противоправно бездействието на служители на Столична община, то трябва да има правна норма, която да ги задължава да извършват дейност по изолиране на безстопанствени кучета.

В разпоредбите на Закона за защита на животните (ЗЗЖ), действали към момента на увреждането – чл. 40, ал. 1 и 2, чл. 41, ал. 1 – 3, чл. 47, ал. 1 и ал. 3, чл. 48, чл. 49 и чл. 50, т.

2, са предвидени задължения на длъжностни лица на ответника за извършване на 3 необходими действия за настаняване на безстопанствените животни в приюти и осъществяване на системен надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни, както и за предотвратяване агресивно поведение на кучетата към хора или животни. В допълнение следва да се посочи, че нормата на § 5 от ПЗР на ЗЗЖ вменява като задължение на кметовете на общините да осигурят настаняването на безстопанствените животни в приюти.

Несъмнено е, че целта на ЗЗЖ е безстопанствените кучета да не се намират в свободно състояние в населените места, тъй като са заплаха за живота и здравето на хората. Поради това законът предвижда, че общинските власти са длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти. Основната мярка за надзор е именно настаняването на кучетата в приюти (чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ), като само по изключение се допуска кучетата да бъдат връщани на местата, от които са взети (чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ). Същевременно, в разпоредбата на чл. 47, ал. 3, изр. 2 ЗЗЖ изрично е предвидено, че кучетата са под надзора и грижите на общините, което означава, че чрез взетите от тях мерки същите следва да гарантират безопасното им поведение спрямо хората, независимо от вида на тези мерки (дали чрез настаняване в изолатор или чрез връщане по места).

В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че бездействието на длъжностните лица на ответника по изпълнение на възложените им със закон задължения е противоправно. Общините са длъжни да изпълняват правомощията си, защото така те постигат целта на закона – добро управление на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа за постигане на изискуемия резултат и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. Неоснователно се явява възражението на ответника, че е взел достатъчно мерки за предотвратяване на агресивното поведение на безстопанствените кучета, което предполага постоянен контрол върху тях в жилищните квартали. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е била ухапана от безстопанствено куче, което е нямало нито каишка или намордник, нито маркировка.

Обстоятелството, че безстопанственото куче е проявило непредизвикана агресия и е наранило човек, само по себе си означава, че общината чрез своите органи не е изпълнила надлежно законовите си задължения за надзор по ЗЗЖ – макар да е започнала да изгражда приюти за скитащи кучета и съответно да настанява тези животни в тях, не е доказано Столична община да е предприела други предвидени от нея мерки за ефективното овладяване на популацията на безстопанствените кучета и за предотвратяване на агресивното им поведение, посочени в приложение № 1 към Решение № 224 по Протокол № 16 от 10.05.2012 г. на Столичен общински съвет (а доказателствената тежест в тази насока е била на ответника), а именно: поетапно увеличаване екипите по залавяне на безстопанствени кучета; закупуване на мобилна клиника или оборудване на общинско помещение на територията на всеки район в Столична община за извършване на безплатни кастрации, ваксинации и идентификация с микрочип на домашни и безстопанствени кучета; проверки на собствениците на кучета от мобилните екипи по район и с участието на Столичен инспекторат, Общинска полиция и Областна дирекция за безопасност на храните и местните органи на МВР; преброяване на безстопанствените кучета на територията на Столична община; отчитане на три месеца на броя на ухапаните от безстопанствени и/или домашни кучета и др.