Решение № 350 от 04.12.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. Карлово, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20235320100370 по описа за 2023 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 143 от ЗЗД.

Ищецът „М.П.К.“ ЕАД, ЕИК *** (с предишно наименование „С.Б.С.“ АД), седалище и адрес управление: град С., ул. „Р.П.К.“ № ***, представлявано от И. Л. П. и Б.Я.Я., чрез процесуалния си представител твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу Н. Д. Т. било образувано ЧГрД № 1649/2022 г. по описа на Районен съд – Карлово.

Срещу издадената заповед за изпълнение ответникът подал възражение и в срока по чл. 415 от ГПК ищецът предявява иск за установяване на вземането си.

Прави следното уточнение: в депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение е допусната техническа грешка в изписване дата на която заявителя е платил дълга на Н. Т. на А.Б., като вместо 03.11.2021 г. било изписано 01.11.2021 г.

„А.Б.“ ЕАД било предприятие с основен предмет на дейност изграждане, използване и поддържане на мобилна клетъчна мрежа и предоставяне на далекосъобщителни услуги.

За осъществяването на тези дейности, дружеството развивало и съпътстващи търговски дейности.

На 15.11.2019 г. между „М.“ ЕАД (сега „А.Б.“ ЕАД) ЕИК *** (продавач) и ответника бил сключен договор за продажба на изплащане № ***.

1

На основание т.1 и т.2 от договора, с неговото подписване купувачът Н. Д. Т. с ЕГН **********, адрес: Б., ул. А.С. *** закупил и станал собственик на устройство Апарат ***.

Съгласно т.10.2.1 от договора купувачът се задължил да заплати на „М.“ ЕАД (сега „А.Б.“ ЕАД) продажната цена за вещта, съобразно погасителен план към договора.

Поради неплащане в срок, договорът между „А.Б.“ ЕАД и ответника Н. Д. Т., бил прекратен предсрочно на основание т.12.3 от договор за продажба на изплащане №***.

Непогасената сума до края на срока на договора за продажба на изплащане, в размер на 23.94 Л.а, станала предсрочно изискуема на основание чл. 12.3. от договора.

На 07.11.2014 г. между „А.Б.“ ЕАД, ЕИК *** и „С.Б.С.“ АД с ново име „М.П.К.” ЕАД, ЕИК ***, бил сключен договор за поръчителство.

На основание т.3 от договора за поръчителство „С.Б.С.“ АД се задължи в качеството си на поръчител да обезпечи задълженията на абонати, сключили с „А.Б.” ЕАД договор за продажба на изплащане.

Поради липса на доброволно плащане от страна на длъжника и на основание чл. 2.2.3 от договора за поръчителство от 07.11.2014 г., „С.Б.С.“ АД заплатило на „А.Б.“ ЕАД на 03.11.2021 г. сумата от 23.94 Л.а, представляваща дължимата сума от Н. Д. Т. с ЕГН ********** по договора за продажба на изплащане от 15.11.2019 г.

Плащането на сумата било извършено след отправена покана от страна на кредитора към поръчителя, съгласно т.2.2.3 от договора за поръчителство. Съгласно договора за поръчителство, поканата следвало да се отправи посредством предявяването на справка (приемо-предавателен протокол), а именно приемо - предавателен протокол № 356/13.12.2021 г., представляващ справка по т.2.2.3 от договора за поръчителство от 07.11.2014 г. Протоколът съдържал списък с абонатите и размера на просрочените задължения, произтичащи от договори, гарантирани чрез поръчителство от ищеца.

Ответникът присъствал на стр. 2 от горепосочения протокол № 356.

Съгласно т.2.2.5 от Договора за поръчителство, след извършеното плащане се съставяла справка (приемо-предавателен протокол), който съдържал списък с абонатите, за които на 03.11.2021 г. „С.Б.С.“ АД в качеството си на поръчител, изпълнил вместо тях задълженията им към „А.Б.” ЕАД произтичащи от договори за продажба на изплащане, гарантирани чрез поръчителство.

В случая бил съставен приемо-предавателен протокол № 368 от 16.11.2021 г.

Ответникът присъствал на стр. 1 от горепосочения протокол № 368.

До Н. Д. Т. било изпратено уведомление за встъпване в дълг по чл.

146 от ЗЗД, с което длъжникът бил уведомен, че считано от 02.04.2021 г. задълженията му към „А.Б. ЕАД по договор за продажба на изплащане № *** от 15.11.2019 г. са прехвърлени на „С.Б.С.“ АД с ново име „М.П.К.“ ЕАД.

На 28.07.2022 г. между „М.П.К.” ЕАД с ЕИК *** и „Ф.Г.З.Ф.Л.“ 2

ЕООД бил сключен Договор за встъпване в дълг.

Съгласно договора кредиторът „М.П.К.“ ЕАД с ЕИК *** приел поемателя „Ф.Г.З.Ф.Л.“ ЕООД като съдлъжник за заплащане задълженията на длъжниците физически лица произтичащи от договора за поръчителство сключен на 07.11.2014 г. между „А.Б.“ ЕАД и „М.П.К.“ ЕАД с ЕИК ***.

Поемателят „Ф.Г.З.Ф.Л.“ ЕООД се задължил да заплати задълженията на длъжниците физически лица, произтичащи от договора за поръчителство сключен на 07.11.2014 г. между „А.Б.” ЕАД и „М.П.К.“ ЕАД с ЕИК ***, включително и на длъжника Н. Д. Т., под № 231 в приложение №1 към договора, в срок от един месец от подписване на договор за встъпване в дълг.

Към настоящия момент поемателят „Ф.Г.З.Ф.Л.“ ЕООД не заплатил задължението на длъжника Н. Д. Т., поради което същият следвало да бъде осъден солидарно да заплати на „М.П.К.” ЕАД с ЕИК *** дължимите от Н. Д.

Т., суми описани подробно в настоящата искова молба.

В този смисъл „М.П.К.” ЕАД в качеството си на поръчител имало изискуемо и ликвидно вземане към Н. Д. Т., в размер на 23.94 Л.а, представляваща незаплатена сума по договор за продажба на изплащане №***/15.11.2019.

ІІ. Относно акцесорния иск.

Съгласно чл.84 от ЗЗД, когато деня на изпълнение на задължението бил определен, длъжникът изпадал в забава след изтичането му.

Ответникът бил длъжен да заплати на ищеца сумата от 2.53 Л.а, представляваща мораторна лихва за забава, за периода от датата на плащане на главницата от заявителя „С.Б.С.“ АД на „А.Б.”ЕАД - 01.11.2021 г. до 15.11.2022 г.

До настоящия момент горепосочените суми не били заплатени от ответника.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Н. Д. Т. с ЕГН **********, настоящ адрес: град Б., община К., област П., ул. „А.С.“ *** дължи на „М.П.К.“ ЕАД, ЕИК *** (с предишно наименование „С.Б.С.“ АД), седалище и адрес управление: град С., ул.

„Р.П.К.“ № ***, представлявано от И. Л. П. и Б.Я.Я.: сумата 23.94 Л.а, представляваща главница по договор за поръчителство от 07.11.2014 г.; сумата 2.53 Л.а, представляваща лихва от 01.11.2021 г. до 15.11.2022 г.,

ВЕДНО със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 20.12.2022 г. до изплащане на задължението, за които суми е била издадена заповед № 895 от 22.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 1649/2022 г. по описа на Районен съд Карлово. Претендира за разноските в исковото и заповедното производство.

Банковата сметка, по която длъжникът може да плати присъдената сума в П.И.Б. - IBAN: *** с титуляр ***. К.К..

3

Ответникът Н. Д. Т. с ЕГН **********, настоящ адрес: град Б., община К., област П., ул. „А.С.“ *** оспорва иска като неоснователен, прави възражение за изтекла погасителна давност и в тази връзка прави възражение за изтекла погасителна давност.

Сочи, че разбрал за задължението в размер на 23.94 Л.а едва когато му била връчена заповед № 895/22.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение. До този момент никой не го уведомил, че има задължение по сключения през 2019 г. договор за продажба на изплащане с „М.“ ЕАД, сега „А.Б.“ ЕАД. Сочи, че не е получавал никакво уведомление от тях, че дължи цитираната в исковата молба сума, още повече, че договорът между е бил прекратен, поради неплащане или някаква друга причина. Винаги считал, че договорът е прекратен поради факта, че срокът му е изтекъл. Никога, никой по никакъв повод не му съобщавал, че има неплатена вноска. „М.“ ЕАД, сега „А.Б.“ ЕАД по никакъв начин след последното му плащане по договора не го известил, че ще има или, че има и последваща фактура.

За ответника била безкрайна изненада, когато получил заповедта за изпълнение на парично задължение. По никакъв начин не бил известяван и че ищцовото дружество е встъпило в негов дълг. Въпреки че по делото имало представено уведомление за встъпване в дълг по чл. 146 от ЗЗД, това уведомление не било изпращано до него и не бил уведомен по какъвто и да било начин за тези действия. Именно това била и причината да подаде възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед.

МОЛИ съда да отхвърли иска като неоснователен.

ПРИ УСЛОВИЯТА на евентуалност: моли съда да не възлага разноски в негова тежест, тъй като с поведението си не е дал никакъв повод за предявяване на иска.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори че „А.Б.“ ЕАД в качеството му на продавач, и ответникът, в качеството му купувач са сключили на 15.01.2019 г. писмен договор № *** за продажба на изплащане на устройство - Апарат *** като страните са уговорили ответникът да заплати посочената вещ с първоначална вноска в размер на 7.98 Л.а и още 23 месечни вноски, за които същият е следвало да заплати общо сума в размер на 183.54 Л.а. Не се спори и се установява от представения приемо-предавателен протокол, че вещта е била предадена на ответника. По делото са представени доказателства, че дружество „А.Б.“ ЕАД е прехвърлило на ищеца вземане на стойност 39.90 Л.а по силата на договор за поръчителство от 07.11.2014. и последващи анекси, като се твърди, че ищецът е заплатил на „А.Б.“ ЕАД сумата от 23.94 Л.а.

Представено е уведомление по реда на чл. 146 от ЗЗД, приложено с исковата молба, затова, че ищецът като поръчител е платил на „А.Б.“ ЕАД вземане срещу ответника в размер на 23.94 Л.а и считано от 03.11.2021 г. ищецът е кредитор на ответника. Няма доказателства посоченото уведомление да е било връчено на ответника преди връчване на исковата молба. Не са ангажирани и доказателства за произхода на вземането, за начина по който е формиран конкретния размер и за основанието, на което вземането е възникнало. Липсват доказателства издадена ли е окончателна фактура, на коя 4 дата ответникът е преустановил плащанията и от кога договорът е бил обявен за изискуем в пълен размер.

При това положение съдът намира, че е налице валидно сключен договор за продажба на устройство, но при доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на задължение към кредитора, неговият размер и основанието на което е формирано, доказателства не са ангажирани. По делото не са установени начина и сроковете, при които договорът между ответника и „А.Б.“ ЕАД е бил прекратен, не са ангажирани доказателства, че въобще е възникнало задължение в посочения размер от страна на ответника към кредитора. Единствените представени доказателства са покана от кредитора до поръчителя да плати, но липсват доказателства за основанието, размера и начита на формиране на задължението. В конкретния случай ищецът сочи, че не е бил уведомен за претендираното вземане, че договорът с кредитора е бил прекратен поради изтичане на срока му и при доказателствена тежест на поръчителя да установи основанието на вземането към кредитора, същото не е сторено. При липса на доказателства за основанието, на което поръчителят е платил, не може да бъде ангажирана отговорността на ответника за неустановено по основание и размер задължение. В случай, че ищецът е платил недължимо на кредитора, за него остава възможността да иска връщане, на основание чл. 143 ал.2 изр. последно от ЗЗД.

Поради изложеното искът следва да се отхвърли като неоснователен.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК с оглед изхода на спора, следва да се осъди ищеца да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 400 Л.а за реализирано адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание 124, ал.1 от ГПК във вр. чл.

79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „М.П.К.“ ЕАД, ЕИК *** (с предишно наименование „С.Б.С.“ АД), седалище и адрес управление: град С., ул.

„Р.П.К.“ № *** представлявано от И. Л. П. и Б.Я.Я. за признаване за установено, че Н. Д. Т. с ЕГН **********, настоящ адрес: град Б., община К., област П., ул. „А.С.“ *** му дължи сумата 23.94 Л.а, представляваща главница по договор за поръчителство от 07.11.2014 г., сумата 2.53 Л.а, представляваща лихва от 01.11.2021 г. до 15.11.2022 г., ВЕДНО със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 20.12.2022 г. до изплащане на задължението, за които суми е била издадена заповед № 895 от 22.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.