Решение № 115 от 09.04.2020, Софийски окръжен съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. София, 09.04.2020 г.

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав в публичното заседание, проведено на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДОРА М.

ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

РОСИНА ДОНЧЕВА при секретаря Теодора

Вутева, като разгледа докладваното от съдия Дончева гр. д. № 571 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 181/05.12.2018 г., постановено по гр.д. № 181/2018 г. на РС- гр. Е. П. е прието за установено между страните Ц.И.К., С.К.М., Е.Н.В., М.М.М., Л.М.М. и Д.М.М. и ответника Б.Т.С. от с. Б., че към настоящия момент вътрешната регулационна линия /материализирана на място с ограда/ между УПИ XXII-11 и УПИ XXI-12, кв. 21 по плана на с. Б., обл. С.е установена по отменения регулационен план на с. Б., обл. С.от 1931 година по т.т. "D-C" по скица към Съдебно-техническата експертиза от 10.09.2018 г. на в.л. К.Н., която скица приподписана от съда представлява неразделна част от решението. Отхвърлен като неоснователен и недоказан е предявения от Д.В.К. ***, Л.Д.В. *** и О.И.М. против ответника Б.Т.С. от с. Б. иск за установяване, че към настоящия момент вътрешната регулационна линия между УПИ XXII-11 и УПИ XXI-12, кв. 21 по плана на с. Б. и вътрешната регулационна линия между УПИ XXII-11 и УПИ XX-14, кв. 21 по плана на с. Б., които представляващи вътрешни граници между УПИ XXII-11 и УПИ XXI-12, кв. 21 по плана на с. Б., са установени по отменения регулационен план на с. Б., обл. С.от 1931 година. Отхвърлен като неоснователен и недоказан е предявения от Ц.И.К. ***, С.К.М.

***, Е.Н.В. ***, М.М.М. ***, Л. *** и Д.М.М. *** против ответника Б.Т.С. от с. Б., че към настоящия момент вътрешната регулационна линия /материализирана на място с ограда/ между УПИ XXI-12 и УПИ XX-14, кв. 21 по плана на с. Б., обл. С.е установена по отменения регулационен план на с. Б., обл. С.от 1931 година.

Решението е обжалвано от Ц.И.К.,

С.К.М., Е.Н.В. и М.М.М., чрез адв.

В.М., в частта, в която е отхвърлен като неоснователен предявения иск срещу Б.Т.С., че към настоящия момент вътрешната регулационна линия /материализирана на място с ограда/ между УПИ XXI-12 и УПИ XX-14, кв.

21 по плана на с.Б., обл. С.е установена по отменения регулационен план на с. Б., обл.С.от

1931 година.

Излагат съображения, че изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на иска е неправилен. От свидетелските показания се установявало, че границите на имотите не са променяни. От приетата експертиза се установявало, че имот УПИ VIII-197 / по плана от 1931 г./ е с площ от 1332 кв.м., означен на скицата по т. D-F-E-I-D e образуван в основата си от имот 197, с три придаваеми се части към него, с уредени сметки по регулация, като регулационните линии са се трансформирали в имотни и това са вярните имотни граници и към настоящия момент, обосновават извода, че регулацията установена с плана от 1989 между УПИ XXII-12 и УПИ XX-14, кв. 21 за с. Б., обл. С.не е приложена.От заключението на вещото лице било видно, че границите на V-196 се заключават вежду т. F-H-G-E, като границата по линията H-G съвпада с тази по плана от 1931 г. и няма неуредени сметки по регулация между двата имота. По изложените съображения молят за отмяна на решението и уважаване на предявения иск.

Ответникът по жалба Б.Т.С. не е изразил становище по въззивната жалба.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежни страни и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

РС-Е. П. е бил сезиран с предявен от Ц.И.К. ***, С.К.М. ***, Е.Н.В.

***, М.М.М. ***, Л. *** и Д.М.М.

*** против ответника Б.Т.С. от с. Б., че към настоящия момент вътрешната регулационна линия /материализирана на място с ограда/ между УПИ XXII-12 и УПИ XX-14, кв. 21 по плана на с. Б., обл. С.е установена по отменения регулационен план на с. Б., обл. С.от 1931 година. В исковата молба се твърди, че Е.Н.В. ***, Л.Д.В., М.М.М. ***, Л. *** и Д.М.М. *** са съсобственици на УПИ XXI-12, кв. 21 по плана на с. Б., обл. С., утвърден със заповед № 162/1989 г., целият имот по настоящият план е с площ от 1340 кв.м., който имот е образуван от парцел VIII-197 в кв. 21 по старият отменен план на селото.

Ответникът

Б.Т.С. е собственик на УПИ XXII-14 и УПИ XX-14, кв. 21 по плана на с. Б., обл. С., утвърден със заповед № 162/1989 г., който е образуван от парцел V-196 от кв. 21 по стария отменен план от 1931 г.

Ищците твърдят, че към датата на придобиване на имотите и към настоящия момент, владеели имотите в границите установени по действалия регулационен план, утвърден с Указ № 326/1931 г. и утвърден със заповед № 2107/1931 г. Нито ищците, нито ответникът имат претенции относно разположението на оградите, нямат и желание да уреждат регулационни сметки по действащия регулационен план, но желаят да бъде отразено в плана действителното положение на границите между имотите.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба.

Софийски окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Приетата пред РС-Е. П. съдебно-техническа експертиза дава заключение, че по регулационния план от 1931 г. УПИ-IX-198 /означен на скица с А-В-С-D/ в основата си е образуван от имот 198, като към него се придават две придаваеми части, съответно от 140 кв.м. и 55 кв.м.Сметките по регулация са уредени, видно от нотариален акт № 270, том II, дело № 400/1979 г., приложен по делото. По този начин регулационните линии са се трансформирали в имотни такива и това са вярните имотни граници и към настоящия момент. По плана от 1931 г.

УПИ-VIII-197 /означен с DFEC/ е образуван в основата си от имот 197 като към него се придават три придаваеми части, съответно от 108, 105 и 90 кв.м. Сметките по регулация са уредени, видно от нотариален акт № 87, том V, дело № 890/1976 г. По този начин регулационните линии са се трансформирали в имотни такива и това са вярните имотни граници и към настоящия момент. По плана от 1931 г. УПИ-V-196 /означен с FHGE/ е образуван в основата си от имот 196 и три придаваеми части, за които няма данни дали са уреждани сметките. Площта на УПИ-V-196 е 1265 кв.м. Сега действащия план не предвижда придаване по регулация на трите процесни имоти. Въпреки това част от регулационните линии са изместени, за което няма основание. Вещото лице дава заключение, че верните имотни граници на двата имота са по контурите А-В-С-D и DFEC и при положение, че по плана от

1989 г. не се предвиждат придаваеми части, то новата регулация трябва да следва старата такава. Оградата между УПИ-XXII и УПИ-XXI е по регулацията от 1931г. Оградата между УПИ-XXI и УПИ-XX не е нито по една от двете регулации, макар, че е много по-близко до регулацията от 1931 г. По отношение на тази регулация в северната част има леко навлизане на оградата в имота на ответника, а в южния край оградата навлиза в имота на ищците, като видно и от скицата двете площи са приблизително еднакви.

Пред въззивният съд е приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. Л.Т.М., която дава заключение, че УПИ-XXI-12 по заснети граници е с площ - 1396 кв.м., а по действащия регулационен план от 1989 г. е с площ -1373 кв.м. УПИ-XX-14 по заснетите граници е с площ - 1214 кв.м., а по действащия регулационен план от 1989 г. е с площ -1334 кв.м.Материализираната граница между процесните УПИ-XXI-12 и УПИ-XX-14, кв. 21 по плана на с. Б. засяга имотите, тъй като площите по действащия регулационен и кадастрален план от 1989 г. и по геодезическо заснемане не съответстват на документите за собственост. По кадастралния и регулационен план от 1989 г. площа на застъпване по геодезическо заснемане и по дворищната регулационна линия е 149 кв.м. По кадастралния и регулационен план от 1931 г. площа на застъпване по геодезически заснемане и по дворищната регулационна линия е - 104 кв.м. Регулационния и кадастрален план от 1989 г. по отношение на УПИ-XXI-12 и УПИ-XX-14 от кв. 21 не е приложен.

Материализираната на място граница /ограда/ от страната на уличната регулация е от плана от 1931 г., като разликите са в рамките на допустимото, това са точки Д;4, вътрешната дворищно-регулационна граница в северната част, се отклонява на изток по точки: Б;8.

С нотариален акт № 118, том V, дело № 921/28.12.1976 г. на съдия при РС - Е. П., съответно с нот. акт № 31, том IX, дело № 1662/03.12.1974 г. на съдия при РС-Е. П. ответникът Е.Н. и ответниците М.М.М., Л.М.М. и Д.М.М. се легитимират като собственици на УПИ-XXI-12, кв. 21 по плана на с. Б., общ. Е. П., обл. С..

Приета е скица № 1106/10.11.2015 г. за УПИ XXII-12, в кв. 21 по действащия план на с. Б., утвърден със заповед № 162/1989 г., посочено, че към 10.01.2018 г. няма промяна в регулацията, а имотът е образуван по стария план на селото.

С нотариален акт № 58, том II, дело № 548/24.11.1987 г. на съдия при РС-Е. П. ответникът Б.Т.С. се легитимира като собственик на УПИ-XX-14, кв. 21 по плана на с. Б., общ. Е. П., обл. С..

От показанията на св. В. И.Т. се установява, че познава страните по делото. Имота на Б. се намира от другата страна на имота на Ц..

Между двата имота се намира имота на Е.. Границата на имота между Е. и Б. не се е променяла. Свидетелката не е чувала да има спорове за границата между Е. и Б..

От разпита на свидетеля С.Т.Х. се установява, че познава страните по делото, имат съседни имоти. Границата между имотите на Е. и Б. никога не е била променяна или местена.

С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с 54, ал. 2 ЗКИР.

С иска по чл.54, ал.2 от ЗКИР се цели да бъде установен по безспорен начин пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта. В Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2010 г., ОСГК е прието, че със

ЗУТ се премина от „принудителна“, както е при отменените благоустройствени закони, към „доброволна“ регулация. С цел избягване в бъдеще на евентуално несъответствие между имотните и регулационни граници на урегулираните поземлени имоти, с § 6 и § 8 от ПР на ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за заемане на придадени части от поземлени имоти, се продължава само временно - до изтичане на сроковете по § 6, ал.2 и 4 от ПР на ЗУТ, след което това отчуждително действие отпада автоматично, по силата на закона.Така е и в случая. От заключението на вещото лице Л.М. се установява, че регулационния и кадастрален план от 1989 г. по отношение на УПИ-XXI-12 и УПИ-XX-14 от кв. 21 не е приложен.Според експертизата на инж. Н. по плана от 1931 г. УПИ-VIII-197 /означен с DFEC/ е образуван в основата си от имот 197 като към него се придават три придаваеми части, съответно от 108, 105 и 90 кв.м. Сметките по регулация са уредени, видно от нотариален акт

№ 87, том V, дело №

890/1976 г. По този начин регулационните линии са се трансформирали в имотни такива и това са вярните имотни граници и към настоящия момент. По плана от 1931 г. УПИ-V-196

/означен с FHGE/ е образуван в основата си от имот 196 и три придаваеми части, за които няма данни дали са уреждани сметките. Площта на УПИ-V-196 е 1265 кв.м. Сега действащия план не предвижда придаване по регулация на трите процесни имоти.Вещото лице дава заключение, че верните имотни граници на двата имота са по контурите А-В-С-D и DFEC и при положение, че по плана от 1989 г. не се предвиждат придаваеми части, то новата регулация трябва да следва старата такава. Оградата между УПИ-XXI и УПИ-XX не е нито по една от двете регулации, макар, че е много по-близко до регулацията от 1931 г. По отношение на тази регулация в северната част има леко навлизане на оградата в имота на ответника, а в южния край оградата навлиза в имота на ищците, като видно и от скицата двете площи са приблизително еднакви.Експертизана на инж. М. дава заключение, че материализираната на място граница /ограда/ от страната на уличната регулация за процесните имоти е от плана от 1931 г., като разликите са в рамките на допустимото, това са точки Д;4, вътрешната дворищно-регулационна граница в северната част, се отклонява на изток по точки: Б;8.