Определение № 170 от 01.08.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 170 гр. Монтана, 01.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Олег Софрониев

Членове:

Костадин Живков

Димитрина Николова като разгледа докладваното от Костадин Живков Въззивно частно наказателно дело № 20261600600230 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 345 НПК вр. чл. 249, ал. 3 вр. ал. 4, т. 1 НПК и чл.

248, ал. 1, т. 3 НПК.

С протоколно определение Рег.№ 301 / 02.06.2026г. ,постановено по НОХД № 156/2026 г. МРС е прекратил съдебното производство по горепосоченото наказателно дело и е върнал делото на прокурора за отстраняване на констатираните допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения.

За проверка на така постановения съдебен акт е постъпил частен протест от прокурор при РП-Монтана, в който са релевирани възражения за незаконосъобразност на постановеното определение. Сочи се, че при изготвяне на обвинителния акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, не е ограничено правото на защита на подсъдимия, защото тезата на прокуратурата е ясна. Излагат се пространни съображения защо обвинителният акт отговаря на законовите изисквания и с него ясно е определен предмета на доказване. Развиват се и доводи, че посочените от съда обстоятелства не водят до противоречия и непълноти в обстоятелствената част на обвинителния акт. Сочи се, че действително е налице грешка в постановлението за привличане на А. Д. А. и в обвинителния акт , но тези нарушения могат да бъдат отстранени по реда за отстраняване на фактическа грешка – чл. 248а НПК. В заключение се предлага атакуваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на МРС за продължаване на съдебното производство .

В срока по чл. 342, ал. 2 НПК не е постъпило възражение от подсъдимите или от гражданския ищец и частен обвинител .

Окръжен съд Монтана , като се запозна с материалите по делото и обсъди изложените в частния протест доводи, намира за установено следното.

Частният протест е ДОПУСТИМ, като в законоустановения срок от надлежна страна, като по същество е ОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения :

За да постанови съдебния акт, първоинстанционният съд е изложил съображения, които преимуществено се свеждат до това, че както при изготвяне на обвинителния акт, така и на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила,като е посочил подробно същите.

1

Настоящата инстанция не следните съображения: споделя доводите на първоинстанционният съд по

Действително , в диспозитива на обвинителния акт, на стр.10, подс. А. Д. А. е обвинен в това, че на 27.05.2025 г. в съучастие като съизвършител с подсъдимите П. Ц. П., К. Д. А., Д. Д. А. и А. Д. А./т.е.сам със себе си/ е осъществил противоправно Д.ие, което прокуратурата е квалифицирала като престъпление по чл.129 от НК. В случая обаче настоящият съдебен състав приема, че това нарушение не може да бъде квалифицирано като Т.а, което би се отразило на правото на защита на подсъдимите или на пострадалия. Касае за очевидна фактическа грешка,която може да бъде коригирана по реда на чл.248 А НПК.

Независимо,че тази грешка се съдържа и в постановлението за привличане на подс-А-А., то по разбиране на съда се касае също за техническа грешка, която в никакъв случай не нарушава правото на защита на този подсъдим .Очевидно се касае за обвинение,извършено от този подсъдим в съучастие с останалите подсъдими .

На второ място, съдът е приел, че обвинителният акт е многословен, като в него се съдържа преразказ на свидетелските показания, като не се съдържат аргументи , въз основа на които прокурорът е изградил фактическата обстановка посочена в обвинителния акт.

Съгласно т. 4.2 на Тълкувателно решение № 2/07. 10. 2002 год. на ОСНК, постановено по тълкувателно дело № 2/2002 год ,в обстоятелствената част на обвинителния акт задължително трябва да бъдат отразени всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението и участието на обвиняемия в него, а заключителната част трябва да съдържа данни за самоличността на обвиняемия; правната квалификация на Д.ието; наказателния закон, който трябва да се приложи; датата и мястото на съставянето на обвинителния акт и името и длъжността на съставителя, както и неговия подпис. Направен е извод, че отсъствието на останалите реквизити, посочени в чл. 235 от НПК (отм.), не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и не е основание за връщане на делото на прокурора. Същевременно не е поставено изискване към прокурора да анализира доказателствата или да излага подробна аргументация за приетата от него правна квалификация на Д.ието.

От процесния обвинителен акт се установява,че фактическата обстановка е коректно, ясно и точно изложена. Подробно са описани действията както на подсъдимите, така и на пострадалия. Действително, в обвинителния акт малко хаотично са описани свидетелските показания, но все пак в него прокурорът е описал фактическата обстановка, която е възприел за доказана . В настоящия случай както обстоятелствената част на обвинителния акт, така и неговият диспозитив, се съдържат достатъчно яснота за това какво престъпление се твърди, че са извършили подсъдимите,действията,които всеки един от тях е извършил и вида на уврежданията, получени от пострадалия. Неоснователно е възражението на защитата на подсъдимите, че не били посочени в обвинителния акт конкретни действия на същите , заради които били обвинени като съизвършители – ясно и конкретно за всяко едно от Д.ията прокурорът е посочил в обвинителния акт какво е правел всеки един от подсъдимите, а дали тези действия ще се установяват от доказателствата и дали правилно прокурорът е квалифицирал Д.ията, за които е изложил обстоятелства, отново е въпрос не на допуснати нарушения при изготвяне на обвинителния акт и възможност за защитата срещу него, а на доказване и на решаване на делото по същество.

В заключение Окръжен съд-Монтана не споделя виждането на първостепенния съд в частта, че е налице допуснато съществено отстранимо процесуално нарушение и приема, че всъщност атакуваното определение е постановено в разрез с изискванията на Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС.

2

По изложените съображения атакуваното определение на М Р С следва да бъде отменено в частта, с която е прекратено съдебното производство по делото поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения и делото е върнато на прокурора.

Предвид на гореизложеното МОС протест доводи. намира за основателни, залегналите в частния

Водим от изложеното и на основание чл. 345, ал. 1 вр. чл. 249 НПК, МОС ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение Рег.№ 301 / 02.06.2026г. ,постановено по НОХД № 156/2026 г. в частта, с която е прекратено съдебното производство по горепосоченото наказателно дело и е върнато делото на прокурора за отстраняване на констатираните допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на М Р С за продължаване на съдебното производство с приложение на процедурата по чл. 248а НПК за отстраняване на очевидни фактически грешки.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3