Решение № 160 от 08.11.2025, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Ямбол, 08.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Яна В. Ангелова при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Гражданско дело № 20232300100376 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на Е. Л. Б. от гр. *, подадена чрез пълномощниците адв. Н. Н. Д. и адв. Г. Г. Р., с която се претендира да бъде осъден ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБог: Живот и Здраве“ АД гр.

София, да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, настъпили във връзка с ПТП на 27.06.2023 г. в гр. Ямбол, в размер на 60 000 лв., представляващи част от общо дължимата от ответника като обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди сума от 100 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.08.2023 г. до окончателното изплащане.

Исковата си претенция ищецът основава на следните обстоятелства:

На 27.06.2023 г. в гр. Ямбол на ул. „Ормана" № 13 е настъпило ПТП с участници л.а. „ВАЗ 21013" с рег. № У 8518 КК, застрахован по ЗЗГОА при ответното дружество, управляван от А. Д. А. и ППС „Сузуки ГСХР 750" с рег. № В 5012 В, управляван от ищеца Е. Л. Б.. Водачът на лекия автомобил управлявал същия след употреба на алкохол, като не се е съборазил с движещото се правомерно ППС, управлявано от ищеца. В резултат на ПТП и в пряка причинно- следствена връзка със същото ищецът претърпял телесни увреждания, изразяващи се в контузио пулмонис билатералис, пневматоцеле пулмонис синистра № 2, хематома пулмонис синистра, пневмоторакс синистра, фрактура косте 3,4,10,11, фрактура процеси косталис Тх 1, 2,6, 7 синистра, емфизема субкутанея и ст. пост реторакоцентезис синистра ет дренаж. Поради тези наранявания ищецът бил хоспитализиран по спешност в МБАЛ „Свети Пантелеймон" - Ямбол АД, а впоследствие и в УМБАЛ „Проф. Д-р Ст.

Киркович" АД, където била извършена оперативна интервенция на 28.06.2023 г., имаща животоспасяващ характер. Към датата на настъпване на ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" за процесното МПС. Във връзка с настъпилото ПТП е било образувано Досъдебно производство № 421/2023 г. по описа на РУ- Ямбол. Ищецът предявил пред ответника застрахователна претенция за неимуществени вреди на 04.08.2023 г., към която приложил изискуемите се по закон документи, по която ответното дружество не се е произнеслов в срока по чл. 108 от КЗ- 15 дни. Според ищеца законната лихва върху обезщетението за неимуществени веди ответникът дължи от 28.08.2023 г., на която дата е 1 представен пред застрахователя констативния протокол за ПТП с пострадали лица посредством допълнението към извънсъдебната претенция. Ищецът сочи, че в резултат на ПТП претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпян шок и ужас от настъпилото събитие, при което същият получил телесни увреждания, които са в пряка причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП, като претендираното обезщетение за неимуществени вреди включва вече претърпените, търпените към настоящия момент и продължаващите да търпи занапред болки, страдания, емоционални и психически травми, неудобства, притеснения и психически обременяващата и унизителна зависимост от чуждата помощ в ежедневието на ищеца. Ищецът поддържа, че и към момента на подаване на исковата молба продължава да е във влошено здравословно състояние, като предстояло извършването на допълнителни интервенции. Било налице влошено емоционално функциониране, поради преживяната психотравма с висока сила, интензитет и социална значимост, причинено в резултат на процесната катастрофа, ситуативно влошени характеристики на вниманието и паметта, наличие на безпокойство, висока тревожност, наличие на депресия, нежелание за общуване, влошено настроение без видима причина.

Изживявал тежко случилото се и до ден днешен сънувал кошмари от преживяното събитие и все още продължавал да изпитва страх. Твърди се, че при ищеца е налице страхова невроза, тъй като често изпадал в паника и все още продължавал да изпитва страх за себе си и за своите близки при возене и управление на МПС. И към момента ищецът продължавал да изпитва болки, да има ограничение в движенията и има нужда да бъде подпомаган. Преди ПТП ищецът е бил изключително жизнен, добронамерен, деен, отзивчив, инициативен, изпълнен с желание да живее човек, ценен от близки и приятели. Полагал е ежедневни големи грижи за семейството си, в което преди ПТП е царяла задружност, хармония и мир, без скандали или напрежение в отношенията. След ПТП всичко това се е променило в отрицателна насока, ищецът станал „друг човек", станал избухлив, меланхоличен, асоциален, загубил желанието си за живот, не полагал същите грижи за семейството си и често създавал скандали с околните. На *** г. се родил синът му- А.Е.Б., за когото поради влошеното му здравословно състояние след ПТП ищецът не можел да се грижи, не можел да помага на съпругата си. Претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди ищецът обосновава и с инфлационните процеси в страната.

С влязло в сила Определение № 414 от 09.07.2024 г., по искане на ищеца в резултат на извършеното от ответника извънсъдебно плащане, на основание чл.233 от ГПК ЯОС е прекратил производството по делото в частта за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, частично предявени от 100 000 лева. Със същото определение е прието на основание чл. 214, ал.1 от ГПК направеното от ищеца изменение на иска, като същият да се счита предявен за сумата от 30 000 лева, частично предявени от 70 000 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с получените телесни увреждания, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 28.08.2023 г. до окончателното й изплащане; 874.56 лева- законна лихва върху главницата в размер на 30 000 лева, считано от 28.08.2023 г. до датата на плащането- 15.11.2023 г. Прието е на основание чл.214, ал.1 от ГПК изменение на частичния осъдителен иск от ищеца, като същият се счита предявен за 50 000 лева, частичен иск от 70 000 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 28.08.2023 г. до окончателното изплащане.

Или при направения от ищеца и приет частичен отказ от иска и направеното и прието изменение на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, в предмета на спора към настоящия момент е предявения от ищеца иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., предявен частично от 70 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.08.2023 г. до окончателното изплащане, както и иска за заплащане на сумата от 874,56 лв. – мораторна лихва върху главницата от 30 000 лв.

/заплатена от ответника на ищеца на 15.11.2023 г./ за периода от 28.08.2023 г. до 15.11.2023 г.

2

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който заявява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск, като го оспорва по основание и размер. В условията на евентуалност, в случай, че съдът намери иска за установен по основание, претендира присъждане на обезщетение в по- нисък размер от заявения, като счита претендирания от ищеца размер на обезщетението за неимуществени вреди за прекомерно завишен. Становището си за недопустимост на иска ответникът обосновава с това, че исковата молба е подадена преди изтичането на тримесечния срок от датата на подаване на застрахователната претенция.

Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, касаещо лек автомобил марка „ВАЗ 21013“, с рег. № У8518КК, към датата на настъпване на ПТП. Оспорва фактическите твърдения на ищеца, че изключителна вина за настъпването на ПТП има водачът на застрахования при ответника лек автомобил, като сочи, че ищецът като водач на мотоциклет „Сузуки“ с рег. №В501ЗВ в значителна степен е съпричинил настъпването на вредоносния резултат, тъй като е нарушил разпоредби на ЗДвП- чл. 20 и чл.

21, ал.1 от ЗДвП, тъй като е управлявал мотоциклета без да го контролира непрекъснато, с несъобразена с пътната обстановка скорост, която е и превишавала разрешената такава за конкретния пътен участък към момента на настъпване на процесното ПТП; чл.6, ал.2 от ЗДвП, като преди настъпването на процесното ПТП, ищецът е избрал да се движи в лента, която не позволява движението му в избраната от него посока, като същевременно, въпреки че е разполагал с възможността да възприеме приближаващия към него и започнал първи маневра за завой лек автомобил марка, не е изчакал последния да премине, поради което водачът на лекия атомобил не е могъл да възприеме мотоциклетиста. Сочи, че непосредствено пред мотоциклета се е движил трети неустановен автомобил, който е ограничил обективно възможността на водача на лек автомобил да възприеме мотоциклета по начин, по който да реагира и да предотврати удара с него. Поддържа, че л.а. е значително по- лесно забележим в сравнение с мотоциклета, управляван от ищеца, и поради тази причина ищецът е следвало да изчака л.а., вместо да го засича, или поне да прецени риска от реализиране на пътен инцидент и да намали скоростта си. Освен това ответникът твърди, че ищецът обективно е допринесъл за настъпването на вредите от пътния инцидент, тъй като е управлявал мотоциклета без поставена предпазна екипировка, като счита, че при наличие на такава телесните увреждания не биха настъпили или същите биха били значително по-леки по вид.

Ответникът оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП.

Счита, размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди за необосновано завишен. Оспорва твърденията за възникнали неимуществени вреди, обосноваващи исковата сума, като твърди, че неимуществени вреди не са възникнали в твърдения обем и не обосновават размера на исковите претенции. Оспорва настъпването на неимуществени вреди в сочения размер и интензитет, както и наличието на причинноследствена връзка между претендираните вреди и процесното събитие. Оспорва твърдението, че в резултат от настъпването на конкретния пътен инцидент за ищеца са възникнали описаните в исковата молба, като вид и характер увреждания, като оспорва всички твърдения за вида, медико- биологичния характер и степента на уврежданията, както и твърденията по отношение на проведеното лечение и здравния статус на ищеца след настъпване на произшествието и към настоящия момент. В условията на евентуалност, в случай, че се намери за установено, че действително на ищеца са били причинени твърдените увреждания, поддържа, че настъпването им и/или забавянето на оздравителния процес, или пораждането на усложнния, е в резултат на неспазване от ищеца на дадените му лекарските предписания и съществуващите предхождащи заболявания. Твърди, че ищецът е съпричинил в значителна степен вредоносните последици от процесното ПТП, тъй като не е провел необходимото лечение.

3

Оспорва предявените акцесорни искове за законна лихва за забава върху главницата, поради неоснователността на главния искове. Счита, че неоснователно се претендира лихва за забава с начален момент 28.08.2023 г. като счита, че най-ранният момент, от който би могло да се дължи от застрахователя законна лихва е датата 15.11.2023 г., на която е изплатено застрахователното обезщетение. Предвид обстоятелството, че застр. дружество се е произнесло по извънсъдебната претенция в рамките на установения в КЗ тримесечен срок, считано от датата на предявяването на валидна застрахователна претенция /който е щял да изтече на дата 28.11.2023г./, то застрахователят не би могъл да изпадне в забава на по-ранен етап.

С отговора на исковата молба ответникът сочи, че е заплатил на ищеца на 15.11.2023 г. сумата от 30 000,00 лв., представляваща определеното в негова полза застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в резултат от процесното ПТП, за което представя доказателства.

По изложените в отговора на исковата молба доводи ответникът моли предявеният от ищеца иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, а в условията на евентуалност същият да не бъде уважаван в предявения размер, при съобразяване размера на обезщетението за неимуществени вреди с направените от ответника възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца и прекомерност на размера на претендираното обезщетение.