Решение № 260378 от 10.06.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр. София, ……………..

2021 година

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 15 въззивен състав в публичното заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА

КРИСТИНА ГЮРОВА при участието на секретаря Весела Венева и прокурора Красимир Кирилов, като разгледа докладваното от съдия Маринкова ВНАХД № 1663 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С решение от 26.11.2020 г. по НАХД № 18084/19 г., СРС,

НО, 21 състав е признал обвиняемата П.Ч.Г. за виновна за извършено от нея престъпление по чл.133 вр. чл.129, ал.2 от НК, като на основание чл.78а от НК я освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв. В тежест на обвиняемата са възложени и направените по делото разноски на ДП, както и по 5 лв. за всеки служебно издаден изпълнителен лист.

Срещу решението в законоустановения срок е постъпила жалба и допълнение към нея от обвиняемата П.Г., чрез нейния защитник - адв. Й.Н., в които твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно, а обвинението недоказано. Оспорва анализа на доказателствата, направен от първостепенния съд, като счита, че съдът неправомерно е дал вяра на показанията на пострадалата, която е заинтересована от крайния изход на делото, а не е кредитирал тези на майката на обвиняемата. Оспорва и показанията на св.Д.И., за която твърди, че не е очевидец на случилото се, а само възпроизвежда това, което е наблюдавала на камерите, като счита това за недопустимо, тъй като по делото има изготвена ВТЕ относно записите.

Възразява и срещу правните изводи на съда, като счита, че последният недопустимо е излязъл извън рамките на обвинението, коментирайки субективната страна на инкриминираното деяние, още повече, че счита, че изводите на СРС не се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал.

Иска от въззивния съд да отмени решението на СРС и да постанови ново, с което изцяло да оправдае обвиняемата Г., като я признае за невиновна.

В жалбата и допълнението към нея не се иска събирането на нови доказателства.

Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на обвиняемата, на свидетели или вещи лица, както и събирането на нови писмени и веществени доказателства.

В откритото съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на обвиняемата – адв. Н., поддържа жалбата и допълнението към нея. Счита, че СРС е извършил неправилен анализ на събраните по делото доказателства, вследствие на което неправилно е достигнал до виновността на обвиняемата, като неоснователно е игнорирал обясненията на последната и показанията на нейната майка. Освен това намира, че, коментирайки състава на престъплението от субективна страна, съдебният състав е излязъл извън рамките на повдигнатото обвинение, с което е нарушил правото на защита на обвиняемата. Моли съда да оправдае обвиняемата по повдигнатото ѝ обвинение.

Представителят на СГП счита, че решението на първата инстанция е правилно и законосъобразно, постановено въз осбова на правилно изяснена фактическа обстановка и законосъобразни обосновани правни изводи. В този смисъл приема, че наказанието е и справедливо, като предлага съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди решението на СРС.

Обвиняемата Г., в лична защита, заявява, че е невинна. В предоставеното ѝ право на последна дума твърди, че тя е била нападната и също е можела да си извади медицинско.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Глава 28 от НПК. За да постанови решението си, съдът се е позовал на доказателствата, събрани и проверени по време на съдебното следствие: обясненията на обвиняемата и показанията на свидетели И.и С., дадени непосредствено пред съдебния състав, както и на тези от досъдебното производство, преценени на основание чл. 378, ал. 2 от НПК: показанията на свидетелите Л.С., В.С., Д.И., И.С.и Т.В.; заключенията на съдебно-медицинската, комплексната /видеотехническа и лицево-идентификационна/ и комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертизи; веществените доказателства - CD дискове; писмените доказателства – медицинска документация, предупредителни протоколи, справката за съдимост на обвиняемата и др.

След самостоятелния анализ на доказателствената съвкупност по делото въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка, идентична с изведената от първостепенния:

Обвиняемата П.Ч.Г. е родена на *** ***, българка, български гражданин, неомъжена, неосъждана, висше образование, работи, с адрес град София, ж.к.

„Христо Смирненски“, *****, ЕГН **********.

На 19.03.2019 г. след 12.00 часа обвиняемата Г., малолетното й дете и св.И.С.- майка на Г., се намирали в магазин „Кауфланд“, находящ се в град София, ул. „*****. Целта на посещението им била да напазаруват, тъй като предстояло погребение на бабата на Г.. В момент, когато обв.П.Г. избирала мандарини от щанда за плодове, в близост се намирали св. В.С. и неговата съпруга св. Л.С.. Няколко мандарини паднали на земята и тъй като Г. не ги вдигнала и поставила на място, св.С.решил да й направи забележка. Г. отправила обиди по адрес на възрастните съпрузи, наричайки ги „гадни пенсионери“, „мръсни старци“ и към С.„искаш ли да ти счупя очилата“. С.й отговорила да внимава да не й ги счупи тя, при което Г. посредством бутане с ръце в областта на дясното рамо бутнала С., вследствие на което тя изгубила равновесие и паднала на пода.

Свидетелят С.видял, че жена му е паднала и ядосан от поведението на Г. й нанесъл удар в лицето.

По време на инцидента на смяна като охрана на магазина, отговарящ за видеонаблюдението, била св.Д.И.. Същата посочва, че се извършва видеознаснемане без звук и при прегледа на записите от охранителните камери е възприела конфликт между Г. и С.и действия, с които Г. е избутала С.и тя е паднала на земята.

Свидетелката посочва, че на записа от охранителните камери не е възприела кадри, на които да се вижда, че св.С.физически се саморазправя с Г.. И.и нейни колеги отишли в близост до възрастната жена и св .И.възприела, че С.е паднала лошо и е във влошено здравословно състояние. Била пренесена в стая за долекарска помощ до пристигането на екип на ЦСМП. Били сигнализирани органите на полицията като до пристигането им Г. и С.били изведение от св. И.извън магазина, за да не се стигне до конфликт с други клиенти.

На място пристигнал св. В.- служител на 01 РУ на СДВР, на когото свидетелят С.разказал, че съпругата му и Г. влезли в конфликт, но не могъл да разбере дали С.е паднала.

Извършена е видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза от 19.06.2019 година на оптичен носител, съдържащ запис от охранителните камери в магазина на инкриминираната дата. В представения снимков материал се визуализира как лице от женски пол бута друго лице. При сравнявана на лицето от видеозаписа, извършващо това действие и лицето от снимков материал се установява, че това е П.Ч.Г..

Изготвена е СМЕ, която установява, че на Л.С. е причинена фрактура на долното рамо на лявата лонна (срамна) кост като механизмът добре съответства на описания — падане от собствен ръст върху подлежащ терен-плочки. Според вещото лице А.причиненото травматично увреждане реализира медикобиологичния признак „трайно затруднение в движението на крайникана левия крак за срок от около два месеца.

От заключението на СППЕ се установява, че към момента на инцидента Г. е могла да разбира свойството и значението на постъпките си и не се е намирала в състояние на физиологичен афект.

Въззивният съд споделя изцяло фактическите констатации на първата инстанция. За изводите си съдът е извършил детайлна и изчерпателна преценка на доказателствата и доказателствените средства по делото, като е възприел установените чрез тях факти, относими към предмета на доказване по делото. В съответствие с разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, в мотивите към решението подробно са посочени установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение.

Противно на възраженията на защитника, не са нарушени онези правила, регламентиращи дейността на съда по събиране и проверка на доказателствата и доказателствените средства, въз основа на които първостепенният съд е формирал вътрешното си убеждение. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват /р.372/01.10.2012г. по н.д. № 1158/2012г., ВКС, Н.К., ІІІ Н.О/.

Правилно първата инстанция е кредитирала показанията на свидетелите С.и С., които са последователни, логични, взаимнодопълващи се и намиращи подкрепа както в заявеното от свидетелката И., така и в съдържанието на приложените писмени и веществени доказателства и заключения на експертизи. Въпреки обстоятелството, че свидетелката С.се явява пострадала от инкриминираното деяние, а свидетелят С.е неин съпруг, настоящият състав не откри твърдяната от защитата заинтересованост в техния разказ. Напротив, както основателно е посочил СРС, в показанията им липсва тенденция към преувеличаване, свидетелят С.признава и неизгодни за себе си факти – че той също е ударил обвиняемата, а описаното от тях развитие на събитията, вкл. падането на пострадалата, кореспондира с отразеното на видеозаписите от инцидента и посочения като възможен механизъм на получаване на травматичното увреждане, поради което въззивният състав също им се довери.

Неоснователни са възраженията на защитата за недопустимост на показанията на свидетелката И.. Независимо от факта, че не се е намирала в салона на магазина, същата пряко е възприела случилото се на записа от камерите за видеонаблюдение. Заявеното от нея съответства както на показанията на свидетелите С.и, така и на заключението на видеотехническата експертиза, поради което основателно съдът е приел, че то спомага за изясняване на фактите, относими към предмета на доказване.

Не биха могли да бъдат споделени и доводите, че съдът е игнорирал показанията на майката на обвиняемата – свидетелката С.. В мотивите си първата инстанция е изложила ясни съображения да се довери частично на твърденията ѝ, които изцяло се споделят от настоящия състав. В допълнение към изложеното от СРС, за да не кредитира изцяло заявеното от свидетелката С., въззивният състав отчете обстоятелството, че тя се е намирала по-навътре в магазина и не е възприела пряко относимите към настоящото производство факти – дали обвиняемата е бутнала пострадалата, а вниманието ѝ към конфликта е било привлечено в по-късен момент – когато свидетелят С.е ударил дъщеря ѝ.

Правилно съдът е кредитирал назначените по делото експертизи, като обосновани, компетентни и пълни, като ги е съобразил при формиране на вътрешното си убеждение относно механизма на извършване на деянието, авторството му от обвиняемата, причинените на пострадалата увреждания и причинно-следствената връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат.

Настоящият състав кредитира и представените по делото писмени и веществени доказателства, които допринасят за изясняването на обективната истина.

При преценката на обясненията на обвиняемата, законосъобразно първоинстанционният съд е отчел двойствената им природа на доказателствено средство и на средство за защита. Настоящият състав, подобно на първостепенния, ги прие за достоверни единствено в частта, касаеща присъствието ѝ в магазина и лицата, с които е била, времето и мястото на възникналия конфликт, участниците в него и факта, че свидетелят С.и е нанесъл удар в лицето, а в останалата част ги намира като средство за реализация на правото ѝ на защита.

Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд намира, че от събраните по делото доказателства може да бъде направен един несъмнен извод, че обвиняемата П.Г. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 133, пр. 2 вр. с чл. 129, ал. 2 вр. ал.1 от НК.