Решение № 54 от 18.02.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. П., 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

И.ина Игн. И.ова при участието на секретаря С. Ст. Коцева като разгледа докладваното от И.ина Игн. И.ова Въззивно гражданско дело № 20245200500833 по описа за 2024 година

Производство по реда чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 14510/14.10.2024 г. от С. Й. Н., ЕГН ********** – трето лице в изпълнителното производство по изп. дело № 20248840400551 по описа на ЧСИ М. А., с рег. № 884 на КЧСИ, с район на действие ОС – П., срещу отказ на съдебния изпълнител, обективиран в Разпореждане от 26.09.2024 г. на съдебния изпълнител, с което е отказал да вдигне наложена възбрана върху недвижим имот, а именно 1/4 ид.част от Самостоятелен обект в сграда - жилище, апартамент, с идентификатор № *****.***.****.*.**, с адрес: гр. П., ул. „Я." №*, ет.*, ап.**.

В жалбата се твърди, че отказът е незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснован.

Жалбоподателката се счита за едноличен собственик на целия имот, като твърди, че е придобила собствеността върху него, както следва: 1/4 ид. част е придобила чрез наследствено правоприемство, 1/4 ид. част чрез договор за дарение от нейния баща, 1/4 ид. част чрез договор за дарение от нейната сестра, а последната 1/4 ид. част й е възложена с постановление за възлагане, след проведена публична продан, извършена по изп. дело № 369/2018г. на 1

ЧСИ Г. С., влязло в сила на 11.04.2019 г. Поддържа, че влязлото в сила постановление за възлагане е титул за собственост, като вписването му не било елемент от придобИ.ето на вещното право на собственост, доколкото единствено давало гласност на подлежащия на вписване акт. Поддържа, че живее в имота повече от 20 години с нейното семейство и към датата на възбраната имотът е бил в нейно владение и бил изцяло нейна собственост, поради това обжалваното разпореждане било незаконосъобразно. Претендира се отмяната на обжалвания отказ, както и присъждане на разноски.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е постъпило възражение от длъжника по изпълнителното дело – И. Й. Н..

Не е постъпило писмено възражение срещу жалбата и от взискателя по изпълнителното дело – А. А. Р..

Постъпило е писмено становище от ЧСИ М. А. с изразено мнение за неоснователност на подадената жалба. Сочи, че макар и влязло в сила, постановлението за възлагане не било вписано в Службата по вписванията, което било видно от извършената по делото справка в Имотния регистър.

Изтъква, че едва от момента на вписването му настъпвал оповестителния ефект на вписването и защитата, която то дава на купувача на публична продан да се легитимира като собственик пред третите лица. Поради това, докато не бъде вписано постановлението за възлагане, за третите лица, какъвто бил и съдебният изпълнител, собственик на 1/4 ид. част от имота се явявал длъжникът И. Н.. Поради това намира отказа за заличаване на вписаната възбрана, за постановен в съответствие със закона. Прилага копие от изпълнителното дело.

В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателката чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, като уточнява, че административният адрес на възбранения имот е гр. П., ул. „Я." №*, ет.*, ап.**.

Ответникът по жалбата и длъжник по изпълнителното дело И. Й. Н. изразява становище, че имотът е продаден и към настоящия момент е собственост на неговата сестра.

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното дело А. А. Р. оспорва твърдението, че имотът е продаден и че е преминал в собственост на 2 жалбоподателката.

Съдът, като взе предвид оплакванията, направени в жалбата, мотивите на ЧСИ и становищата на взискателя и длъжника и като съобрази материалите по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на съдебен контрол и изхожда от легитимирано лице – трето лице в изпълнителното производство, което твърди, че е собственик на имота и го владее към момента на вписване на възбраната, поради което е допустима.

Разгледана по същество, настоящият състав намира жалбата за основателна по следните съображения:

Изпълнително дело № 20248840400551 по описа на ЧСИ М. А., с рег. № 884 на КЧСИ, с район на действие ОС – П., е образувано на 11.09.2024г. по молба на А. А. Р. въз основа на изпълнителен лист № 58/05.06.2018г., издаден по НОХД № 424/2017г. по описа на Окръжен съд – П., съгласно който И. Й. Н.

/подсъдим/ е осъден да заплати на взискателя А. А. Р. /пострадал/ сумата от 100000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, т. 6, пр. 3 и 4 и т. 11, пр. 2, вр. чл.

115 НК, причинило смъртта на А. Я. И., ведно със законната лихва, считано от 05.11.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 100000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, т. 6, пр. 3 и 4 и т. 11, пр. 2, вр. чл. 115 НК, причинило смъртта на В. И., ведно със законната лихва, считано от 05.11.2016г. до окончателното изплащане на сумата. С молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят е възложил на ЧСИ правомощията по чл.

18 ЗЧСИ.

С постановление на ЧСИ А. от 11.09.2024г. е наложена възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжника, сред които е посочена и процесната ¼ ид.част от Самостоятелен обект в сграда - жилище, апартамент, с идентификатор № *****.***.****.*.**, с адрес: гр. П., ул. „Я." №*, ет.*, ап.**, намиращ се в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.****, с площ от 61,14кв.м., ведно с прилежащите части – избено помещение №30, с площ от 6,38кв.м. и припадащите се 2,2828% ид.ч. от общ.ч. на сградата. Възбраната е вписана в СВ гр. П. на 16.09.2024г. под акт 3

№93, том 3, дело №2010/2024г.

Видно от извършената от ЧСИ А. по изпълнителното дело справка за вписвания, отбелязвания и заличавания в СВ – гр. П., по електронната партида на имота са налице данни за вписвания в следната поредност: вписан нотариален акт за дарение на недвижим имот под № 1233/22.02.2017г.; наложена възбрана по ЧНД № 56/2017г. на ПОС, вписана под № 1288/23.02.2017г. върху 1/8 ид. части от имота, собственост на длъжника; наложена възбрана по и.д. № 399/2018г. по описа на ЧСИ М. А., вписана под № 5161/02.07.2018г. върху 1/8 ид. части от имота, собственост на длъжника, заличена на 12.09.2024г.; наложена възбрана по и.д. № 369/2018г. по описа на ЧСИ Г. С., вписана под № 5564/16.07.2018г. върху 1/8 ид. части от имота, собственост на длъжника; наложена възбрана по и.д. № 696/2018г. по описа на ЧСИ Д. Д., вписана под № 1645/14.03.2019г. върху 1/4 ид. части от имота, собственост на длъжника.

С молба вх. № 12759/19.09.2024 г., подадена по изп.дело № 551/2024г. по описа на ЧСИ М. А., третото лице С. Й. Н. е поискала вдигане на наложената по делото възбрана, вписана на 16.09.2024г. В молбата са изложени съображения, че не длъжникът, а молителката е собственик на недвижимия имот, като конкретно по отношение възбранените ¼ ид.части от него същата била собственик въз основа на влязло в сила на 11.04.2019г. постановление за възлагане след проведена публична продан по изп.дело № 369/2018г. по описа на ЧСИ Г. С.. Към молбата до ЧСИ А. са приложени посоченото постановление за възлагане по изп.дело № 369/2018г. по описа на ЧСИ Г. С., както и нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан в СВ гр. П. под № 1233/22.02.2017г., с който Й. И.ов Н. и Н. Й. М. даряват на С. Й. Н. притежаваните от тях 2/4 ид.части от процесния имот - апартамент, с идентификатор № *****.***.****.*.**.

С обжалваното Разпореждане № 1504/26.09.2024г., постановено от ЧСИ А. по изп.дело № 551/2024г., препис от което е получено от молителката С. Н. на 03.10.2024г., молбата й е оставена без уважение, като е постановен отказ да бъде вдигната наложената възбрана върху 1/4 ид.част от недвижимия имот, представляващ самостоятелен обект в сграда - жилище, апартамент, с идентификатор № *****.***.****.*.**, с адрес: гр. П., ул. „Я." №*, ет.*, ап.**.

Обжалваният отказ ЧСИ мотивирал с липсата на вписване в съответната СВ 4 на представеното от молителката постановление за възлагане.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 4 ГПК, трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. За разлика от хипотезите на чл. 435, ал. 1 и ал. 2 ГПК, уреждащи възможността на взискателя и длъжника да обжалват изрично посочени в закона процесуални действия на съдебния изпълнител, в ал. 4 законодателят не е предвидил подобно ограничение по отношение на третите лица, чиито права са засегнати от изпълнението. Третите лица по смисъла на посочената разпоредба не са адресати на осъществяваната в изпълнителното производство принуда, поради което същите не са длъжни да търпят никакви действия, насочени към притежаваното от тях имущество, включително и такива с обезпечителен и подготвителен за изпълнението характер. Поради това по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК подлежат на обжалване всички незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител /вкл. възбраната на недвижим имот, респ. отказа тази възбрана да бъде вдигната/, по отношение на вещ, която се е намирала във владение на жалбоподателя - трето лице към момента на запора, възбраната или предаването.

Именно този елемент от фактическия състав, регламентиран в разпоредбата на чл. 435, ал. 4 ГПК се твърди от жалбоподателката - че се е намирала във владение на процесния недвижим имот /в качеството й на негов едноличен собственик/ към момента на налагане на възбраната върху ¼ ид.част от него на 16.09.2024г. Това обстоятелство – фактът на осъществявано владение върху имота от жалбоподателката към 16.09.2024г., съдът намира за установено, изцяло кредитирайки като еднопосочни и непротиворечиви показанията на разпитания по делото свидетел В. В., който, като живущ в сградата, в която се намира процесният имот, има преки и непосредствени впечатления върху него. Така, от показанията на свидетеля се установява, че от дълги години жалбоподателката живее в апартамента, находящ се в гр. П., ул. „Я." №*, ет.*, ап.**, същата не е живяла на друго място или в апартамент, намиращ се на друг етаж от сградата, като свидетелят потвърждава, че познава и сестра й, и брат й /ответникът Н./, но не ги е виждал в процесния имот, а последният се ползвал единствено от жалбоподателката.

5

Съгласно чл. 435, ал. 4, изр. 2 ГПК подадената от третото лице жалба не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната. По арг. от противното, жалбата ще е основателна, ако към деня на налагане на запора или възбраната, вещта е била във владение на третото лице и към този момент е била негова собственост.

Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК, предмет на производството по обжалването по чл. 435, ал. 4 ГПК е законосъобразността на действието на съдебния изпълнител и в него въпросът за собствеността на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение се разглежда, доколкото е необходимо да се установи законосъобразността или не на обжалваното действие. Съдебното решение по жалбата по чл. 435, ал. 4 ГПК създава сила на пресъдено нещо само по отношение на законосъобразността или не на действията на съдебния изпълнител, но не и по отношение на материалното право на собственост.

В настоящия случай, по делото се установява, че жалбоподателката С. Н. е придобила собствеността върху процесната ¼ ид.част от имота, представляващ самостоятелен обект в сграда - жилище, апартамент, с идентификатор № *****.***.****.*.**, с адрес: гр. П., ул. „Я." №*, ет.*, ап.**, въз основа на влязло в сила на 11.04.2019г. постановление за възлагане по изп.дело № 369/2018г. по описа на ЧСИ Г. С., след проведена публична продан на посочените ид.части от имота, собственост на длъжника по делото – И. Н..