Определение № 9444 от 29.04.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 4238/2026
- Вид
- Определение № 9444
- Подписан
- 29.04.2026
- В сила
- 29.04.2026
- Състав
- Александър Ангелов, Даниела Попова, Петя Тошкова Стоянова Владимирова
Цитирани разпоредби
- чл. 38 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 419, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423, ал.1, т.1 - 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423, ал.1, т.1 - 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423, ал.1, т.1 - 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423, ал.1, т.1 - 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423, ал. 3, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9444 гр. София, 29.04.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Александър Ангелов
Членове:
Петя Т. Стоянова Владимирова
Даниела Попова като разгледа докладваното от Даниела Попова Въззивно частно гражданско дело № 20261100504238 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 423 ГПК.
Образувано е по възражение, подадено по реда на чл. 423 ГПК, срещу издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по по ч.гр.д. № 15749/2014г.на СРС, 25 състав, въз основа на която е издаден изпълнителен лист. Във възражението се сочи, че заповедта за изпълнение не е надлежно връчвана на длъжника. Иска се от съда да приеме депозираното възражение..
Заявителят не депозира отговор, не взема становище по направеното възражение.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сума, представляваща задължение по договор за паричен заем – главница и лихви.
Въз основа на заявлението, на 02.04.2014г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която заявлението е уважено.
Съобщението с препис от заповедта за изпълнение, е връчено на адреса на длъжника, посочен в заявлението на 07.04.2014г., на лице, открито на адреса и задължило се да предаде съобщението.
1
На 12.05.2014г. СРС е разпоредил издаването на изпълнителен лист срещу длъжника.. Поканата за доброволно изпълнение (ПДИ) по изпълнителното дело, образувано въз основа на този изпълнителен лист, не е връчвана на длъжника.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.423, ал.1, т.1 - 4 ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Р.Б; длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства; длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Едновременно с възражението длъжникът може да упражни и правата си по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1 ГПК.
Съгласно чл. 423, ал. 3, изр. 1 ГПК , съдът приема възражението, когато установи, че са налице предпоставките предвидени в закона.
В настоящия случай длъжникът се позовава на хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК - ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение.
Съгласно чл. 38 ГПК съобщенията се връчват на адреса, посочен по делото.
Вярно е, че съобщението за издадената заповед за изпълнение е било изпратено на адреса, посочен от заявителя по делото, и е получено от лице, съгласно да предаде съобщението. Установено е обаче при извършена служебна справка от Национална база данни „Население“, че адресът, посочен по делото, не е настоящият и постоянен такъв на длъжника – към датата на издаване на заповедта, адресната му регистрация е била в гр.София, ж-к.****.
Предвид това съдът приема, че заповедта за изпълнение не е връчена надлежно на длъжника. Налице е хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 ГПК, поради което възражението следва да бъде прието.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА възражението на П. Г. Д. по реда на чл.423 ГПК срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 02.04.2014 г., издадена по 2 ч.гр.д. № 15749/2014 г. по описа на СРС, 25 с-в.
ВРЪЩА делото на Софийския районен съд, 25 състав за продължаване на производството по ч.гр.д.№ 15749/2014 г. с указания до заявителя по чл.415, ал.1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3