Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 310 от 07.05.2019, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 15/2019
Вид
Решение № 310
Подписан
07.05.2019
В сила
04.06.2019
Състав
ИВАЙЛО АСЕНОВ ЙОРДАНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 52, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 54 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 257, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 257, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 64 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 64, ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 64, ал. 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
  • чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

№ град

Русе, 07.05.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично заседание, проведено на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ при секретаря РАДОСТИНА

СТАНЧЕВА и прокурора …...………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 15 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С.В.С., депозирана против наказателно постановление № 200/06.07.2018г., издадено от Началник сектор „Охранителна полиция“ – Първо РУ при ОДМВР – Русе, с което на жалбоподателя, на основание чл. 257, ал. 1 ЗМВР е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева, за нарушение по чл. 64, ал. 4 ЗМВР.

С жалбата се ангажират твърдения, че АУАН е незаконосъобразен като издаден в нарушение на процесуалните правила и при липса на предпоставките предвидени в материалния закон, а НП е незаконосъобразно, неправилно, немотивирано и необосновано и се моли да бъде отменено изцяло. Във връзка с тези твърдения се релевират доводи, че жалбоподателят не е собственик на посоченото заведение, че издаденото разпореждане покрива състав на нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 4, санкцията за което е глоба в размер от 20 до 100 лева. Инвокират се доводи, че издаденото наказателно постановление е нищожно и не може да породи целените от него правни последици, поради лисна на съставомерност на вмененото му деяние, тъй като полицейското разпореждане, за неизпълнението на което е санкциониран жалбоподателя от 18.12.2017г. е било издадено по конкретен повод, без да е указана на жалбоподателя неговата задължителна и обвързваща сила за напред, а съставеният АУАН, въз основа на който е било образувано настоящото производство е бил съставен шест месеца, след издаване на разпореждането и се твърди, че е допуснато съществено процесуално нарушение като не е посочен срок на действието на разпореждането. На следващо място се релевират твърдения, че в самото разпореждане не е посочено коя алинея на нормата на чл. 64 ЗМВР е издадено и това е ограничило правото на защита на жалбоподателя. Излагат се доводи, че самото разпореждане е нищожно поради липса на материалноправна компетентност на издалия го служител. Сочи се, че на 17.09.2018г. е било издадено идентично разпореждане на друго лице, като „барман“ в заведението, което към този момент не е било назначено на трудов договор. Излагат се съображения за недоказаност на нарушението и липса на преценка, касаеща приложението на чл. 28 ЗАНН, както и преценка по чл. 54 ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява. Депозирана е от последния писмена молба-становище, в която развива съображения, че не е установено основание за ангажиране на административнонаказателната му отговорност, тъй като макар и да е субектна полицейското разпореждане, към датата на проверката и съставянето на АУАН жалбоподателят лично не е вдигал и не е допускал вдигане на шум. На следващо място се излагат съображения, че не е доказано осъществяване на деянието от обективна страна, тъй като описаното нарушение предполага установяването му с конкретни писмени доказателства – протокол за шум, докладна записка за подаден сигнал от гражданин, каквито се твърди, че не са събрани и поради това, гласните доказателства не са достатъчни да ангажират отговорността на жалбоподателя.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител моли да бъде потвърдено наказателното постановление. Релевира доводи, че АУАН и НП са съобразени с изискванията на материалния и процесуалния закон и безспорно, и безпротиворечиво е установено извършеното на посоченото в АУАН и НП административно нарушение от страна на жалбоподателя. Застъпва се тезата, че разпоредбите на Наредбата за поддържане и осигуряване на обществения ред са ирелевантни в настоящия казус, както е и ирелеванто колко и какви други НП са били издадени срещу жалбоподателя.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна, адресат на издаденото наказателното постановление. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните с жалбата фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало със съставянето на АУАН № 200/23.06.2018г.

(бланков № 0681227 от същата дата), за това, че на 23.06.2018г., около 02,55 часа, в град Русе, ул. „***“ № *, при извършена проверка от униформени полицейски служители е било установено, че жалбоподателят не спазва писмено полицейско разпореждане № 1882 р-16234 от 18.12.2017г., да не допуска като собственик на заведение „Roots and Culture“, находящо се в град Русе, ул. „***“ № *, вдигането на шум и нарушаването спокойствието на обитателите на съседните сгради за времето от 14,00 до 16,00 часа и за времето от 23,00 до 06,00 часа и през зимния период от 22,00 часа до 07,00 часа, които факти са субсумирани от актосъставителя като нарушение по чл. 64, ал. 4 ЗМВР.

В АУАН жалбоподателят вписал, че няма възражения. Такива не са били депозирани в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление с фактическо описание, досежно релевантните за нарушението факти и правна квалификация на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя, на основание чл. 257, ал. 1 ЗМВР е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.

Въз основа на извършена оценка на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН.

Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата, часа и мястото на установеното нарушение. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на наказаното лице, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

По изложените мотиви съдът намира за неоснователни релевираните с жалбата доводи, че в НП липсва императивно установеното съдържание по чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, относно обстоятелствата, при които е осъществено нарушението и твърденията, че е нарушено правото на защита на санкционираното лица, да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност.

Съдът намира за неоснователни и твърдения в жалбата, че административнонаказващият орган е нарушил чл. 52, ал. 4 ЗАНН.

Нито в АУАН, нито впоследствие по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят е депозирал възражения, което от своя страна да е наложило административнонаказващият орган, преди издаване на наказателното постановление да се произнесе по същите и при необходимост да извърши разследване на спорните обстоятелства, което свое задължение последният да не е изпълнил.

Не представлява съществено процесуално нарушение, липсата в НП на мотиви, касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН. Преценката на административнонаказващия орган за наличие на предпоставките за „маловажен случай” винаги е задължителна, но нейното обективиране в наказателното постановление не е, доколкото такъв реквизит липсва в чл. 57, ал. 1 ЗАНН.

Същото се отнася и за преценката, касаещи прилагането на чл. 54 ЗАНН. С издаването на наказателното постановление административнонаказващият орган е извършил такава преценка и преценил, че деянието е нарушение, че е извършено от жалбоподателя и че то може да му се вмени във вина.

По изложените мотиви съдът намира за неоснователни ангажираните с жалбата твърдения, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на наказателното постановление на процесуално основание.

Не са налице противоречия и в информационните изявления, съдържащи се в събраните в хода на производството доказателства, което да налага излагане на подробни мотиви, кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, а приобщените доказателства се намират в корелативно единство с приетата за установена фактическа обстановка и безспорно установяват същата.

Безспорно е установено и доказано наличието на влязло в сила, писмено полицейско разпореждане, цитирано в АУАН и НП, адресат на което е именно жалбоподателят.

Доколкото самото разпореждане е влязло в сила, то и ангажираните от жалбоподателя съображения, във връзка с пороци на същото не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство, а тези си възражения жалбоподателят е следвало да изложи при обжалване на това писмено полицейско разпореждане по реда на Административно-процесуалния кодекс, съгласно чл. 64, ал. 7 ЗМВР.

С оглед на това, наведените в жабата доводи, свързани с пороци на цитираното в АУАН и НП разпореждане, за неизпълнение на което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, по своята същност касаят законосъобразност на самото разпореждане и са неотносими към предмета на доказване в настоящото производство и законосъобразността на издаденото наказателно постановление.

В настоящото производство правнорелевантен е факта на неизпълнение на посоченото разпореждане, като същото не следва да се подлага на преценка, касаеща неговата законосъобразност и жалбоподателят, в настоящото производство, не може да предявява възражения, основаващи се на незаконосъобразност на издаденото му писмено полицейско разрореждане, а такива възражения е следвало, както вече беше посочено да бъдат направени срещу издаденото разпореждане по реда на чл.

64, ал. 7 ЗМВР.

Въз основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът намира, че следва да изведен единственият възможен извод от правна страна, а именно, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му във вина административно нарушение по чл. 64, ал. 4 ЗМВР, както от обективна, така и от субективна страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 4 ЗМВР Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.

По делото няма спор, че е налице влязло в сила писмено полицейско разпореждане № 1882р-16234/18.12.2017г. до жалбоподателя, с което му е разпоредено да не допуска като собственик на заведение „Roots and Culture“, находящо се в град Русе, ул. „***“ № *, вдигането на шум и нарушаването спокойствието на обитателите на съседните сгради за времето от 14,00 до 16,00 часа и за времето от 23,00 до 06,00 часа и през зимния период от 22,00 часа до 07,00 часа.

Това писмено разпореждане е връчено срещу подпис на жалбоподателя, същото не е било обжалвано и е влязло в сила.

Тези факти не се и оспорват от жалбоподателя.

Видно от представеното по делото писмо от МВР Дирекция „Национална система 112“, Отдел „Районен център 112“ – Русе, на 23.06.2018г. са постъпили сигнали в 01:48, 02:36, 02:50 и 03:38 във връзка с нарушаване на нощната тишина на ул. „***“ № *.