Решение № 240 от 08.11.2024, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Тетевен, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20244330100238 по описа за 2024 година

Предявени е установителен иск за прогласяване нищожност на клауза на договор за кредит,съединен с осъдителен иск за заплащане на недължимо платена сума.

Ищцата твърди,че на 11.02.2022г. между нея ответника е сключен договор за потребителски кредит от разстояние №д. Страните са се договорили отпуснатия заем да бъде в размер на 1200 лева,а размерът на погасителния план е 17 месеца.Размерът на годишната лихва е 36%,а размерът на годишния процент на разходите/ГПР/ е 42.58%,размерът на общата сума,която ищцата следва да върне е 1628.23 лева.

В чл.17 от договора е уговорено,че страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с гарант-отговарящ на условията в ОУ или банкова гаранция в полза на институцията,отпуснала кредита.

В чл.27 от договора е уговорено,че в случай на неизпълнение на задължението по чл.17,заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоения кредит.Неустойката се заплаща заедно с всяка погасителна вноска.

На ищцата е начислена неустойка в размер на 1556.76 лева,тъй като не е представила в срок обезпечението,като общата сума,която следва да върне е 3184.99 лева.

Ищцата е погасила сумата по сключения договор,като е изплатила изцяло сумата по договора,включително и неустойката.

Счита,че договорът е нищожен,на основание чл.10,ал.1,в-ка с чл.22 от ЗПК,тъй като 1 не е спазена предвидената от закона форма.Договорът е нищожен и на основание чл.11,ал.1,т.10,в-ка с чл.22 от ЗПК,тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание,а именно ГПР по кредита.

В договора ГПР е посочен единствено като процент,но без изрично да са описани и основни данни,които са послужили за неговото начисляване.Това е в противоречие с чл.19,ал.1,в-ка с чл.10,ал.2 и чл.10а,ал.2 и 4 от ЗПК.

В договора е налице грешно посочен ГПР,а действителния такъв е в размер многократно над допустимия по чл.19,ал.4 от ЗПК.

По отношение предвиденото за осигуряване на обезпечение е налице изначална невъзможност потребителят да осигури в кратък срок поръчител,поради което е налице нищожност на договора по чл.26,ал.2,в-ка с ал.1 от ЗЗД€

Касае се за еднотипни договор за паричен заем,върху които не може да се влияе.

Клаузата за неустойка накърнява и добрите нрави,тъй като излиза извън присъщата и обезпечителна,обезщетителна и санкционна функции.Налице е и заобикаляне на закона,тъй като разпоредбата на чл.33,ал.1 от ЗПК предвижда,че при забава на потребител,кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава.

В случая кредиторът вместо да санкционира с предсрочна изискуемост,съгласно чл.71 от ЗЗД,начислява неустойка.

Клаузата за неустойка е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл.143,ал.2,т.5 от ЗЗП.В нарушение на чл.19,ал.1 от ЗПК ответникът не е включил разходите за заплащане на неустойка в ГПР.С тези действия ответникът е заобиколил изискванията на ЗПК.

Посочването в договора на ГПР който не е реално прилагания в отношенията между страните,представлява заблуждаваща търговска практика,следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.

Договорът е нищожен и поради това,че възнаградителната лихва /ГЛП/ е нищожна поради противоречие с добрите нрави.Определения размер,в който се включва и неустойка е изключително висок и противоречи на добрите нрави,тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва.

Евентуално ако се приеме договорът за валиден и действителен,смята,че са нищожни отделните клаузи,поради нарушаване на закона,добрите нрави,респективно на основание чл.146 от ЗЗП,поради неравноправност.

При тази хипотеза съгласно чл.23 от ЗПК,се връща само чистата стойност на кредита,но не се дължи лихва и други разходи по кредита.

Моли да бъде постановено решение,с което се прогласи недействителността на клаузата предвидена в чл.27 от договор за паричен заем №д/11.02.2022г,сключен между страните,предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената сума на ден,като нищожна на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД,в-ка с чл.22,в-ка с чл.11чл.19 от 2

ЗПК,както и по чл.143,ал.1 от ЗЗП.

Моли да бъде осъден ответника,на основание л.23,в-ка с чл.22 ЗПК,в-ка с чл.55 ,ал.1 от ЗЗД да и заплати сумата от 658.58 лева/след допуснатото изменение на иска в последното проведено открито съдебно заседание/,представляващо недължимо платена сума по договора,ведно със законната лихва върху нея,считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното и заплащане.

Позовава се на писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника,в който е изразено становище за допустимост,но за неоснователност на исковете.Счита,че уговорената в договора неустойка изпълнява предвидените в чл.92 от ЗЗД цели,не предвижда неоснователно разместване на блага.Няма въведено законово изискване относно размера на неустойката.Съгласно ТР №1/2009г на ВКС,прекомерността на неустойката не я прави нищожна.

От конституираното трето лице-помагач „АПС Бета България“-ЕООД-София,не е депозиран писмен отговор на исковата молба.

От представените по делото писмени доказателства,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Приложен е договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №д/11.02.2022г,сключен в град Шумен между страните в производството,като съгласно чл.1 от договора,неговите основни параметри са следните: размер на кредита 1 200.00 лева,годишен процент на разходите 42.58%,брой вноски 17,лихвен процент по кредита 36%, обща дължима сума по договора 1628.23 лева.

Съгласно чл. 17 от договора в случай,че страните са договорили обезпечение,потребителят следва в 3-дневен срок от сключване на договора да осигури действието на трето физическо лице,изразяващо се в сключване на договор за поръчителство в полза на кредитора,да предостави банкова гаранция,като третото лице-поръчител и банковата гаранция трябва да отговарят на изискванията,посочени в ОУ и се одобряват от кредитора.

В чл.27 от договора е предвидено,че в случай,че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл.17 от договора,дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума на всеки ден,през който не е предоставено договореното обезпечение.

Приложен е погасителен план по договора,в който е отразено,че при условията на чл.46 от ОУ на кредитора,се начислява и неустойка в посочен в плана размер.Съгласно чл.46 от ОУ/стр.52 от делото/ е предвидено,че в случай,че потребителят не изпълни задължението си за предоставяне на договорено обезпечение,същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден,през който не е предоставено договореното обезпечение.

3

От заключението на съд.-счетоводната експертиза,изготвена и защитена от вещото лице Р. Х.,се установява,че общата платена от ищцата на ответника сума по договора е в размер на 1858.58 лева,от които главница 378.93 лева,лихва в размер на 319.12 лева и неустойка в размер на 1858.58 лева.При начисляване и на размера на неустойката,ГПР е 377.02%.

В заключението в табличен вид/стр.141 от делото/са посочени размера на извършените плащания,по основание и размер,съответно неплатените суми по погасителния план към договора,като последните са :непогасена главница в размер на 821.07 лева,неплатена лихва 109.11 лева,неплатена неустойка в размер на 396.23 лева.Тези непогасени вземания са предмет на договора за цесия от 22.03.2024 година.

С договора за цесия/стр.63 и следв. от делото/ „Стик Кредит“ е прехвърлило на „АПК Бета България“-ЕООД свои вземания и акцесорни права,описани в Анекс №1 и Приложение №1,представено по делото/стр.71 и следв. от делото/.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени иска - иск за признаване на недействителност на правна сделка поради противоречие със закона, накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона и е с правна квалификация чл. 26 ал. 1 предл. първо, второ и трето от ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 ЗЗП, във вр. чл. 22, чл. 11 и чл.19 от ЗПК за прогласяване за нищожна, като противоречаща на закона на клауза, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума на ден по Договор за паричен заем, сключен от М. Х. Г. с „СТИК – КРЕДИТ“ АД с ЕИК 202557159 и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 658.58 лева представляваща недължимо платена от ищцата по процесния договор за потребителски кредит.

Когато са предявени искове за недействителност на сделка, начинът на съединяването на исковете или репликите не зависи от волята на ищеца. Каквато и поредност, и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове и реплики са предявени в условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия - противоречие на закона, към по-леките, в конкретния случай - противоречие с добрите нрави.

Ответникът „СТИК – КРЕДИТ“ АД с ЕИК 202557159 е финансова институция по чл. 3 от ЗКИ и по силата на разпоредбата е лице, различно от кредитна институция /банка/ и 4 инвестиционен посредник, една от основните дейности на което може да бъде отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Отпускането на кредити е банкова дейност, съставлява основния предмет на дейност на банките по силата на чл. 2 ал. 1 от ЗКИ и за да упражнява тази дейност, финансовата институция следва да е получила лиценз за извършване на банкова дейност от БНБ. Обстоятелството, че финансовата институция извършва банкова дейност в областта на потребителското кредитиране обаче не я прави банка, поради което сключеният между финансовата институция и ищеца договор за кредит няма характера на договор за банков кредит по чл. 430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД. В този смисъл е налице задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, а именно Решение № 99/01.02.2013 г. по т.д. № 610/2011 г., I т.о., ТК.

От друга страна, ищецът по спора е физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен паричен заем, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което същият има качеството на потребител по смисъла н а § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Ответникът-финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за кредитните институции, е търговец съгласно § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. С оглед качеството на кредитополучателя, същият може да се ползва от разпоредбите в защита на потребителите по ЗЗП, относно неравноправност и нищожност на клаузи по договора. Между страните е обявен за безспорен, а от представените по делото доказателства се установява факта, че същите са валидно обвързани от Договор за потребителски кредит № д/11.02.2022г. Видно от съдържанието на Договор за кредит Договор за потребителски кредит в него в чл. 27 е посочена неустойка от 0.9 % на ден, за всеки ден, през който не е представено договорно обезпечение. Условията и изискванията, на които трябва да отговарят поръчителят и банковата гаранция са подробно описани в чл. 20, чл. 21 и чл. 22 от Общите условия на договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „СТИК[1]КРЕДИТ“ АД и потребителите.

Според чл. 27 от процесния договор, в случай, че потребителят не изпълни задължението си, посочено в чл. 17, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл. 17 причинява на кредитора вреди в размер на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Страните се съгласяват, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката, потребителят да заплаща периодично начислената неустойка, заедно с всяка погасителна вноска.