Решение № 131 от 29.05.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Шумен, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско дело № 20253600500285 по описа за 2025 година

Производство по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№ 14470/22.04.2025 г., подадена от „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД, представлявано от управителя И. П., действащо чрез пълномощника си адв. Д. С. при САК, против постановление от 04.04.2025 г. по изп.д № 20248760400852 по описа на ЧСИ с рег. № 876 с район на действие района на ШОС, с което помощник ЧСИ В. В. е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение на взискателя. Жалбоподателят счита отказа за незаконосъобразен и неправилен. Сочи, че не били взети предвид съображенията му изложени във възражението - вх.№ 10503/24.03.2025 г. Счита, че възнаграждението следва да бъде намалено до предвиденото в Наредба № 1/09.07.2004г., а именно - 200 лв. само за образуване на изпълнително дело. Излага, че в случая не е налице фактическа и правна сложност на делото. Не се наблюдават усложнения по отношение страните или движението на изпълнителното дело, не са прилагани различни изпълнителни способи. Изпълнителното е образувано за събиране на парично вземане по изпълнителен лист № 111/02.08.2024г., издаден въз основа на въззивно осъдително решение № 138/16.05.2024 г. по в.т.д.№ 85/2024г. на ВнАС. Излага, че по банковата сметка на ВКС е внесено обезпечение по реда на чл.282, ал.2 ГПК в размер на търсената сума, а именно 65026,45лв., съобразно осъдителния диспозитив на въззивното решение и въз основа на внесената гаранция е постановено определение по реда на чл.282, ал.2 ГПК, с което изпълнението е спряно на основание чл.432, ал.1 т.4 предл.1 от ГПК. Сочи, че с оглед ТР 1

№ 6/23.10.2015г. по т.д.№ 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС в случай на спиране по реда на чл.282, ал.2 ГПК гаранцията е предназначена да гарантира удовлетворяването на признатото с решението притезание. Тя подлежи на връщане при условията на чл.282, ал.4 респ. чл.282, ал.5 ГПК, след приключване на делото пред ВКС, същата подлежи на освобождаване в полза на кредитора. С оглед изложеното счита, че по изпълнителното дело съществува сигурност по отношение успешното удовлетворяване на взискателя. Освен първоначалната молба, с която е сезиран съдебният изпълнител процесуалния представител на взискателя не е извършил други действия по същество, насочени към удовлетворяване на процесните вземания. Посочването на способ за изпълнение е условие за редовност на молбата и не повишава фактическата сложност на делото /ТР № 2/2013г. от 26.06.2015г. на ВКС./ Молбата се явява действие на пълномощника по образуване на изпълнителното дело, а не съставлява действие за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

Счита, че възнаграждението следва да се определи само съгласно чл.10, т.1 от Наредбата за образуване на изпълнително дело, а именно в размер на 200лв. Моли съдът да отмени постановлението, като намали разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя до посочения размер. Сочи съдебна практика.

В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя „Ар Ти Ай Файнанс“ ГмБХ, дружество регистрирано в Германия, чрез пълномощника му адв. Е.

Д. при САК, в което взема становище за недопустимост на жалбата, поради просрочие, а по същество за нейната неоснователност.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, съгласно чл.436, ал.3 от ГПК, в които взема становище за недопустимост поради просрочие, респ. неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК от надлежна страна, срещу акт, посочен в чл.435, ал.2, т.7 ГПК поради което е процесуално допустима. Неоснователно е възражението за недопустимост на жалбата поради просрочие. Съобщение за постановлението е връчено на длъжника чрез пълномощника му по ел. поща на 08.04.2025г., на която дата е извършено и потвърждение на връчването с оглед чл.44, ал.3, т.3 ГПК, а жалбата е подадена на 22.04.2025г. Обжалваният акт е постановление от 04.04.2025 г. за отказ да бъде намален адвокатския хонорар на взискателя по възражение на длъжника по чл.78, ал.5 ГПК, а не постановление от 11.03.2025 г., с което тези разноски са приети по изпълнителното дело.

По същество на депозираната жалба, настоящата инстанция намира следното:

Приложеното копие на изп.д. № 20248760400852 по описа на ЧСИ Д. З. с рег. № 876 е образувано на 19.08.2024г. по молба на „Ар Ти Ай Файнанс“ ГмБХ, дружество регистрирано в Германия, действащо чрез пълномощника си адв. В. А. при САК, с приложен към нея изпълнителен лист № 111/02.08.2024 г., издаден въз основа на невлязло в сила въззивно осъдително решение по в.т.д.№ 85/2024 г. на ВнАС, за осъждане на „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, представлявано от управителя И. Й. П. да заплати на „Ар ти ай 2 файнанс“ ГмБХ /с предишно наименование „КМГ холдинг“ ГмБХ/, регистрирано в ТР раздел Б на районен съд Щендал под № HRB 30960 със седалище и адрес на управление: Ан дер Бренаер Щрасе 1, 06794 Глебицш, Хале (Заале), Германия, представлявано от управителя К. С., сумата от 65 026.45 лв., от които главница в размер на 60 209.68 лв., представляваща месечна вноска с пореден номер 41, дължимата до 10.05.2018 г., съставляваща част от дължимо възнаграждение от 6 069 135.73 лв. по сключения между „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД и консорциум ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“, Булстат 176397510 договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр.Шумен по договор с гарантиран резултат от 08.01.2013г. и сумата от 4 816.77лв., представляваща неустойка за забава върху месечната вноска, ведно със законната лихва за забава върху дължимата месечна вноска от датата на завеждане на исковата молба – 11.05.2021г. до датата на окончателното заплащане на месечната вноска.

С молбата си за образуване на изпълнително дело взискателят е поискал ЧСИ да образува изпълнително дело, да връчи на длъжника ПДИ, да пристъпи към изпълнение на присъдената сума, след справка на банковите сметки на длъжника да наложи запори на същите, след справка на НАП относно активи на длъжника и при наличие на такива да пристъпи към изпълнение срещу тях, включително е възложил правомощия на ЧСИ по чл.18 ал.1 ЗЧСИ, както и да събере разноските по изпълнението.

След образуване на изпълнителното дело, ЧСИ пристъпил към проучване имущественото състояние на длъжника. Приложени по делото са множество запорни съобщения, но липсват данни същите да са изпратени. На длъжника е изпратена ПДИ, получена от последния на 21.08.2025 г. На същата дата длъжникът е депозирал молба до ЧСИ, с приложен към нея препис от определение № 2286/20.08.2024 г. по ч.т.д.№ 1801/2024 г. на ІІ т.о. ТК на ВКС, с което на основание чл.282, ал.2 ГПК се спира изпълнението на въззивното осъдително решение, въз основа на което е издаден изпълнителния лист, респ. образувано настоящото изпълнително дело. В определението на ВКС е посочено, че дължимото съгласно чл.282, ал.2 т.1 ГПК парично обезщетение е внесено по сметката за обезпечения на ВКС на 20.08.2024г. Същото е в размер на 65026,45лв., което се равнява на присъдената сума.

С постановление от 21.08.2024г. ЧСИ е постановил спиране на делото, на основание чл.432, ал.1 т.4 ГПК, като е изпратил съобщения до взискателя и длъжника.

С молба вх.№ 06887/24.02.2025 г. подадена от длъжника, същият е поискал от съдебния изпълнител, с оглед функциите на обезпечението и внесената гаранция, след евентуалното възобновяване на делото, изпълнението да бъде насочено именно към гаранцията внесена по сметката на ВКС, а в случай, че взискателят има вземане по делото, което не е обезпечено, то същото да бъде удовлетворено от банковата сметка на „ВиК Шумен“ ООД в „Тексимбанк“ АД.

На 11.03.2025г. е постъпила молба от взискателя,с искане да бъдат събрани разноски по изпълнителното дело в размер на 4381,06лв. Към молбата е приложена фактура за 3 платена сума от 4381,06лв. /равняваща се на 2240 евро/ с посочено описание на услугата възнаграждение за юридически услуги и представителство за образуване и водене на изпълнително производство по изп.д.№ 20248760400852 и преводно нареждане от 10.03.2025г. за сумата 2240евро с получател адвокатското дружество „Делчев Партньори“.

С постановление от 11.03.2025 г. ЧСИ е приел разноски за възнаграждение за юридически услуги и представителство за образуване и водене на изпълнителното дело в полза на взискателя в размер на 4381,06лв.

Постъпило е възражение вх.№ 10503/24.03.2025 г. от длъжника досежно претендираните разноски за адвокатски хонорар на взискателя, с искане същите да бъдат намелени до 200лв. съгласно чл.78, ал.5 ГПК, само за образуване на изпълнително дело.

След становище на взискателя, с постановление от 04.04.2025 г. на помощник на ЧСИ е отказал да намали разноските на взискателя засега. Изложени са мотиви, че не са налице основания за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя с оглед процесуалното поведение на длъжника и активното поведение взискателя, който извършил действия по образуване на изпълнителното дело, подаване на молби, включително възлагане на съдебния изпълнител да извърши изпълнителни действия.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Обжалваният акт на съдебния изпълнител е постановление от 04.04.2025 г. Същият е постановен, след като с постановление от 21.08.2025 г. съдебният изпълнител е спрял изпълнението по изп. д. № 852/2024 г. основание чл.432, ал.1 т.4 ГПК. За да постанови спиране на изпълнителното дело ЧСИ се е позовал на молбата на длъжника с такова искане и представеното от последния определение № 2286/20.08.2024 г. по ч.т.д. № 1801/2024 г., на ІІ т.о. на ВКС, постановено в производство по чл.282, ал.2 ГПК.

Спирането е мярка, която независимо от вида на производството, в която се прилага /исков, изпълнителен, обезпечителен процес/, като правна последица е една и съща и се изразява в това, че временно, през известен период от време се забранява на органа, пред който производството е висящо, както и на страните по него да извършват каквито и да било процесуални действия, със запазване правното значение на вече извършените до спирането такива.

В такъв случай, ако след влизане в сила на спирането се извършат процесуални действия те ще бъдат порочни - недопустими.

Спиране на изпълнението може да се поиска, както от взискателя, така и от длъжника или трето лице. Самото спиране се извършва по три възможни начина: чрез акт на съдебния изпълнител, който в този случай ще има конститутивно за спирането значение, по нареждане на съд чрез съдебен акт, както и по силата на самия закон. Ефектът на спирането на изпълнението чрез акт на съдебния изпълнител настъпва с издаването на акта и влизането му в сила, а при постановено спиране, както е в случая със съдебен акт, ефектът на спирането ще настъпи с представяне на съдебния изпълнителен на съдебния акт, с който е 4 спряно индивидуалното изпълнително производство по конкретното дело, а евентуално издаден акт от съдебния изпълнител в тази насока, ще има само оповестително значение.

Това е така, тъй като съдебния изпълнител като орган, натоварен с публични функции не разполага с компетентност да следи служебно за настъпване на факти с правно значение за страните, а последните следва да ги установят чрез представяне на съответните доказателства.

Или след като от длъжника с молба вх. № 22366/21.08.2024 г. е поискано спиране и към молбата е представено на ЧСИ определение № 2286/20.08.2024 г. по ч.т.д. № 1801/2024 г., на ІІ т.о. на ВКС, с което е постановено спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно осъдително решение № 138/16.05.2024 г. по в.т.д.№ 85/2024 г. на АС гр. Варна, е настъпила правната последица по забрана, както за органа по изпълнението, така и за страните по него да извършват каквито и да било процесуални действия. Последното включва забрана да се извършват не само конкретни изпълнителни способи, доколкото всеки отделен способ представлява отделен индивидуален изпълнителен процес, но извършването и на други действия, които не представляват пряко изпълнително действие, каквото е произнасянето на съдебния изпълнител по разноските.