Определение № 1459 от 29.11.2021, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1459 гр. Пловдив, 29.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20215300503042 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл.420 , ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ДР. Й. П.,ЕГН:8106044505, П. Й.

П.,ЕГН:********** и Й. П. П., ЕГН:**********, чрез пълномощника им – адвокат А.Д. , срещу определение №263959 от 28.09.2021 година на Пловдивския районен съд, постановено по гр.д. № 14336/2020 година, с което е оставена без уважение искането им за спиране на незабавното изпълнение на Заповед от 18.05.2020 г.

В жалбата се релевират възражения за неправилност и необоснованост на обжалваното определение.Като се позовават на неравноправни клаузи на договора за банков кредит и на анексите към него, жалбоподателите настояват за отмяна на обжалваното определение и за спиране на незабавното изпълнение на издадената по чл.417 ГПК заповед.

Ответната страна „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, чрез пълномощника си адв.Д.М., оспорва жалбата и настоява за отхвърлянето й като неоснователна. Поддържа, че жалбоподателите нямат качеството на потребители по смисъла на закона и не могат да се позовават на неравноправни договорни клаузи.

Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните, намира частната жалба за допустима като предявена в законоустановения 1 преклузивен срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 от ГПК , от легитимирана страна чрез валидно упълномощен процесуален представител и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

Първоинстанционното дело е образувано по предявени искове от "Юробанк България" АД с правно основание чл. 422 от ГПК срещу ответниците „П.-Транс“ЕООД,ЕИК160084833, ДР. Й. П., ЕГН:8106044505, П.

Й. П.,ЕГН:********** и Й. П. П., ЕГН:**********. Установява се, че те са длъжници по договор за банков кредит от 28.08.2008 г., с който на кредитополучателя „П.-Транс“ЕООД, представлявано от управителя Д.П., е предоставен кредит във формата на револвираща кредитна линия в размер от 40 000 лева, за посрещане на краткосрочни оборотни нужди. С анекс към договора от 10.05.2010г. , ответниците – физически лица са встъпили в дълг по смисъла на чл.101 от ЗЗД, поради което и на това основание отговарят солидарно заедно с главния длъжник – кредитополучателя.

С влязло в сила определение от 29.12.2020г., производството по делото по отношение на ответника „П.-Транс“ЕООД е прекратено, поради неподадено възражение в срока по чл.414 от ГПК и влизане в сила спрямо него на издадената в заповедното производство заповед по чл.417 ГПК.

С молба от 27.09.2021 г. ответниците ДР. Й. П., ЕГН:8106044505, П. Й.

П.,ЕГН:********** и Й. П. П., ЕГН:**********, са поискали спиране на незабавното изпълнение на издадената по чл.417 ГПК заповед,поради наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит и анексите към същия.

Разпоредбата на чл. 420, ал. 2 от ГПК създава възможност, съдът да спре незабавното изпълнение, без да е необходимо обезпечение по ал. 1, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства в три хипотези. Първата е, когато длъжникът е направил възражение, че вземането не се дължи. Втората е свързана с твърдение, че вземането се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Третата хипотеза е при неправилно изчислен размер на вземането по договор, сключен с потребител. В случая ответниците се позовават на втората хипотеза, а именно наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Неправилно е поддържаното по делото от ответниците-физически лица 2 разбиране, че регламентираната в ЗЗП и ЗПК защита на потребителите, има място по делото. Трайно в съдебната практика /решение № 38/23.06.2017 г. по т. д. № 2754/2015 г. на ВКС, І т. о., решение № 84/20.07.2017 г. по т. д. № 1934/2015 г. на ВКС, І т. о. /, както и в задължителната такава на СЕС решения по дела № С-419/2011, № С-110/2014 г., № С-348/2014 г. и определение по дело № С74/2015 г. на СЕС, се приема, че физическо лице – съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител по ЗЗП и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, само ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Ако обаче обезпечаващото физическото лице има тесни професионални /функционални/ връзки с дружеството – главен длъжник, като например неговото управление или мажоритарно участие в същото, то не може да се приеме, че обезпечението е дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, в който случай физическото лице няма качеството на потребител и не може да се ползва от защитните разпоредби на потребителското право. Такъв е и настоящия случай. От извършената от съда служебна справка в ТР се установява, че към датата на сключване на договора на банков кредит и анексите към същия, ответникът Д.П. е управител и едноличен собственик на капитала на „П.-Транс“ЕООД, следователно по отношение на него категорично може да се заключи, че е свързан професионално с търговското дружество и с тази цел е приел да отговаря солидарно за вземанията по кредита. По отношение на останалите двама ответници се установява, че същите са били към този момент съдружници в дружеството. Затова и извършеното встъпване в дълг не може да се приеме за извършено за цели извън рамките на тяхната търговска или професионална дейност, т. е. те нямат качеството "потребители" по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП , за тях се явяват неприложими разпоредбите на ЗЗП и ЗПК, както и същите не могат да се ползва от привилегиите за признаване на договорни клаузи за неравноправни.

Поради изложеното частната жалба е неоснователна. Обжалваното определени следва да се потвърди.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение №263959 от 28.09.2021 година на Пловдивския районен съд, постановено по гр.д. № 14336/2020 година.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4