Решение № 416 от 18.12.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 416 гр. ХАСКОВО, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря П. Д. Д.-Ш. като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20255600500786 по описа за 2025 година Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 417/27.05.2025 г. по гр.д. №3019/2014 г. на Районен съд – Хасково е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ уволнението на Ж. К.

Н., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, извършено със заповед № 94/23.08.2024 г. на изпълнителния директор на „Инвестбанк“ АД, ЕИК: 831663282, с адрес: гр. София, бул.

„България“ № 85, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл.2 КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, възстановен е на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на длъжност „***“ – код по НКПД: 13466015, категория персонал **** в Клонова мрежа – Финансов център Кърджали – Офис Хасково Раковски и „Инвестбанк“ АД, ЕИК: 831663282, с адрес: гр. София, бул. „България“ № 85 е осъдена да заплати на Ж. К. Н., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: **, на основание чл. 344, ал.1, т. 3, вр. с чл. 225, ал.1 КТ сумата от 15 787,43 лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа поради незаконосъобразно прекратяване на трудовия му договор за периода от 10.09.2024 г. до 10.03.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 07.11.2024 г. до окончателното плащане, като искът в останалата му част до пълния предявен размер от 23680, 14 лв. е отхвърлен като погасен чрез съдебно прихващане с насрещно вземане на „Инвестбанк“ АД, ЕИК: 831663282, с правно основание чл. 222 и чл. 220 от КТ за сумата в размер на 7893,38 лева. Районен съд- Хасково е осъдил „Инвестбанк“ АД, ЕИК: 831663282, с адрес: гр. София, бул. „България“ № 85, да заплати на Ж. К. Н., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 2226,68 лв. – разноски по делото и на Районен съд - Хасково държавна такса в размер на 1107,20 лв. разноски за вещо лице в размер на 300,00 лв.

1

Недоволен е останал въззивникът Ж. К. Н., който в законоустановения срок чрез пълномощника си обжалва решението в частта, в която е отхвърлена исковата претенция по чл.225 ал.1 от КТ във вр. чл.344 ал. 1 т.3 от КТ до пълния предявен размер, с оплакване за неправилност и незаконосъобразност.

Твърди се в жалбата, че неправилно първоинстанционният съд е уважил възражението за прихващане на „Инвестбанк“ АД, като считат, че обезщетенията по чл.220 от КТ и по чл.225 от КТ не следва да бъдат приспадани от определения размер на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ. В тази връзка са изложени съображения по неправилното приложение на материалния закон, като въззивникът счита, че предявеният иск следва да се уважи в пълен размер и не следва да се извършва прихващане на сумите, за които първоинстанционния съд е приел, че следва да бъдат изключени от това обезщетение.

В срок по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от адв. С. Л. - Н. в който се излагат съображения за нейната неоснователност. Считат, че обосновано и законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че следва да уважи направеното възражение за прихващане, като изложените мотиви в обжалваното решение не противоречат на закона.

Обезщетенията по чл.222, ал.1 и чл.222, ал.1 КТ подлежат на връщане при положение, че прекратяването на трудовото правоотношение е отменено. С отмяната на заповедта за уволнение тези обезщетения са изплатени на отпаднало основание и подлежат на възстановяване. Претендират от въззивния съд да постанови решение, с което да потвърди като правилно решението в обжалваната му част и да присъди на ответника „Инвестбанк“ АД направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

Недоволен от решението е останал и въззивникът „Инвестбанк“АД, който чрез процесуалния си представител обжалва решението в частта, в която са уважени обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ, който чрез процесуалния си представител го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност.

Считат за неправилни изводите на първоинстанционния съд относно направения извод, че не е извършено реално съкращение на щата и не са спазени законовите изисквания за това съкращение. В жалбата се излагат доводи за необоснованост на изводите на първоинстанционният съд по отношение на внесените промени в самостоятелността на структурното звено в гр.Хасково и за задължителността на подбора. Намират за неправилни и изводите за злоупотреба с права от работодателя при извършеното уволнение, каквото е приел първоинстанционния съд. Считат, че неправилно ищецът е бил възстановен на длъжност, която той към момента на прекратяване на трудовото правоотношение не е заемал и ако се приеме, че уволнението е незаконно, ищецът следва да бъде възстановен на длъжността, която е заемал във Финансов център – Хасково, а именно - „**“ във Финансов център - Хасково на „Инвестбанк“ АД, а не на длъжност, която той никога не е заемал.

Претендират от въззивната инстанция да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да отхвърли обективно съединените искове.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. Т.

В., като пълномощник на Ж. К. Н., в който се излагат подробни съображения по изложените в жалбата твърдения. Молят въззивния съд да потвърди обжалваното решение относно уважените искове по чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от КТ.

С определение № 1701/14.07.2025 г. РС - Хасково е допълнил Решение № 417/27.05.2025г., като е осъдил ищеца да заплати деловодни разноски на ответника в размер на 1360,00 лв.

Недоволен от определението е останал Ж. К. Н., който го обжалва в срок, като в случай, че бъде уважена въззивната му жалба в частта на отхвърления иск по чл.344, ал.1,т.3 от КТ моли определението да бъде отменено изцяло като необосновано и 2 незаконосъобразно.

Определението се обжалва и на самостоятелно основание като в жалбата се твърди, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на изложени мотиви по какъв начин формира присъдената сума в полза на ответника в размер на 1360, 00 лв. В молбата по чл.248 ГПК не бил конкретизиран размер на разноските, като молителят се позовавал на списък на разноски представен от пълномощника му адв. Н., в който се претендират разноски в размер на 4080,00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение без да се конкретизира уговореното и заплатено за всеки един от исковете по чл.344, ал.1,т.1-3 от КТ, което според процесуалния представител на ищеца следвало да обоснове оставянето на молбата по чл.248, ал.1 ГПК без уважение изцяло. Ако съдът прецени, че на ответника се дължат деловодни разноски в отхвърлителната част на иска по чл.344, ал.1,т.3 от КТ, в случай, че не бъде уважена въззивната жалба в тази част, молят съда да приеме, че дължимото адвокатско възнаграждение на ответника в отхвърлителната част на иска по чл.344, ал.1,т.3 от КТ, която е 7892,71 лв. / 23680,14 лв. – 15787,43 лв./, а не 7893,28 лв., както неправилно съдът е посочил е в размер на 1089,27 лв., съгласно чл.7, ал.1,т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатското възнаграждения. Липсвало основание сумата да се завишава на 1360,00 лв., поради което за разликата от 1089,27 лв. до присъдените 1360,00 лв. определение № 1701/14.07.2025 г. като необосновано и незаконосъобразно следва да се отмени.

По изложените съображения молят съда да отмени определение №

1701/14.07.2025 г. частично за разликата от 1089,27 лв. до 1360,00 лв. като необосновано и незаконосъобразно.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от адв. С. Любенова- Нейкова, пълномощник на „Инвестбанк“ АД на въззивна жалба вх.№ 13936/01.08.2025г. имаща характер на частна жалба срещу определение № 1701/14.07.2025 г. постановено по гр.дело № 3019/2024 г. по описа на РС- Хасково, с който частната жалба се оспорва като неоснователна. Считат за неоснователни възраженията в частната жалба за допуснати процесуални нарушения при постановяване на обжалваното определение. Необосновано и незаконосъобразно било искането на ответника да бъдат присъдени разноски в по-нисък размер. Не било ясно как ищецът е стигнал до размер на разноските от 1809,27 лв., разликата от 0,57 лв. между сумата, която действително е отхвърлена и сумата посочена в обжалваното определение не може да формира посочената разлика в присъдената от съда сума от 1360,00 лв. и тази която във въззивната жалба се сочи като правилна сума на разноските от 1089,27 лв., поради което считат обжалваното определение за правилно и молят въззивния съд да го остави в сила.

СЪДЪТ, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от надлежни страни и против съдебни актове, подлежащи на обжалване. Жалбите са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Производството пред Районен съд- Хасково е образувано въз основа на искова молба от Ж. К. Н., с която против

„Инвестбанк АД са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и 3, вр.чл 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно на извършеното уволнение и неговата отмяна, за 3 възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е оспорил предявените искове като неоснователни.

При разглеждане на делото пред първоинстанционния съд са събрани всички относими и необходими за изясняване на спора доказателства. Нови доказателства пред вззивната инстанция не са събрани. Изложената от районния съд фактическа обстановка правилно е установена, поради което не следва да бъде преповтаряна в решението.

Настоящият състав на въззивния съд споделя както фактическите констатации направени от първата инстанция, така и окончателните правни изводи за разрешаването на спора.

По делото е установено, че страните са били в трудови отношения, възникнали от сключен между тях трудов договор по силата на който ищецът Ж. К. Н. е заемал длъжността ***, банка във Финансов център - Хасково, гр.Хасково. Със Заповед №94/23.08.2024 г. на изпълнителния директор на „Инвестбанк“ АД е прекратен трудовия договор на ищеца на длъжност „***“ във финансов център Хасково, Раковски на основание чл.328, ал.1,т.2, предл. 2от КТ във вр. с чл.326,ал.2 от КТ и отправено предизвестие за прекратяване на трудовия договор връчено му на 09.09.2024 г.,утвърдено ново щатно разписание в сила от 01.09.2024 г. и при спазване на изискванията на чл.333 КТ.

В тежест на ответника е да докаже законността на уволнението на основанието, на което е извършено – чл. 328, ал.1, т.2, пр.2 КТ.

Ответникът следва да докаже, че съкращаването на длъжността и на трудовите задължения, които тя включва е реално, като моментът на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното и фактическо съкращаване на щата.

Съкращаването на щата следва да е извършено по надлежния ред и с решение на компетентния орган и работодателят да е извършил подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ, в случай че се съкращава броят на служителите, заемащи дадена длъжност, а не се премахва самата длъжност.

Не се спори по делото и се установява от приетите писмени доказателства трудова книжка, трудов договор и допълнително споразумение, че между ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на сключен трудов договор № 133/27.01.2014 г., по силата на който ищецът е бил назначен на длъжност ***, банка във Финансов център – Хасково, гр. Хасково в „Инвестбанк“АД. С Допълнително споразумение № 44/ 19.02.2014 г. е изменено мястото на работа на ищеца - Финансов център Хасково – Раковски, гр. Хасково.