Решение № 124 от 18.03.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Варна, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова при участието на секретаря Мая Т. И. като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело № 20233100900296 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Г. И.

Б. от гр.Варна срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, Е И К 121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Студентски, бул. "Симеоновско шосе" №67А , с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да бъде осъден ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД да заплати на Г. И. Б. сумата от 50000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат на настъпило ПТП на 23.11.22г., причинено от Н. Н. М., при управление на МПС – л.а. Рено Клио с рег.№*****, ведн о със законната лихва върху главницата, считано от 16.12.22г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 3163,50лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.05.23г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба твърди, че на 23.11.22г. в гр.Варна, по ***, водачът на л.а.Рено Клио с рег.№***** Н. Н. М. предприема маневра 1 движение на заден ход, без да наблюдава пътя зад себе си и без да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението, при което е нарушила чл.40, ал.1 и 2 ЗДвП и е причинила ПТП, блъскайки намиращата се на площадка пред блока ищца. Излага, че за ПТП е съставен констативен протокол за ПТП и е образувано ДП № 565/22г. на Пето РУП-Варна. Сочи, че след ПТП ищцата е откарана в МБАЛ Св.Анна Варна АД, където е констатирано счупване на горния край на тибията, закрито вляво и е извършена оперативна интервенция, изразяваща се в открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация посредством метална плака и винтове, след което е поставена гипсова имобилизация. Излага, че била изписана на 30.11.22г., като страдала от силни болки и дискомфорт, и тъй като не можела да се обслужва сама ползвала допълн.помощ от свои близки за елементарни битови нужди. Сочи, че при последващи прегледи е констатирано болки и ограничени движения на левия крак, като ищцата била неработоспособна в периода 24.11.22г.-30.03.23г. Излага, че към момента са налице болезнени и ограничени движения на крака, който се подувал и отичал при натоварване.

Сочи, че след ПТП се чувствала потисната, изпитвала тревожност и нарушения в съня. Сочи, че претърпяла и имущ.вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение и медикаменти в общ размер на 3163,50лв.

Излага, че към датата на настъпилото ПТП, л.а.Рено Клио с рег.№***** е имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Излага, че е предявила застрахователна претенция пред ответника за заплащане на причинените й вреди, като към момента застрахователят не бил определил и изплатил застрахователно обезщетение.

В срока за отговор ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА

КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Студентски, бул. "Симеоновско шосе" №67А , е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва факта на валидно застр.правоотношение. Оспорва механизма на ПТП и вината на водача. Оспорва интензитета на болките и страданията и продължителността на възстановителния период. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, като твърди нарушение на нормата на чл.108 от ЗДвП, както и не се е съобразила с посоката и скоростта на движение на автомобила и не е изпълнила задълженията си по чл.113 ЗДвП. Счита претендираните размери 2 на обезщетенията за прекомерно завишени.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно приложения препис на констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 06.12.22г. е видно, че на 23.11.22г. около 18ч. в ****, е настъпило ПТП между л.а.Рено Клио с рег.№*****, управлявано от Н. Н. М., и пешеходката Г. И. Б.. В протокола е посочено още, че обстоятелствата за ПТП се изясняват.

По делото е приет за безспорен между страните и факта на наличието на застр.полица ГО на автомобилистите, сключена за л.а.Рено Клио с рег.№*****, валидна към датата на произшествието.

По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на св.А. С., В. Б. и Н. М., чиито показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

Съгласно заключението по допуснатата СМЕ, кредитирано от съда, се установява, че в резултат на травмата ищцата е получила счупване на лявата голямопищялна кост в областта на коляното, обусловила трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за повече от 30 дни, като била налице пряка причинно-следствена връзка с ПТП-то. Сочи, че е проведено оперативно лечение като костта е наместена и фиксирана с плака и винтове. Вещото лице сочи, че лечението не е завършено като предстои операция за отстраняване на метала, която се извършва след 12-18 месеца след операцията и провеждане на рехабилитация. Излага, че счупената кост предизвиква много силни болки, които след обездвижването намаляват, като през първите 60 дни се ходи с две патерици, без да се натоварва кракът.

Започването на рехабилитацията също причинявало умерено силни болки, намаляващи с напредването на раздвижването. Сочи, че поради вътреставния характер на счупването е възможно при натоварване и рязка промяна на метеорологичните условия да има болки в ставата. Дава заключение, че с оглед вида на счупването тази става е подложена на бързо износване, развитие на артрозни промени, водещи до ограничаване на движенията, болки 3 и деформация на областта. Сочи, че лекарствените средства и медиц.консумативи са свързани с проведеното лечение и са били необходими.

От заключението по изслушаната САТЕ се установява, че ПТП е настъпило в гр.Варна на 23.11.22г. около 18,15ч, в тъмната част от денонощието, при изпълнение на маневра заден ход в двор на жилищна сграда на ул.Н.Райков пред бл.№2., като л.а. Рено Клио, рег.№***** допуска удар с пешеходката Г.Б.. Вещото лице сочи, че опасната зона на автомобила като времетраене била по-кратка от времето на движение на пострадалата, като водачът би имал видимост от и към пешеходката от около 1,5 секунди, като скоростта е била по-ниска от 20км/ч. Дава заключение, че в зоната на ПТП няма маркировка, пътни знаци.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ със сключването на договор за застраховка ”Гражданска” отговорност”, застрахователят поема задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.477, ал.1 и 2 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства. В тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.

Основните спорни въпроси по делото са факта на настъпване на твърдяното ПТП и наличието на причинна връзка между ПТП и установените увреждания на пострадалия.

Видно от показанията на разпитаната по делото св.А.С., очевидец на ПТП, чийто показания се кредитират от съда като обективни и 4 безпротиворечиви, на 23.11.22г. тя, ведно с ищцата и нейното дете, били във вътрешната част на площадката пред кооперацията, до оградата, като при движение назад лекия автомобил, управляван от ответницата, блъснал ищцата, която паднала на земята от удара. Св.С. сочи още, че било тъмно, но е видяла светлините на автомобила, като дръпнала намиращото се в близост до нея дете и колата отишла в ищцата. Установените от свидетеля факти не се опровергават от други събрани по делото доказателства. Макар и вещото лице в с.з. да посочва липсата на технически данни за отриване на автомобила, предвид изминалия период от време на изготвяне на огледния протокол /4 месеца след ПТП/, както и липсата на попадане на пострадалата под автомобила, то същото не изключва настъпването на съприкосновение с бронята на автомобила при движението му назад. Вещото лице изрично сочи, че скоростта на автомобила е била ниска /под 20 км/ч/, но технически отрича да е сочената от водача, като излага още, че водачът е имал време на видимост към пешеходците. Показанията на св.М. относно липсата на удар между автомобила и пострадалата и липсата на следи по него не се възприемат от съда предвид тяхната възможна заинтересованост съгл. чл.172 ГПК. Вещото лице по СМЕ, неоспорена от страните, безспорно установява, че е налице пряка причинно-следствена връзка на получените телесни увреждания с ПТП-то. При така събраните данни съдът намира, че се извежда безспорният извод за настъпило ПТП в гр.Варна, между л.а. Рено Клио, рег.

№*****, управляван от Н.М., и пешеходеца Г.С., като същото е настъпило при предприето движение на заден ход на процесния автомобил с ниска скорост в двора на жилищна сграда на ул.Н.Райков пред бл.№2, при което същият блъска движещата се до оградата пешеходка С.. С оглед на тези фактически данни, както и задължението на водачите на МПС, регламентирано в чл.40, ал.1 и 2 от ЗДвП, въвеждаща задължението им преди да започнат движение назад, да се убедят, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създадат опасност или затруднения за останалите участници в движението, а по време на движението си назад непрекъснато да наблюдават пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, да осигурят лице, което да им сигнализира за опасности, настоящият състав намира, че водачът на автомобила е допуснал нарушение на посочената погоре разпоредба като е бил длъжен и е могъл да забележи и да съобрази движението си с това на пешеходеца.

5

В настоящия случай между страните по делото не е налице спор, че към датата на настъпилото ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност” за л.а.Рено Клио с рег.№***** и собственика на автомобила.

Предвид така установеното съдът намира, че в случая се установява и осъществяването на вс.елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД по отношение на лицето, ползващо се от клаузите на застраховка ”ГО” / деликвента/, а именно извършено от същото виновно противоправно деяние, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат - увреждане на здравето на ищеца в резултат от настъпилото на 23.11.2022г. пътнотранспортно произшествие. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. Така установената от закона презумпция не бе оборена от отв.страна. Следователно налице е основанието на чл.45 ЗЗД, за да се ангажира гражданската отговорност на деликвента за причинените от него вреди на ищеца, настъпили от нанесените травматични увреждания. Предвид така установеното съдът намира, че предявеният иск спрямо отв. ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД се явява доказан по основание.

Съобразно критерия за справедливост установен в чл.52 от ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност; психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тежестта, вида, продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна 6 практика / в този смисъл е Решение № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г./.