Решение № 260208 от 30.01.2023, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№……… гр. София, 30.1.2023 г.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в публичното заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА при секретаря Снежана Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12961 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането КЗ) вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).

Ищцата Р.П.И. твърди, че на 28.06.2018 г. е претърпяла ПТП като пътник в л.а. “Пежо” с рег. № *******.

Пътният инцидент настъпил на ул. “Бистришко шосе” в района между с. Железница и с. Бистрица по вина на водача на лекия автомобил. Последният управлявал лекия автомобил със скорост, несъобразена с атмосферните условия – проливен валеж и релефа на пътя – спускане в участък с множество завои. При навлизане в ляв завой водачът на автомобила изгубил управление и излязъл от пътя. Твърди се това да съставлява противоправно управление по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. В резултат на процесния инцидент ищцата получила травматични увреждания: счупване на гръбначния стълб в поясна област - първи поясен прешлен. Била настанена на болнично лечение в периода 28.06.2018 г. - 01.07.2018 г. Проведено било консервативно лечение, впоследствие - рехабилитация, аналгетична и антикоауална терапия.

Ищцата носила корсет. Първите месеци след инцидента търпяла болки със значителен интензитет, а към настоящия момент – при значително влошаване на времето. В първите дни ищцата спазвала постелен режим без физическа активност и натоварване, ползвала помощ от трети лица за дейности в ежедневието. Поради силните болки ищцата не можела да спи, влошил се неврологичният й статус. Ищцата станала неврвна, напрегната и тревожна, чувствала се в тежест на близките си, изживяла силен стрес и била потисната, сънувала кошмари и нощем се будела. Твърди се психологическите последици на инцидента да съпътстват ищцата и занапред. За лечението ищцата направила разходи за лечение в размер на 210 лв. - медицинско изделие. Ищцовата страна посочва, че отговорността на водача на лекия автомобил “Пежо” към датата на процесния инцидент била застрахована от ответното дружество. По изложените съображения ищцата претендира осъждане на ответника да й заплати: обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50000 лв., обезщетение за имуществени вреди в размер на 210 лв., както и законна лихва върху сумите считано от 24.02.2021 г. - изтичане на 3-месечен срок за произнасяне по щетата от страна на застрахователя.

Ответникът З. „Б.И.“

АД оспорва предявеният иск. Посочва, че не са представени доказателства за механизма на ПТП и дори да се приеме, че ищцата е претърпяла телесни увреждания, те не са в резултат на процесното ПТП. Ответникът възразява, че ищцата е съпричинила вредоносния резултат, пътувайки без поставен предпазен колан. Оспорва причинените телесни увреждания да са довели до болки и страдания в твърдян от ищцата интензитет и обем. Посочва, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Не се спори, че към

28.06.2018 г. задължителната гражданска отговорност на водача на л.а. „Пежо“ с рег. № ******* е застрахована от ответното дружество.

По делото е представена служебна бележка, издадена на 15.11.2018 г. от отдел „Пътна полиция“ СДВР, в която е отразено, че сигнал за ПТП с лек автомобил „Пежо“ с рег. № ******* е регистриран в ОППП СДВР на 28.06.2018 г., около 13:30 часа, с място на инцидента района на „Бистришко шосе“ между с. Бистрица и с. Железница. Отбелязано е, че Р.И. е била пътник в автомобила.

След инцидента Р.И. посетила УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД и отказала съдействие на органите на МВР. По делото е представена и Епикриза от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД с отразено болнично лечение на ищцата в периода 28.06.2018 г. – 01.07.2018 г. при снета анамнеза за претърпян пътен инцидент и получени болки в кръста. Отразено е оказване на извънболнична спешна медицинска помощ.

Приет е фискален бон, издаден от „М.“ ЕООД, дрогерия, с отбелязване за закупуване на 29.06.2018 г. на медицинско изделие на стойност 210 лв.

По делото е приета и неоспорена Съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. А.П.А.. Вещото лице посочва като най-вероятен механизъм на ПТП субективните действия на водача на л.а. „Пежо“ с рег. № *******, доколкото пътните и климатични условия е възможно да бъдат преценени и компенсирани с избор на технически безопасна за условията скорост на автомобила.

За установяване на претърпените в резултат на пътния инцидент телесни увреждания по делото е приета Съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б.К..

Експертът посочва, че в резултат на процесния инцидент ищцата е получила фрактура на първи лумбален

(поясен) прешлен на гръбначния стълб. Фрактурата е довела до реализиране медико-биологичния квалифициращ признак „трайно затруднение в движенията на тялото и снагата“ за период по-голям от 30 дни от датата на получаване на травмата. Според експерта при подобно счупване фрактурата зараства за период от около 3 месеца, а връщането на ищцата към нормален начин на живот се очаква да стане около шестия-седмия месец след травмата, предвид наличните придружаващи заболявания – артроза на междупрешленни стави, дископатия

Л5-С1 и двустранен лумбосакрален радикулерен синдром. При ищцата е проведено консервативно лечение, изразяващо се в постален режим и поставяне на имобилизиращ корсет в поясния отдел на гръбначния стълб. По делото няма данни за възникнали усложнения. Според експерта при ищцата е бил необходим частичен, а не строг постелен режим – пациентът бива вертикализиран няколко дни след настъпване на травмата и може да започне провеждането на рехабилитация, но през останалата част от денонощието трябва да е на легло. Издаването на фискален бон с дата 29.06.2018 г. от „М.“ ЕООД, дрогерия, може да се свърже със закупуване на торако-лумбален корсет, нужен за лечението на фрактурата на първи поясен прешлен, поради което разходът следва да се приеме за необходим. Експертът дава заключение, че макар по делото да няма данни дали ищцата е ползвала предпазен колан, фрактурата на първи поясен прешлен би могла да се получи с еднаква вероятност и при поставен предпазен колан. При осъществен личен преглед на ищцата последната е съобщила на експерта, че е ползвала торако-лумбалния корсет за срок от 3 месеца, не е провеждала рехабилитация и ЛФК по отношение на травмата. Съобщава за болки в поясния отдел на гръбначния стълб основно сутрин, след физически натоварвания и при промяна на климатичните условия. При прегледът експертът констатира походка с накуцване, но отбелязва, че следва да се имат предвид придружаващи заболявания- коксартроза с давност преди настъплането на рпоцесното ПТП, понижена мускулна сила и намален обем на бедрена мускулатура. Констатира ограничен обем са движенията спрямо нормата за възрастта. Клиновидната деформация на засегнатия първи лумбален прешлен се е задълбочила, което е довело до значителна загуба на височина на прешленното тяло.Тези обективни нарушения и субективни оплаквания не се дължат единствено и само на фрактурата в резултат на процесния инцидент, а и на множеството дегенеративни изменения в гръбначния стълб, съществували много преди инцидента. Фрактурата е довела до значително прогресиране на описаните от експерта патологични находки, както и до влошаване на качеството на живот на пострадалата.

За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Ю.В.Д., страна по висящо дело срещу ответника „Б.И.“ по повод процесния инцидент като пътник в автомобила, наред с ищцата. Посочва, че ищцата й е свекърва. По време на инцидента ищцата била пътник в автомобила, седяла на предна дясна седалка, до водача. След удара свидетелката излязла от автомобила, заобиколила и искала да види дали ищцата е жива. Първоначално тя дори не си отваряла очите.

Впоследствие казала, че много я боли кръста, не можела да направи и крачка, била изплашена и пищяла. Дошла линейка, извадили ищцата на носилка и всички потеглили в различни посоки, с различни линейки. Свидетелката, заедно със семейството си и ищцата, живеели в една къща. След инцидента за ищцата се грижела основно свидетелката. Посочва, че около 5 месеца ищцата била прикована на легло, след това започнала да пристъпва с проходилка, а след няколко седмици – с патерици. След това започнали рехабилитационни процедури и раздвижване на ищцата. Грижите продължили и след този период. След инцидента ищцата била изплашена, сринала се. Преди това отглеждала градинка със зеленчуци, имала и домашни животни. Гледала децата, прибирала ги от училище и вършела домакинската работа. Сега сади цветя. Избягват да минават с автомобил през мястото на инцидента, избират друг път.

Съдът намира, че не следва да се кредитират показанията на свидетелката в частта, в която се сочи ищцата да е провела рехабилитационни процедури.

Твърдение в обратния смисъл е заявила самата ищца при прегледът, осъществен от вещото лице К. в изпълнение на дадените от съда указания. Наред с това показанията в тази част са изолирани и не се подкрепят от останалия доказателствен материал.

По делото е приета и неоспорена Съдебно-психологична експертиза, изготвена от клиничен психолог А.А.. Експертът дава заключение, че процесното събитие било стресогенен фактор за постстрадалата. В краткосрочен план е предизвикал реакция на шок, причинил е болки и страдания. В дългосрочен план е довел до склонност да се реагира със страх към ситуации, които напомнят на процесното събитие (страхува се прекомерно за близките си и за себе си, когато пътува), известна промяна на настроението (лека степен на депресивност) и в реактивност спрямо разнообразни събития (станала е „по-жалостна“). Негативното отражение върху психическата и емоционална стабилност е продължило около 2-3 месеца, към настоящия момент се констатират посочените повишена депресивност и страх в ситуации, напомнящи за процесното събитие. Прогнозата в тези случаи е за отшумяване, но предвид възрастта на изследваното лице могат да се забавят естествените оздравителни процеси на психиката.

В съдебно заседание експертът допълва, че заключението за повишена депресивност е спрямо нормата и се дава към днешна дата.

При така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:

Ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на водача на лек автомобил “Пежо“ с рег. № ******* към 28.06.2020 г. В качеството си на застраховател, ответникът е поел риска да застрахова отговорността на водача за вреди, за които последният би отговарял по българското законодателство.

Застрахованото при ответника лице на общо основание отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва виновно извършено и противоправно деяние, от което са произлезли вреди – травматични увреждания, причинили болки страдания и отрицателни преживявания, наличие на причинна връзка между деянието и вредите. В случая посочените елементи на фактическия състав, пораждащ като последица и отговорността на ответника, съдът приема за доказани от събраните по делото доказателства.

Съдът намира, че съвкупната преценка на събраните по делото доказателства установява управление на л.а. „Пежо“ от страна на водача Р.И.в нарушение на правилата за движение, а именно избор на скорост, несъобразена с атмосферните условия и състоянието на пътя. С това е нарушено правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че ищцата е била пътник в самокатастрофиралия автомобил.