Определение № 3077 от 15.06.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3077 гр. Варна, 15.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20263100500952 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.83 и чл.94 ГПК.

Постъпила е жалба с вх.№6013/20.02.2026г., подадена от Г. Б. Б., ЕГН **********, в качеството му на длъжник по изпълнително дело 20237120400356 по описа на частен съдебен изпълнител И.С, с рег.№712, с район на действие Окръжен съд – Варна, срещу действия на частния съдебен изпълнител, обективирани в постановление за възлагане от 19.12.2025г. на следния самостоятелен обект ½ идеални части от гараж №24, с идентификатор **********.354.1.43, находящ се в град Варна, ул. **********, гараж ПГ 24, намиращ в сграда с идентификатор **********.354.1, с предназначение – жилищна сграда, еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор **********.354, със самостоятелно предназначение – гараж, с площ – 19,41 кв.м., ведно с 11,08 кв.м. идеални части от общите части на сградата, при съседи – на същия етаж **********.354.1.42, под обекта – няма, над обекта – **********.354.1.51.

В жалбата е отправено искане за освобождаване на молителя от държавна такса, дължима пред настоящата съдебна инстанция, както и е отправено искане за предоставяне на правна помощ, поради влошеното здравословно и финансово състояние на молителя.

С Определение №2252/11.05.2026г., е дадена възможност на жалбоподателя да представи декларация за имуществено състояние. С молба с вх.№17621/01.06.2026г. е представена декларация за имуществено състояние, както и експертно решение от 12.02.2026г.

С оглед горното, съдът следва да се произнесе по отправените в молбата искания по чл.83 и чл.94 ГПК, преди да продължи с разглеждане на жалбата.

В тази последователност, съгласно чл.83, ал.2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката се извършва от съда, въз основа на доказателствата за имущественото състояние на лицето, 1 семейното му положение, здравословното му състояние, трудовата заетост, възрастта и всички други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законноустановеното задължение за внасяне на държавна такса или разноски. В конкретния случай молителят е отправил искане за освобождаване от заплащането на държавна такса, дължимата към ВОС за разглеждане на подадена от него жалба по реда на чл.435 ГПК, която е в размер на 12,78 евро.

Видно от представената от молителя декларация и материалите по изпълнителното дело, се установява, че същият е на 58 години, неженен, не упражнява трудова дейност, получава лична пенсия за инвалидност в размер на 370,00 евро. Притежава ½ идеални части от жилище в град Варна с площ 78 кв.м, вила с площ 80 кв.м, както и земеделска земя от 2000 кв.м, за които няма данни да получава допълнителни доходи. Молителят е посочил, че живее сам и има разходи в размер на 100,00 евро, във връзка с провеждано от него лечение. Към молбата е приложено и експертно решение от 12.02.2026г., видно от което е призната 99 % трудова неработоспособност, без чужда помощ, за срок от една година, с цел хоспитализация за корекция на провеждана терапия. Притежаваното от молителя имущество съдът цени като обстоятелство, което задоволява неговата жилищна нужда и не предполага допълнителни разходи за наем.

Независимо от здравословното състояние на молителя, съдът приема, че държавната такса за обжалване действията на частен съдебен изпълнител, в размер на 12,78 евро, на фона на декларираните от молителя приходи, разходи и притежавано имущество, не биха го затруднили.

Следва да бъде посочено, че размерът на държавната такса, разгледан освен с индивидуалните характеристики, касаещи здравословното и финансово състояние на жалбоподателя, следва да бъде съпоставен и с други критерии. В този случай това са характерът и предметът на производството.

На първо място това е единствената такса, която молителят следва да заплати.

Насрещната страна не е претендирала разноски. Няма отправени искания за събиране на доказателства, разходите, за които биха могли да бъдат възложени в тежест на молителя или опасност същият да бъде осъден да покрие такива.

Поради което и съдът намира, че посочената държавна такса не съставлява непреодолим за жалбоподателя разход.

От горното следва, че не са налице предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса пред ВОС.

В допълнение, изяснено е в съдебната практика на върховната съдебна инстанция, че разпоредбата на чл.5, б. „о“ от Закон за държавните такси не намира приложение в настоящото производство, а касае изрично посочени хипотези, каквито в случая не са налице. Обстоятелството, че жалбоподателят е лице с установена намалена трудоспособност, само по себе си не освобождава същия от задължението за заплащане на държавна такса за съдебно производство, защото увреждането на лицето не е предвидено като самостоятелно основание в разпоредбата на чл.83 ГПК.

По молбата за правна помощ:

За целите на гражданското съдопроизводство предоставянето на правна помощ по реда на чл.94 ГПК е предвидено, когато страна по делото не 2 разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват и оправдават това. Преценката се прави от съдържанието на представени от страната писмени доказателства, издадени от компетентни органи, а съдът съобразява доходите на лицето или семейството, имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейното и здравословното му състояние, трудовата заетост и възраст и други констатирани обстоятелства, както и посочените в чл.24 ЗПП изключения.

Доколкото вече са изложени мотиви, касаещи финансовото и здравословно състояние на молителя, то съдът ще се концентрира единствено върху изключенията, предвидени в разпоредбата на чл.24 ЗПП.

Съгласно чл.24, т.1 ЗПП, правна помощ не се предоставя, когато това не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, както и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима.

В производството, развиващо се срещу жалба на действията на частния съдебен изпълнител по реда на чл.435 и сл. ГПК, съдът се произнася в закрито заседание, освен ако не е необходимо събирането на доказателства. В настоящия случай не е налице необходимост от събирането на такива, поради което и не се предполага насрочване на производството в открито заседание, с призоваване на страните и техните процесуални представители. Отделно насрещната страна не е взела отношение по подадената от молителя жалба, поради което и същият не следва да предприема последващи действия за защита на своите права и законни интереси. В жалбата се изложени достатъчно точно твърденията, от които молителят извежда правния си интерес и доводи, с които да обоснове основателността на своята претенция.

Поради това, евентуално предоставената безплатна правна помощ би била неоправдана, с оглед процесуалните действия, които следва да се извършат, и се явява несъразмерна с ползата, която би донесла на молителя.

Така мотивира, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. Б. Б., ЕГН **********, за освобождаване от държавна такса в размер на 12,78 евро, за произнасяне по жалба с вх.№6013/20.02.2026г., насочена срещу действия на частния съдебен изпълнител, на основание чл.83, ал.2 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. Б. Б., ЕГН **********, за предоставяне на правна помощ в настоящото производство, на основание чл.94 и сл. ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - Варна, в едноседмичен срок от връчването на препис на молителя.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4