Решение № 303 от 21.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 303 гр. София, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова при участието на секретаря Т. Цв. Стоянова в присъствието на прокурора И. Н. Г. като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100600311 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на Глава ХХI от НПК.

Образувано е по протест на прокурор при СРП срещу присъда от 04.11.2025г. по нохд № 4459/2025г. на СРС, НО, 116 състав, с която подсъдимият Е. А. П. е признат за невиновен и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 133, вр. чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

В сезиращия съда протест се отправя молба въззивният съд да отмени атакуваната присъда като неправилна и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и съответно да му наложи справедливо наказание. В протеста се сочи, че в хода на съдебното производство са събрани всички необходими и относими доказателства, въз основа на които фактическата обстановка е изяснена в пълнота. Твърди се, че първоинстанционният съд е достигнал до неправилен правен извод, приемайки, че деянието е несъставомерно и представлява случайно деяние, тъй като тези изводи не съответстват на събраните доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност. В протеста се сочи, че свидетелските показания и приетите експертизи подкрепят обвинителната теза, като същевременно се оспорва достоверността на съдебно-техническата експертиза, изготвена в съдебното следствие, поради липса на категоричност в изводите на вещото лице.

1

Срещу присъдата е постъпила и въззивна жалба от повереника на частния обвинител със искане съответстващо на искането в протеста. След запознаване с мотивите към присъдата е постъпило и допълнение към жалбата с изложени подробни съображения в подкрепа на искането за отмяна на присъдата и постановяването на нова от въззивната инстанция, с която подсъдимият П. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

В срока по чл. 322 от НПК по делото е постъпил отговор на протеста и въззивната жалба от защитника на подс. Е. П. – адв. А. Г., в който се излагат подробни съображения за правилност и обоснованост на първоинстанционния съдебен акт и за неоснователност на протеста и жалбата. Сочат се аргументи в подкрепа на тезата, че първоинстанционният съд е извършил прецизен, пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, като правилно и мотивирано е обосновал коя съдебно-техническа експертиза кредитира и по какви съображения. Излагат се доводи, че от доказателствената съвкупност се установява добросъвестно поведение на подсъдимия, като всичко зависещо от него е било изпълнено както преди, така и по време на полета, включително провеждането на необходимия инструктаж на пострадалия относно изискваното поведение при осъществяване на екстремното преживяване. Отправя се молба въззивния съд да потвърди атакуваната оправдателна присъда.

В дадения ход по същество представителят на държавното обвинение пледира за уважаване на подадения протест и постановяване на осъдителна присъда. Сочи, че по делото са събрани безспорни и категорични доказателства за виновността на подсъдимия. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е основал изводите си преимуществено на съдебно-техническа експертиза, изготвена в хода на съдебното следствие, която съдържа предположения и хипотези без ясни и категорични отговори.

Счита, че следва да бъде кредитирана първоначалната експертиза, изготвена в хода на досъдебното производство, която дава еднозначни заключения, като въз основа на нея и останалите доказателства следва да се приеме, че обвинението е доказано по безспорен начин.

Повереникът на частния обвинител адв. Н. поддържа въззивната жалба и допълнението към нея. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е основал изводите си на съдебно-техническа експертиза, изготвена значително време след инцидента и базирана на непълни данни, включително относно метеорологичните условия. Твърди, че заключението на вещото лице съдържа предположения и хипотези, включително относно причините за инцидента и твърдяно спъване, което не се подкрепя от останалите доказателства. Намира, че тази експертиза не следва да бъде кредитирана, за разлика от първоначалната такава, която дава категорични отговори и съответства на останалия доказателствен материал. Пледира още, че съдът не е 2 обсъдил направените възражения срещу оспорваната експертиза. С оглед на това счита, че събраните доказателства обосновават извод за виновност на подсъдимия и следва да бъде постановена осъдителна присъда.

В пледоарията си защитникът на подсъдимия П. – адв. Г. оспорва доводите на държавното и частното обвинение. Сочи, че кредитираната от първоинстанционния съд съдебно-техническата експертиза е изготвена компетентно и не е била своевременно оспорена от страните, като тежестта за доказване на обвинението лежи върху тях. Твърди, че по делото липсват достатъчно доказателства за изясняване на точния механизъм на инцидента, поради което не може да се направи категоричен извод за виновност. Намира, че подсъдимият е действал добросъвестно, спазил е изискванията за безопасност и е провел необходимия инструктаж. Пледира още, че първоинстанционният съд правилно е отказал да кредитира експертизата на другото вещо лице поради липса на необходимата специална компетентност. С оглед на изложеното счита, че не е налице основание за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия П..

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста, жалбата и допълнението към нея‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, следното:

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при гарантиране правото на страните да участват, да сочат доказателства, а на подсъдимия – да се защитава. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по делото, като е направил своите доказателствени изводи въз основа на всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивният състав, след като подложи на анализ доказателствената съвкупност, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което споделя в цялост фактическите констатации на СРС. Въз основа на извършения собствен анализ на събраните доказателства, СГС приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Е. А. П., с ЕГН: **********, e роден в гр. София, българин, български гражданин, със средно образование, неосъждан, с адрес гр. София, ул. ****.

През 2021 г. пострадалият С. В. получил като подарък ваучер за екстремно изживяване, закупен чрез интернет платформата „gift-tube.com“. За да реализира правото си по ваучера, същият следвало да заяви неговото притежание чрез сайта и да избере конкретна услуга измежду предлаганите. В. избрал тандемен полет с парапланер над планина Витоша, като на разположение били посочени телефон за контакт и профил в социалната мрежа на фирмата, предоставяща услугата. След като 3 заявил, че разполага с ваучер, с него се свързал по телефона подсъдимият П., който се представил като инструктор по парапланеризъм и поел ангажимент да организира и осъществи полета. Двамата се уговорили полетът да се проведе на 19.08.2022 г. около 16:00 ч., като място на срещата било определено при параклис „Св. Пророк Илия“, находящ се в кв. „Драгалевци“, гр. София.

На посочената дата и час В. се явил на уговореното място, където се срещнал с подсъдимия П. и св. С.Г., който го придружавал с цел оказване на съдействие при подготовката и изпълнението на тандемния полет, както и с намерение впоследствие да извърши самостоятелен полет. След кратка организация тримата мъже се договорили да се придвижат до мястото за излитане с автомобила на В., като било уговорено след приключване на полета подсъдимият да го върне обратно до автомобила му. Така тримата се придвижили до района над ресторант „Морени“, където В. паркирал автомобила си. На същото място пристигнала с отделен автомобил и приятелката на В. - свидетелката Т. Г.а. Оттам всички заедно продължили пеша по горска пътека в посока запад към връх „Камен дел“, като след около 40 минути се отклонили вдясно и поели на север, достигайки около 17:00 ч. до местността „Комините“ в Природен парк „Витоша“, където се намирала използвана стартова площадка за парапланеризъм.

Мястото представлявало сравнително равно плато, преминаващо в склон в северна посока, като в района имало и други практикуващи парапланеризъм лица, които извършвали както самостоятелни, така и тандемни полети. Налице били обособени няколко точки за старт при излитане. След като наблюдавали успешно излитане на друг парапланер, подсъдимият избрал конкретно място за излитане, което отговаряло на необходимите изисквания относно наклон, дължина на разбега и характеристиките на използвания парапланер – марка „GIN GLIDERS“, модел „SAFARI 42“. Категорично по делото е установено, че наклонът на терена и наличната дистанция за разбег – около 27 метра, с допълнителен резерв около 4-5 метра – били достатъчни за нормално осъществяване на излитане при съответните параметри на натоварване на конкретния модел парапланер.

Преди започване на полета В. се запознал и подписал инструкция за безопасност при извършване на тандемен полет. В. бил позициониран отпред на парапланера като пасажер, а подсъдимият – зад него като пилот, като двамата били свързани чрез стандартна подвесна система. Това разположение съответствало на общоприетата практика при тандемни полети, позволяваща на пилота да упражнява контрол върху управлението на парапланера. И двамата били снабдени с предпазни каски и подходяща екипировка, като подсъдимият разполагал и с резервен парашут. За подготовката на крилото на парапланера съдействие оказал и свидетелят Г..

Непосредствено преди полета подсъдимият П. дал на В. конкретни указания 4 относно начина на разбег – при подаване на команда да тича в посока напред, като му посочил и визуален ориентир (камък), към който да се насочва с леко отклонение вдясно. Избраният от подсъдимия метод на старт бил челен (прав) старт, който съответствал на условията на терена, атмосферната обстановка и теглото на участниците в полета. На пострадалия била предоставена и екшън камера, която той държал в едната си ръка, а свидетелката Г.а се позиционирала на разстояние около 20 метра, за да снима полета със собствения си телефон.

След подадената от инструктора команда двамата започнали да тичат в указаната посока, като в първите шест секунди движението им било синхронизирано, с правилна позиция спрямо крилото на парапланера и без отклонения от зададената траектория. На седмата секунда от началото на разбега В. самоволно изменил посоката си надясно, с цел да избегне възприета от него растителност, въпреки че първоначалната линия на движение фактически заобикаляла препятствието отляво. В следващия момент той предприел странична крачка вдясно, което довело до разминаване в позициите на двамата участници и отклонение от оптималната линия спрямо крилото.

Секунда след това настъпило съприкосновение между пострадалия и подсъдимия с растителността и рязко натоварване на крилото на планера, причинено от преждевременно сядане или спъване от страна на В.. Двамата не успели да излетят и започнали да се свличат и търкалят по стръмния склон след края на стартовата площадка. Поради позицията си отпред В. понесъл основния удар, при който се сблъскал със скала и получил тежка коремна травма.

Към момента на започване на полета не са били налице обективни фактори, които да налагат неговото отлагане или прекратяване. Крилото на парапланера е преминало в нормален летателен режим в рамките на разбега, извършен от двамата участници в полета, без да се установяват технически неизправности на летателното средство или отклонения от обичайните процеси, които биха могли да бъдат възприети от подсъдимия като индикация за невъзможност за осъществяване на излитане.