Решение № 81 от 22.02.2023, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Търговище, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: К.а Ив. Колева при участието на секретаря Янита Т. Тончева като разгледа докладваното от К.а Ив. Колева Гражданско дело № 20223530101330 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове – за неизплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяване и има придобит при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години – обезщетението в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, като ищецът претендира за срок от 4 месеца, в размер на 3177.20 лв., с правно основание чл.222 ал.3 предлож.2-ро от КТ и за лихва за забава в размер на 120.02 лв. за периода от 06.06.2022г. до 19.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на иска -20.10.2022г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди в исковата си молба, че е работил при ответника по трудов договор.

Първият му трудов договор с този ответник бил сключен на 01.07.2010 г. Последният му трудов договор - на 19.07.2021 година, като бил прекратен на 06.06.2022 г. При прекратяване на трудовото му правоотношение работодателят му изплатил обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, защото бил придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Той определил това обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за два месеца, защото приел, че има по-малко от 10 години трудов стаж при същия работодател през последните 20 години. Подал жалба до Инспекция по труда град Търговище. От там след извършена проверка посочили, че са установили документално трудов стаж при същия работодател в размер на 9 години и 6 месеца. Посочват и факта, че е работил преди това при работодател ЕТ „М. -СИ-С. М.“ с ЕИК 040051508 и собственик С.М.. за периода от 1

03.02.2003 година до 01.07.2010 година. Посочват, че евентуално по съдебен ред може да докаже основания за право на обезщетение в размер на 6 брутни възнаграждения при наличието на условията за това.

Счита, че тези условия са налице. Едноличен търговец „М. -СИ- С. М.“ с ЕИК 040051508 и едноличен търговец „М. - КИ – К. М.“ с ЕИК 835030185 са ******.

Първоначално дейността се извършвала само при първия едноличен търговец ЕТ „М. -СИ-С.

М.“ с ЕИК 040051508 с управител С.М.. След това през 2010 година двамата братя решили да се разделят и дейността по стъкларство и производство на дограма преминала към ЕТ „М. - КИ - К. М.“ ЕИК 835030185 град Търговище. Независимо от това ищецът и още няколко от колегите му са работили на практика едно и също, на едно и също работно място през цялото време. Цялата дейност по стъкларството и производството на дограма не е променяла характера си на работа от 2003 година до напускането му през 2022 година.

Единствено цехът бил преместен, но след 2010 година - от мястото в близост до кооперативния пазар на **************. Преместени били всички инструменти и машини, материали суровини и т.н. Нещо повече дейността по стъкларството и изработването на дограмата винаги се е ръководела практически от К. М., а не от С. М.. С. М. се занимава с обработка на земя, а К. М. ръководил първоначално от името на фирмата на брат си, а в последствие от свое име като едноличен търговец тази дейност. Ищецът не е променял вида на дейността си през целия период от 2003 година до 2022 година. На практика през 01.07.2010 година просто им били променени трудовите договори от такива с едноличния търговец на С.М. в такива с едноличния търговец К. М.. Всъщност цялата дейност по стъкларството и изработката на дограма е прехвърлена в едноличния търговец на К. М..

Това било само формално. На практика на 01.07.2010 година е извършено правоприемство в трудовите правоотношения по реда на чл. 123 от Кодекса на труда. При правоприемство на трудовите правоотношение по реда на чл. 123 от КТ се счита, че работниците и служителите са работили при същия работодател независимо от неговата промяна. При това положение ищецът работил при ответника повече от 10 години и той му дължи 6 брутни възнаграждения - обезщетение по реда на чл. 222, ал.З от КТ. Като му е изплатил само две, остава да му дължи още 4 брутни възнаграждения в размер на 3177.20 лева. Доколкото тези обезщетения възникват в момента на прекратяването на трудовото му правоотношение обезщетението ми се дължи и с обезщетение за забава равно на законната лихва от 06.06.2022 година, което до 19.10.2022 година ищецът изчислява в размер на 120.02 лева.;

Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 6 брутни заплати т.е. общо 3177.20 лв., на осн. чл.222 ал.3 КТ във вр. чл. 123 ал.1 т.7 и ал.2 от КТ и за лихва за забава в размер на 120.02 лв. за периода от 06.06.2022г. до 19.10.2022г., на осн. чл.86 ЗЗД,, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на иска-20.10.2022г. до окончателното изплащане. Редовно призован ищецът се яви лично в открито заседание и с упълномощен процесуален представител – адв. И. И. от АК-Търговище, който поддържа предявените искове, тъй като е безспорно доказано, че ищецът е работил една и съща работа, на едно и също място, с едни и същи машини и 2 съоръжения, ръководен от един и същ човк – К. М.и следователно безспорно налице са предпоставките по чл.123 от КТ- прехвърляне на дейността или част от нея от едно предприятие в друго предприятие. По отношение на размера, исковете не са оспорвани, представени са писмени доказателства, посочен е и начина, по който е определено обезщетението за забава. Моли исковете да бъдат уважени и да адвоката да се присъди възнаграждение на осн. чл.38 от ЗА.

Ответникът, редовно уведомен за исковата молба, подаде в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, видно от който счита исковете за допустими, но неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Възраженията му са следните:

Счита, че ако ищецът е бил сигурен, че трудовото му правоотношение с ЕТ “М.-СИ-С. М.“ е прекратено незаконосъобразно, то същият е следвало да оспори заповедта за прекратяване по съдебен ред в законоустановения срок по чл. 358 ал. 1 т. 2 от Кодекса на труда.

Освен това нормата на чл.123 от Кодекса на труда обхваща изчерпателно изброени хипотези, при които трудовото правоотношение на работника не се прекратява при промяна на работодателя, а именно: 1. сливане на предприятия; 2. вливане на едно предприятие в друго; 3. разпределяне на дейността на идно предприятие между две или повече предприятия; 4. преминаване на обособена част от едно предприятие към друго; 5.промяна на правно организационната форма на предприятието; 6. смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него;

7. преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи.

Разпоредбата на чл.123 от Кодекса на труда урежда правните последици за трудовото правоотношение от промените при работодателя, т. нар. „правоприемство“. В различните хипотези на тази норма са уредени форми на промяна в организацията и дейността на работодателя, като същественото е, че при тези промени трудовото правоотношение с работника не се прекратява, а произтичащите от него права и задължения се прехвърлят от работодателя „прехвърлител“ на новия работодател „приобретател“, съгласно чл.123 ал.2 от Кодекса на труда. От тук и разпоредбата на чл.123 ал. 4, съгласно която за задължения към работника възникнали преди промяната по ал. 1, работодателят прехвърлител и работодателят приобретател отговарят солидарно, освен при сливане или вливане на предприятия. Логично е да се приеме, че за да е налице запазване на трудовото правоотношение на работника, старият и новият работодател следва да са се договорили, че ще е налице едно от основанията по ал. 1 и съответно да са прехвърлили правата и задълженията по съществуващите трудови правоотношения един на друг.

В случая такова договаряне между Едноличен търговец „М.-СИ- С. М.“ и Едноличен търговец „М.-КИ-К. М.“ не е било направено към 01.07.2010г.

Преценката дали и на какво правно основание да бъде прекратено трудовото правоотношение с работника е на работодателя. Работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред работодателя или съда. В настоящото 3 производство не са представени доказателства за оспорване на прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца от Едноличен търговец „М.-СИ-С. М.“, както пред работодателя, така и пред съда.

Ответникът счита, че в случая се касае за иск за признаване на трудовото правоотношение на ищеца при Едноличен търговец „М.-СИ-С. М.“ за непрекратено, а прехвърлено при условията на чл.123 ал. 1 от Кодекса на труда при Едноличен търговец „М.-КИ-К. М.“, след повече от 12 години, е по своята същност иск по чл.344, ал. 1, т. 1 и т.

4 от Кодекса на труда към Едноличен търговец „М.-СИ-С. М.“, а не към Едноличен търговец „М.-КИ-К. М.“. Прави възражение за изтекла погасителна давност по чл.358 от Кодекса на труда.

Независимо от горното, в отговор на твърденията на ищеца в исковата молба, следва да се имат предвид и следните обстоятелства:

Едноличен търговец „М.-КИ-К. М.“ с ЕИК 835030185 е регистриран с решение на Окръжен съд гр. Търговище от 08.03.1991г. с адрес на управление гр. Търговище, ул.

„Тополница“ № 40 и с предмет на дейност: търговска и външнотърговска дейност, производство и реализация на хранителни изделия и всякакви други стопански дейности с изключение на забранените със закон. От 16.06.2008г. е вписана основна дейност на търговеца: производство на метална дограма за строителството.

За периода от регистрацията до настоящия момент, предприятието на едноличния търговец „М.-Ки-К. М.“ не е било обект на сделка по търговския закон, нито е част от „Група предприятия“ по смисъла на § 1, т. 2 от доп. разпоредби на Кодекса на труда.

За периода от регистрация на предприятието на едноличния търговец „М.-Ки-К. М.“ до настоящия момент, предприятието не е спирало да работи и да реализира приходи нито за ден, като за всяка календарна година са съставяне счетоводни отчети и подавани данъчни декларации в НАП.

За периода от регистрация на предприятието на едноличния търговец „М.-Ки-К. М.“ до настоящия момент, собственикът К. И. М. не е работил по трудово или извънтрудово правоотношение за друг работодател, включително и ръководни функции.

За периода от регистрация на предприятието на едноличния търговец „М.-Ки-К. М.“ до настоящия момент, предприятието не е било получател на материални активи, договорни отношения с клиенти и доставчици или поемане на други права и задължения от страна на ЕТ “М.-СИ-С. М.“.

Обстоятелството, че собственици на предприятията на едноличните търговци „М.СИ-С. М.“ и „М.-КИ-К. М.“ са братя и в определен период от време двете предприятия са работили на една производствена площадка, по никакъв начин не доказва наличието на обстоятелства по чл.123 от Кодекса на труда към 01.07.2020г. и със свидетелски показания в настоящото производство не би могло да се промени основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца към тази дата.

Редовно призован ответникът в открито заседание се представлява от упълномощен 4 процесуален представител – адв. К. В. от АК-Търговище, която поддържа писмения отговор, моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни , както и да бъдат присъдени разноските по делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от представени от ищеца извлечения от Търговския регистър към 19.10.2022г. и служебно извършени справка в Търговския регистър към настоящия момент:

ЕТ „М. - КИ - К. М.“, ЕИК 835030185, регистриран по Фирмено дело: 769/1991 350 на ОС-Търговище, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, п.к. 7700, ул.

„Тополница“ № 40, с физическо лице-търговец – К. И. М., е с основна дейност по НКИД: