Решение № 6144 от 14.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6144 гр. София, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.ева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100505169 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 3337 от 26.02.2024 г., постановено по гр. д. № 63623/2021 г. по описа на СРС75-ти състав е признато за установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от “Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование “Теленор България“ ЕАД), срещу И. П.

И. установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, че И. П. И. дължи на “Йеттел България“ ЕАД, сумата от общо от 531,52 лева, представляваща неизпълнени задължения по Договор за мобилни услуги №616805199/29.11.2016 год. и Договор за лизинг от 29.11.2016 год. за периода от м.12.2016 г. до м.04.2017 г., ведно със законна лихва считано от 10.06.2019 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 32816/2019 г. по описа на СРС, 75 състав.

Със същото решение ответникът И. П. И. е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1035 лева, представляваща разноски в настоящото производство и сумата от 385 лева, представляваща разноски в заповедното производдство.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от особения представител на ответника – адв. Г.С., в която са изложени оплаквания за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, поддържайки че ищецът не е доказал твърдяната предсрочна изискуемост, както и че направеното в първото съдебно заседание възрежение за изтекла погасителна давност е своевременно. Моли съда да отмени решението и отхвърли исковете.

1

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, като особения представител не дължи държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решението е валидно и допустимо в обжалваната част, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалбя за неоснователна.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

Настьпването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски уредено в чл. 12 от Общите условия на договорите за лизинг на оператора, като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението от страна на лизингополучателя на паричните му задължения включително и по свързаните договори за мобилни услуги. Видно от съдържанието на чл. 12, ал. 2 от ОУ, клаузата предвижда, че месечните лизингови вноски стават предсрочно изиск уеми и в случай на прекратяване на договора за предоетавяне на мобилни услуги, сключен от лизингополучателя. С оглед неспазване на погасителния плана за заплащане на лизингови вноски и предвид обстоятелството, че И. И. не е върналализинговата веш на мобилния оператор, както и предвид предсрочното прекратяване на свързания договор за мобилни услуги, то ищецът е реализирало правото си с фактура М 7255459079/15.04.2017г. да обяви за предсрочно изискуеми двадесет лизингови вноски замобилно устройство Huaw ei Р9 Lite Black в общ размер на 359.80 лв. с вкл.ДДС. Следва да се от'бележ и, че насть пването на предсрочната изискуемост на остатъка от цената на лизинговата вещ не е обвързано с разваляне на дого вора за лизинг и не е довело до никакви допълнителни задължения за лизингополучателя, тьй като в който и момент след възникването му да е било реализирано това право на лизингодателя, начислената сума е щяла да представлява механичен сбор от лизинговите вноски, дължими до изтичането на договорите.

Нещо повече, следва да се вземе предвид и факта – арг. чл. 235, ал. 3 ГПК, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 10.06.2019г., 2 срокът на Договор за лизинг от 29.11.2016г., сключен за период от 23 месеца, е изтек ъл и падежът (до 29.10.2018г.) на всички уговорени лизингови вноски е настъп ил, което обосновава основателността на претенцията на мобилния оператор за остатька от лизингови вноски за предоставеното с договора мобилно устройство.Ето защо оплакванията в жалбата са неоснователни.

По отношение на оплакването касаещо възражението за изтекла погасителна давност следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 133 ГПК когато в установения срок за отговор ответникът не направи възражения, ,той губи възможността да направи това покъсно. В конкретния случай с отговора на исковата молба ответникът чрез назначения особен представител не е направил възражение за изтекла погасителна давност, поради което и по отношение на това възражение е настъпила преклузия.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания, и паради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото пред настоящата инстанция въззивникът – ответник следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 300,00 лв., представляваща разноски за особен представител в производството пред СГС.

С оглед цената на иска въззивното решение по процесното гражданско дело не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3337 от 26.02.2024 г., постановено по гр. д. № 63623/2021 г. по описа на СРС, ГО, 75-ти състав.

ОСЪЖДА И. П. И., ЕГН ********** да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 300,00 лв., представляваща разноски за особен представител в производството пред СГС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3