Решение № 967 от 25.07.2022, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 904/2022
- Вид
- Решение № 967
- Подписан
- 25.07.2022
- В сила
- 25.07.2022
- Състав
- МАРИНА ХРИСТОВА НИКОЛОВА, ДАНИЕЛА ДИНЕВА ДРАГНЕВА, ДИМИТЪР ХРИСТОВ ГАЛЬОВ
Цитирани разпоредби
- чл.143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.210, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 208 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.27, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.37 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.47 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.200, ал.1, т.2 · Закон за водите
- чл.46, ал.1, т.3, б."б" · Закон за водите
Р Е Ш Е Н И Е
№ 967 25.07.2022 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на четиринадесети юли, две хиляди двадесета и втора година, в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МАРИНА Н.А
2.Д. ГАЛЬОВ секретар: Д. Ф. прокурор: Христо Колев сложи за разглеждане докладваното от съдия М.Н.а
КАНД номер 904 по описа за 2022 година.
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба и частна жалба на Директор РИОСВ- Бургас, чрез адв. С. против Решение № 22/14.03.2022 год., респ. против Определение № 52/01.04.2022 год. и двете постановени по НАХД
№ 644/2021 г. по описа на Районен съд – Царево.
С Решение №
22/14.03.2022 год., постановено по НАХД № 644/2021 г. по описа на Районен съд – Царево, съдът е изменил наказателно постановление № 86/19.10.2021 год. на Директора на РИОСВ- Бургас, с което на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите /ЗВ/ на касационния ответник - Община Царево, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 10 000 лева, за нарушение на чл.46, ал.1, т.3, б.„б“ от ЗВ, като е
НАМАЛИЛ санкцията от 10 000 лева на
2 000 лева.
С Определение № 52/01.04.2022 год. по НАХД № 644/2021 г. по описа на Районен съд – Царево, съдът е осъдил РИОСВ – Бургас да заплати на Община Царево сума в размер на 960 лева за адвокатско възнаграждение.
С касационната жалба, решението се оспорва като неправилно – незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и необосновано, като са изложени мотиви относно наложената от АНО санкция в максимален размер. Поискано е да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което НП да се потвърди изцяло. Поискано е присъждане на разноски.
По делото е постъпил отговор на така депозираната касационна жалба, в която твърденията на АНО, касаещи размера на наложената с процесното НП имуществена санкция са намерени за неоснователни и недоказани.
С частната жалба, оспореното определение се обжалва като неправилно – незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и необосновано, като се сочи че не се касае за отмяна на акта, а за изменение на размера на наложената с него санкция, поради което разноски на община Царево не следва да се присъждат.
Поискано е присъждане на разноски.
По делото е постъпил отговор на така депозираната частна жалба, с който е поискано същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Изложени са мотиви.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация, редовно уведомен, се представлява от адв. Н., който моли за отхвърляне на двете жалби /касационна и частна/ по изложените в отговорите доводи.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас намира и двете жалби за неоснователни и счита, че решението на първата инстанция като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а частната жалба не следва да бъде уважавана.
Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбите и обсъди направените в тях оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
I. По отношение на касационната жалба:
Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С обжалваното решение Районен съд - Царево е изменил наказателно постановление № 86/ 19.10.2021 год. на Директора на РИОСВ- Бургас, с което на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите /ЗВ/ на касационния ответник - Община Царево, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 10 000 лева, за нарушение на чл.46, ал.1, т.3, б.„б“ от ЗВ, като е НАМАЛИЛ санкцията от 10 000 лева на 2 000 лева.
За да постанови оспореното съдебно решение съд е приел, че актът за установяване на нарушението е съставен от служители на РИОСВ- Бургас, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Директор на РИОСВ - Бургас, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл.37 и чл.47 от ЗАНН. Съдът е намерил, че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение на ЗВ, което нарушение е извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Съдът е намерил за неоснователни възраженията за допуснати нарушения на установената в ЗАНН процедура, като е посочил, че при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание, в изискуемия срок. Посочените в тях фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство. Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение. Съдът е изменил размера на наложената имуществена санкция от 10 000 лева на 2 000 лева, като е посочил, че административно-наказващият орган е наложил наказание над минималния законоустановен размер, тъй като неправилно е отчел факторите, определящи тежестта на наказанието, така както повелява чл.27, ал.2 от ЗАНН.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Настоящата съдебна инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд е приел, че при определяне размера на наложената имуществена санкция не е съобразена нормата на чл.27 от ЗАНН. Съгласно тази норма, административното наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. При издаване на наказателното постановление административният орган не е изложил никакви мотиви, които да обосновават определения размер на имуществената санкция от 10 000 лева, при предвиден от законодателя размер от 10 000 лева до 2 000 лева, като мотивите за определяне размера на наказанието е недопустимо да се извеждат по тълкувателен път, или както е направено в случая с касационната жалба да се излагат такива за първи път. Ето защо, настоящият съдебен състав, намира че правило РС- Царево след като е съобразил тежестта и характера на нарушението и с оглед целите на административните наказания, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, е определен размер на наложеното наказание към минималния предвиден от законодателя в нормата на чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, а именно 2 000 лева, който е подходящ да осъществи функциите на административното наказание, свързани със специалната и генерална превенция.
По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в съответствие с материалния закон и при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените правила. В този смисъл, касационната жалба се явява неоснователна, а решението на въззивния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
II.
По отношение на частната жалба:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С първоинстанционното решение, чието допълване е било поискано от РС, съдът е изменил наказателно постановление № 86/19.10.2021 год. на Директора на РИОСВ- Бургас, като е НАМАЛИЛ санкцията от 10 000 лева на 2 000 лева. Съдът е присъдил и разноски на РИОСВ – Бургас за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева. С решението не са били присъдени разноски в полза на жалбоподателя - Община Царево, въпреки изричното искане за това.
Своевременно, процесуалният представител на жалбоподателя е подал молба, съдържаща искане по чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл.248, ал.1 от ГПК за допълване на решението в частта за разноските, като е поддържал, че следва да му се присъдят разноски съразмерно на изменената санкция.
С обжалваното определение Районен съд – Царево е намерил молбата за основателна и е осъдил РИОСВ – Бургас да заплати на Община Царево сума в размер на 960 лева за адвокатско възнаграждение.
Определението е правилно.
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
Разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН регламентира възможността за присъждане на разноски в административнонаказателното производство по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В чл.143 от АПК е регламентирана отговорността за разноски, но не са уредени случаите на частично уважаване на жалбата. За неуредените случаи на основание чл.144 от АПК следва да се приложи ГПК и относимата норма на чл.78 от ГПК. С оглед изхода на спора, на жалбоподателя Община Царево правилно е присъдена сумата от 960 лева, която сума представлява 80 % от направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за първата инстанция, съответстваща на измененото наказателно постановление, в частта, касаеща намаления с 80 % размер на имуществената санкция /от
10 000 лева на 2 000 лева/. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
В настоящото производство, касационният ответник не е направил искане за присъждане на разноски, поради което такива не му се дължат.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.
63в ЗАНН,
Бургаският административен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 22/14.03.2022 год., постановено по НАХД № 644/2021 г. по описа на Районен съд – Царево.
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 52/01.04.2022 год. по НАХД № 644/2021 г. по описа на Районен съд – Царево.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.