Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 7048 от 12.10.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1768/2023
Вид
Разпореждане № 7048
Подписан
12.10.2023
Състав
Мария Янкова Иванова Вранеску

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20, ал. 4 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл.54 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл. 65, ал. 2 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл. 66, ал. 6 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл. 67, ал. 2 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл. 68 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл.68, ал.1 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл. 68, ал. 3 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл.69, ал.1, т.2 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл. 70 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл. 71, ал. 1 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл.71 ал.1,т.1 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл. 94, ал. 1, т. 8 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл.69,ал.1,т.2 · Търговски закон

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 7048 гр. София, 12.10.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-11, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Търговско дело № 20231100901768 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по възражение по чл. 66, ал. 6 вр.чл.68, ал.1 от ЗБН с вх. № 286021/25.09.2023 г., подадено от адв. М. А. З. срещу писмо на синдиците на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), с което е отхвърлено искането на адв. З. за включване в списъка на приетите вземания на присъденото в негова полза адвокатско възнаграждение в размер на 1 000.00 лева съгласно изпълнителен лист, издаден на 04.08.2023 година, въз основа на решение № 420/30.03.2023 г. по т. д. № 159/2023 г. по описа на СГС.

Поискано да бъдат задължени синдиците на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност) да включат вземането на адв. З. за присъдените в негова полза разноски за адвокатско възнаграждение в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност на банката, с поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал.

1, т. 8 от ЗБН.

Твърди, че с писмо с изх. № 872/07.09.2023 г. , получено на ръка синдиците на “КТБ” АД (н.) г о уведомяват, че молбата му не може да бъде удовлетворена. Оспорва мотивите на синдиците. Счита, че доколкото присъденото му адвокатско възнаграждение е вземане, което е възникнало след датата на производството по несъстоятелност и представлява разноски за производство извън тези по несъстоятелността, то следва да бъде прието и да бъде включено в списъка на приетите вземания.

В чл. 63 и сл. от Законът за банковата несъстоятелност се предвижда специален ред за приемане и удовлетворяване на вземанията на кредиторите, както и за оспорване на приети и неприети от синдика вземания. В производството по несъстоятелността на банката синдиците се произнасят относно вземанията на кредиторите с нарочен списък на приетите или съответно неприетите вземания.

1

Възражението, което е предмет на настоящото производство, касае вземане на адв. З. за присъдени разноски- адвокатско възнаграждение, направени във водено предходно съдебно производство по възражение, отново за неприети разноски, направени по дело във връзка с производството по несъстоятелност на КТБ АД , които разноски са присъдени с влязло в сила решение на СГС по чл. 68, ал. 3 от ЗБН. От една страна, отговорността за разноските по съдебно дело е облигационно правоотношение, което е уредено от процесуалния закон. Тя е деликтна по естеството си, безвиновна, обхваща разноските в делото, направени от насрещната страна и може да бъде реализирана само във висящия исков процес. В полза на ищеца е налице съдебно установено и присъдено вземане за разноски в съдебното производство по чл. 68 от ЗБН, с оглед на признато от съда неоснователно неприемане от синдиците на банката на вземането за адвокатско възнаграждение по друго дело / т.д.20231100900159 от 2023г..,6-1 св. на СГС/.

Съдът намира, че следва да се приеме, че с тези разноски присъдени на адв.З. в размер на 1000 лв. списъка на приети вземания също е допълнен от съда постановил Решение № 420 от 30.03.2023г. на осн.чл.71,ал.1 вр.чл.68, ал.3, вр.чл.69, ал.1, т.2 от ЗБН с поредност на удовлетворяване по чл.94,ал.1,т.8 от ЗБН, предвид участието на синдиците в производството и присъждане на разноските с влязъл в сила съдебен акт, които са неоспорими на осн.чл.70 от ЗБН.

Съдебните разноски предявени от адв.З. са пряко свързани с производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД (н.) и съдът намира, че попадат в категорията разноски по см. на чл.4, ал.1 предложение последно от ЗБН. Това са разноски на кредиторите, предвид че тази разпоредба предвижда, че масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване и на „ кредиторите по вземания свързани с направени при условията и по реда на този закон разноски по несъстоятелността“ . Следователно това са разноски възникнали за кредиторите в рамките на производството по несъстоятелност и различни от разноските по чл.54 от ЗБН, които са разноски по несъстоятелността на банката направени от синдиците и лицата на които те са възложили дейностти в рамките на производството.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 69, ал. 1, т. 2 от ЗБН, вземането по чл. 68, ал. 3 от ЗБН се смята за прието от момента на влизане в сила на решението на съда. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 2, предл. четвърто от ЗБН, влезлите в сила решения по чл. 68, ал. 3 имат установително действие за банката и за всички кредитори на несъстоятелността. Съгласно тази норма именно съдът допълва списъка на приети вземания, като посочва и поредността на удовлетворяване на вземането.

Съгласно чл. 70 от ЗБН, не може да се оспорва вземане, което е 2 установено с влязло в сила съдебно решение, постановено след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, когато в производството по делото е взел участие синдикът. Н

Разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от ЗБН установява задължение и за синдиците да допълнят списъка по чл. 67, ал. 2 от ЗБН с вземанията, установени с решение по чл. 65, ал. 2 или по чл. 68, ал. 3 от ЗБН, както и с вземанията - предмет на решение по чл. 20, ал. 4 от ЗБН, ако с решението се признава претендираното от кредитора вземане към банката.

С оглед нормите на чл.68,ал.3 и чл.71 ал.1,т.1 от ЗБН сякаш се възлагат едни и същи функции на съда и синдиците. Съдът намира, че следва да се приеме, че допълването на списъка от синдика е формално, само в изпълнение на съдебното решение, доколкото има изискване за форма и публикуването му от страна на синдиците, съотнесено към поредността и начина на удовлетворяване вземанията на кредиторите. В закона липсва изрично предвиждане за разноските, присъдени в производствата по посочените искове, но няма основание същите да бъдат изключени от режима на главното вземане, доколкото отговорността за разноските е последица от разрешаването на съответния материалноправен спор . Извън производството по несъстоятелност на банката вземанията за присъдени разноски по делата във връзка с това производство, с посочени основания по-горе не биха могли да бъдат удовлетворени, дори и да са присъдени и да е издаден изпълнителен лист. След като се правят и присъждат разноски в производствата по исковете чл. 20, ал. 4 от ЗБН, чл. 65, ал. 2 от ЗБН и чл. 68, ал. 3 от ЗБН за установяване съществуването на вземания на кредитори на банката, то същите подлежат на удовлетворяване от масата на несъстоятелността по реда на ЗБН / Опр.№ 67 от 15.02.2022г. по ч.т.д.№ 1212/21г., ВКС, 1 т.о./. Предвид на това настоящия състав намира, че присъдените разноски следва да се приемат за вписани в списъка по силата на съдебния акт по чл.68,ал.3 от ЗБН, с който са присъдени, и ново производство по чл.68,ал.3 от ЗБН за тези разноски е недопустимо. В този смисъл настоящия състав намира, че следва да се тълкува разпоредбата на чл.69,ал.1,т.2 от ТЗ. Следователно следва да се приеме, че с присъждане на вземането за разноски на адв.З. със Решение № 420 от 30.03.2023г. по т.д.№ 159 по описа за2023г., СГС 6-1 св., то списъка на приети вземания на КТБ АД се явява допълнен и със вземането на адв.З., поради което липсва правен интерес от подаване на ново възражение за неговото включване в списъка.

С оглед на горното съдът приема, че нов самостоятелен исков процес за дължимостта на разноските се явява недопустим поради което възражението следва да се върне на основание чл. 130 ГПК.

3

Така мотивиран, Съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА възражението по чл. 66, ал. 6 вр.чл.68,ал.3 от ЗБН с вх. № 286021/25.09.2023 г., подадено от адв. М. А. З., ЕГН **********, с личен номер *******, със служебен адрес: гр. София, ул. „*******., като недопустимо.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от уведомяването пред САС.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4