Решение № 260007 от 14.01.2021, Районен съд - Исперих

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 260007 , 14.01.2021г., гр.Исперих

В ИМЕТО НА НАРОДА

ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД

На четиринадесети декември през 2020 година, в публично заседание, в състав:

Председател: Юлияна ЦОНЕВА

Секретар: Наталия Тодорова,

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията АНД № 241 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Постъпила е жалба от С.М.Ю., ЕГН-********** ***, офис 309 против

Наказателно постановление № 20-0275-000341 от 21.08.2020г. на Началник Група към ОД на МВР-гр.Разград, РУ – гр.Исперих, с което за нарушение на чл.104б, т.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), извършено на 08.08.2020г. в гр.Исперих, обл.Разградска и на основание чл.175а, ал.1, предл.3 от същия закон, са му наложени административни наказания “Глоба” в размер на 3 000.00 (три хиляди) лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 (дванадесет) месеца. Жалбоподателят оспорва Наказателното постановление като незаконосъобразно и претендира цялостната му отмяна. Счита, че е издадено при неправилно приложение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалния закон. Твърди, че не е извършил вмененото му нарушение, като деянието е несъставомерно и не са осъществени в пълнота всички признаци от фактическия му състав. Твърди несъответствие между фактическото и юридическо формулиране на административнонаказателното обвинение. Счита, че описаното деяние сочи на извършено нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, а по отношение на констатираната маневра нямало разпоредба, която да не позволява извършването й и не съставлявала използване на отворен за обществено ползване път за друга цел, различна от предназначението му за превоз на хора и товари, в каквато насока била забраната по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Твърди и формален порок на обжалвания акт поради липса на подробно описание на нарушението в противоречие с изискванията на чл.57, ал.1 ,т.5 от ЗАНН. Всички допуснати нарушения препятствали възможността да разбере в какво е обвинен и да органицзира защита си.

За въззиваемата страна – РУ на МВР-гр.Исперих, не се явява представител и не ангажира становище по жалбата.

За Районна прокуратура-гр.Разград, ТО-гр.Исперих, редовно уведомена, не се явява представител.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС. На 08.08.2020г., в 4:12 часа, управлявал лек автомобил, марка и модел „БМВ 320 Д“, с рег.№ Р 3303 КН, по ул.“Ахинора“ до кръстовището с ул.”Христо Смирненски” в гр.Исперих, като извършил маневра, изразяваща се в последователно внезапно преминаване в лентите за движение, използвал и лявата част на пътното платно, предназначена за насрещно движещи се ППС, като с поведението си създал опасности и пречки за движението, поставил в опасност живота и здравето на останалите участници в движението, изпълзвал пътното платно не по предназначение. По този повод бил спрян за проверка от служители на РУ на МВР - гр.Исперих – свидетелите А.Ю.Х., на длъжност „мл.автоконтрольор” и Д.В.Д., на длъжност „полицай ППД”. Водачът бил проверен за употреба на алкохол, като му е взета алкохолна проба с техническо средство – Алкотест Дрегер 7510, с фабр.№ ARDN 0059. Цифровата индикация на уреда отчела 0.88 промила алкохол в издишания въздух от водача на автомобила, които той не оспорил.

Въз основа на горните констатации, на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия GA, № 226586 от 08.08.2020г. за нарушение на чл.104б, т.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. АУАН бил предявен на жалбоподателя, който го подписал с отбелязване, че се е запознал със съдържанието му и няма възражения по него. Подписал и Разписката към АУАН, че е получил препис от него на 08.08.2020г. и е уведомен, че в 3-дневен срок може да направи допълнителни обяснения и възражения. Такива не били направени в посочения срок.

Въз основа на съставения АУАН от 08.08.2020г., било издадено и оспорваното в настоящото производство Наказателно постановление (НП) № 20-0275-000341 от 21.08.2020г. на Началник Група към ОД на МВР-гр.Разград, РУ – гр.Исперих, с което за извършеното на 08.08.2020г. нарушение на чл.104б, т.2 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) и на основание чл.175а, ал.1, предл.3 от същия закон, са наложени на жалбоподателя административни наказания “Глоба” в размер на 3 000.00 (три хиляди) лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 (дванадесет) месеца. НП е връчено лично на жалбоподателя на 25.09.2020г., удостоверено с подписа му.

Възприетата горе фактическа обстановка във връзка с установяване на нарушението и съставянето на АУАН се установяват от събраните по делото писмени доказателства – материалите по административнонаказателната преписка, както и от непротиворечивите показания на разпитаните по делото свидетели – полицейските служители, извършили проверката. Техните показания са последователни, взаимнодопълващите се и кореспондират помежду си, като установяват, че водачът излязъл с автомобила си от кръстовището на ул.“Ахинора“ с ул.”Христо Смирненски” в гр.Исперих, като форсирал двигателя на автомобила, преплъзвайки задните си гуми от лявата пътна лента към дясната пътна лента и обратно, т.нар. „дрифт”.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване административен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да направи този извод, съдът приема, че както Наказателното постановление, така и Актът за установяване на допуснатото от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание, съобразно изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Констатираното от проверяващите органи административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочена е конкретната нарушена законова разпоредба, както и съответната норма, въз основа на която следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя.

АУАН е съставен при пълно съблюдаване на изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН - в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване и установяване на нарушението, надлежно е подписан от актосъставителя и свидетелите, посочени в него, съобразно изискванията на чл.43, ал.1 от ЗАНН. В предоставения му от закона (чл.44, ал.1 от ЗАНН) 3-дневен срок от подписването на Акта, жалбоподателят не е направил възражения по него, вкл. и свързани с оспорване на констатираната маневра при управление на автомобила. Самият жалбоподател не доказва факти, различни от тези, които е възприел административнонаказаващият орган. По този начин съдът счита, че не е оборена и следва да се зачете презумптивната доказателствената сила на АУАН по смисъла на чл.189, ал.2 от ЗДвП.

Констатациите по него се потвърждават и от показанията на разпитаните актосъставител и свидетеля при извършване и установяване на нарушението. Съдът няма основание да не кредитира същите, като те установяват по безспорен начин обстоятелствата на нарушението – времето, мястото и начина на извършване, участниците в него и наличието на виновно поведение у водача на лекия автомобил. Жалбоподателят не е възразил срещу така възприетите фактически обстоятелства. При това положение за съда се налага единствения извод, че описаното в АУАН и НП нарушение действително е извършено от жалбоподателя.

Категорично се установи, че жалоподателят, като водач на моторно превозно средство – лек автамобил, е нарушил забраната, регламентирана в чл.104б, т.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) да не използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Извършил е непозволена от закона маневра надясно и наляво, демонстративно отклоняване от траекторията на движение на МПС чрез форсиране на двигателя и преплъзване на задните гуми на автомобила от лявата пътна лента към дясната пътна лента – „въртене на гуми“ или т.нар. „дрифт” в общоговоримия език, какъвто ефект не може да настъпи при нормално управление на автомобила.

Умишленото и съзнателно опасно шофиране посредством поднасяне на задната част на автомобила, в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – да се използват за превоз на хора и товари. И в АУАН, и в НП, достатъчно ясно и недвусмислено е описано поведението на водача и движението на автомобила на пътя, поради което правото на защита на жалбоподателя не е нарушено. Демонстративното управление на МПС по този начин е широко известен и разпространен, особено сред млади хора, които желаят да покажат "майсторство" при управление на МПС. Неговото външно проявление е едно ненормално движение на автомобила (поднасяне наляво и надясно) на платното за движение, което платно е предназначено за движение и на други ППС, и на хора. Ето защо подобно поведение на водача в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – да се използват за превоз на хора и товари. Действително, описаното поведение на водач покрива изцяло и признаците на нарушения по чл.5, ал.1, т.1 и чл.5, ал.2, т.4 от ЗДвП, установяващи забрана за всеки участник в движението по пътищата с поведението си да не създава опасности и пречки за движението и да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди, както и забрана за всеки водач на пътно превозно да не извършва маневри, изразяващи се в последователно внезапно преминаване в лентите за движение. Описаното поведение на жалбоподателя, обаче, категорично покрива и състава на нарушението по чл.104б, т.2 от обсъждания закон. Законодателят е въвел цитираната разпоредба в началото на 2017г. именно с оглед изключително зачестилите подобни случаи, при които водачи на автомобили извършват подобни "маневри" по оживени улици и кръстовища в населените места и по този начин застрашават здравето и живота на останалите участници в движението. От тази висока степен на опасност от действията на шафьорите, е продиктуван и големият и тежък размер на предвидените в санкционната норма на чл.175а, ал.1 от ЗДвП наказания – „Глоба" от 3 000.00 лева, както и кумулативно предвиденото "Лишаване от право да се управлява МПС" за срок от 12 месеца. Жалбоподателят, в разрез с цитираните правила, по един недопустим начин е боравил с автомобила си, демонстрирайки хаотично движение на пътното платно и това негово поводение попада в предметния обхват на цитираната санкционна норма.

Установените по делото фактически обстоятелства налагат извод за съзнателно опасно шофиране, посредством занасяне на автомобила, внезапно преминаване в насрещната лента за движение, в рамките на населеното място, застрашаващо живота и здравето на останалите участници в движението, на случайно преминаващи пешеходци, както и живота и здравето на самия водач, поради което се характеризират с висока степен на обществена опасност. Обстоятелството, че в АУАН и в НП са описани и други обстоятелства извън необходимите за съставомерността на деянието - че с поведението си водачът е създал опасност и пречки за движението, поставил е в опасност живота и здравето на останалите участници в движението, сочи на описание на всички обстоятелства във връзка с извършеното нарушение, и тези, които са извън състава на деянието, и не е определящо за правната му квалификация, след като описаното е в повече от изискващото се за посочване на съставомерните елементи, а не в по-малък обем.

Ето защо съдът приема за неоснователни вазраженията по жалбата, че деянието следва да се квалифицира по други разпоредби на ЗДвП. С описаното поведение, от обективна и субективна страна, жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Действал е при пряк умисъл – въпреки знанието за законовата забрана е предприел управление на автомобила по начин, несъответен с целите за ползване на пътищата, отворени за обществено ползване, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. С това си поведение ангажира административнонаказателната си отговорност и следва да понесе предвидените в разпоредбата на чл.175а, ал.1, предл.3 от ЗДвП, наказания. Санкиониран е правилно, като е приложена съответната административнонаказателна разпоредба и са му определени административни наказания “Глоба” в размер на 3 000.00 (три хиляди) лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 (дванадесет) месеца. Тези наказания са с точно фиксиран в закона размер и не съществува процесуална възможност за изменение на същите. Деянието се характеризира с повишена обществена опасност, като потенциална и сериозна предпоставка за възникване на ПТП с тежки общественоопасни последици, обсъдено по-горе, поради което съдът, счита, че наложените наказания ще изпълнят изискванията на закона за превенция.