Решение № 58 от 30.01.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. С., 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И.Р. при участието на секретаря В.П. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20225530101105 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

Ищецът А. твърди в исковата си молба, че на 17.12.2020 г. подписал приложение 1 към договора му за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 17.12.2020 г. с А., по силата на което вземането на последното, което произтичало от договор за предоставяне на поръчителство от 29.12.2016 г., който било сключило с ответницата, било прехвърлено на ищеца, ведно с всички привилегии и обезпечения, и принадлежности, включително и всички лихви. Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-КРС-АТ/1094601 от 18.01.2021 г., което било изпратено с известие за доставяне от ищеца, в качеството му на пълномощник на цедента.

Приложение № 1 било представено само с данните на ответницата, защото тези на останалите длъжници, били защитени съгласно ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679, който се прилагал пряко в страните членки на ЕС, без да било необходимо да бъдел инкорпориран в национален закон. Поради това в извлечението от приложение № 1 били включени само личните данни на участващите в настоящия правен спор субекти, а на останалите заличени. К. и А. били упълномощили изрично ищеца, в качеството му на цесионер по договора им за прехвърляне на вземания от 17.12.2020 г., да уведомял длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД до ответницата било изпратено, от името на същите цеденти, чрез ищеца, уведомително писмо от 18.01.2021 г. за станалата продажба, чрез Български пощи, с известие за доставяне, което не било получено, което било видно от представеното с приложенията към исковата молба известие за доставяне. Към исковата молба било представено заверено копие от уведомлението за извършената цесия, което моли съда да връчел на ответницата с исковата молба и приложенията към нея. На 20.06.2018 г. между К., кредитодател и ответницата, бил сключен договор за потребителски кредит с № 1

1094601, съгласно който, кредитодателят се бил задължил да й предостави потребителски кредит, който последната се задължавала, при условията и сроковете на договора, да усвояла и върнела, като заплатяла на кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита. Между А. и ответницата бил сключен договор за предоставяне на поръчителство във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и последната. На същата дата между А. и К. бил сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се бил съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договора за потребителски кредит № 1094601. Ответницата не била изпълнила задълженията си по договора за потребителски кредит в дадения й срок. Поради това задълженията й били заплатени от солидарно отговорният длъжник А.. Ответницата не му била възстановила платената сума по договора за заем, поради което за ищецът бил възникнал правен интерес да предявял вземането си по съдебен ред. Съдът образувал ч.гр.д.

№ 20215530105658 и издал заповед за изпълнение, която връчил на ответницата съгласно ГПК. Тя била възразила срещу тази заповед, което обусловило правния интерес от подаването на исковата молба. Искането по същество е да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца регресните вземания от 1197.27 лева за заплатена от поръчителя главница по договора за потребителски кредит, с 284.01 лева заплатена от същия възнаградителна лихва от 31.07.2018 г. до 31.10.2019 г. по същия кредит, с 261.96 лева обезщетение за забава от 17.12.2020 г. до подаване на заявлението в съда, и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 5658 описа за 2021 г. на С. районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски.

Ответницата -, редовно призована, не е подала писмен отговор, а в съдебно заседание не се явява, не изпраща представител и не взема становище по предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

За процесните вземания ищецът е подал на 27.09.2021 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата, което след изпращането му по местна подсъдност с делото е било образувано в приложеното ч.гр.д. № 5658/2021 г. на С. районен съд, по което на 17.12.2021 г. е издадена исканата заповед, срещу която на 18.01.2022 г., в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, ответницата е подала възражение по чл. 414 ГПК, поради което на 22.03.2022 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, които поради това се смятат предявени на 27.09.2021 г., когато е подал заявлението си за издаване на заповедта по чл. 410 ГПК срещу ответницата (чл. 422, ал. 1 ГПК).

На 19.06.2018 г., във формата на електронен документ, представен по делото възпроизведен на хартиен носител, като препис, заверен от ищеца, К. и ответницата са 2 сключили в писмена форма по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ, при представените общи условия, индивидуален договор за потребителски кредит № 1094601/19.06.2018 г. (л. 6-16).

Доколкото е сключен от разстояние, същият договор представлява такъв за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 ЗПФУР. Поради това ищецът следва да докаже, че К. е поучило съгласието на ответницата за сключването му (чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР). За доказването му се прилага ЗЕДЕУУ (чл. 18, ал. 2 ЗПФУР). Според същия, електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност, да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ, съдържащ електронно изявление, при съставянето на който, писмената форма на чл. 10, ал. 1 ЗПК се смята за спазена (чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ). Електронно изявление е словесно такова, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, което може да съдържа и несловесна информация (чл. 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Законът допуска страните да се съгласят в отношенията си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ). Когато тези предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ, чиято доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК). Ако изявлението съставлява признание на неизгодни за автора факти, това увеличава доказателствената стойност на документа, но не му придава материална доказателствена сила, защото такава законът признава само на подписаните официални документи (чл. 179, ал. 1 ГПК). Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му, защото се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната (чл. 184, ал. 1 изр. 1 ГПК).

Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание (Р 70-2014-IV г.о.). Такъв е и случая.

При него сключеният от К. и ответницата във формата на електронен документ горепосочен индивидуален договор за потребителски кредит, е представен от ищеца с исковата му молба възпроизведен на хартиен носител, като препис, заверен от него, а ответницата не е поискала представянето му и на електронен носител. Поради това следва да се приеме, че преписът му е годно и достатъчно доказателство за авторството и на нейното изявление за сключването му с К. (Р 70-2014-IV г.о.).

Със същият договор К. се задължило да й предостави 1500 лева кредит при условие, че одобри заявлението й за предоставянето му, а тя се задължила да му предостави посоченото в заявлението й за предоставянето му обезпечение в срока по чл. 4, ал. 1 от договора и му върне кредита в срок до 31.10.2019 г., заедно с 475.04 лева възнаградителна лихва, или общо 1975.04 лева, разсрочено, на шестнадесет месечни погасителни вноски, всяка по 123.44 лева, платими на уговорените в погасителния план в приложение № 1 към 3 договора падежи за плащането им, като падежът за плащането на първата вноска е настъпил на 31.07.2018 г., а на последната - на 31.10.2019 г. (л. 15-16).

Този договор несъмнено представлява такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. В него обаче не е посочена нито общата сума, дължима от ответницата – потребител, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, нито взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по същия индивидуален кредит, по определения в приложение № 1 начин така, както императивно изисква нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според легалното определение на §1, т. 2 ДР на ЗПК, общата сума, дължима от потребителя, е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. Последните, според легалното им определение в §1, т. 1 ДР на ЗПК, са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора, и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва (само - б.р.) нотариалните такси. Следователно. Според това легално определение, в общата сума по т. 9 от приложение № 1 към процесния договор за кредит, дължима от ответницата по него по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е следвало несъмнено да бъде включено, но не е, и възнаграждението от 107.38 лева месечно, или общо 1718.08 лева, по договора за предоставяне на поръчителство от 19.06.2018 г., който съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за кредит ответницата се е задължила и е сключила с одобреното от К. дружество А. (на което К. е и едноличен собственик на капитала, видно от Търговския регистър), което предоставя гаранционни сделки (л. 13 и 17-20), въпреки че това възнаграждение е било известно на К. към датата на сключване на процесния договор за потребителски кредит. Не само защото е сключило още на 01.03.2016 г. със същото дружество А. представения по делото рамков договор за одобряването му като поръчител по договорите му с кредитополучатели (л. 3039). Но и защото, К. е овластено, видно от чл. 8, ал. 4 и 5 от договора за предоставяне на поръчителство, да получава по собствената си банкова сметка всички плащания на ответницата към А. по договора им за предоставяне на поръчителство, включително и възнаграждението по него (л. 18). Последното следователно е следвало, съгласно императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10, във вр. с чл. 19, ал. 2 и Приложение № 1, т.

3, б. „б“ и „д“ ЗПК, да бъде посочено изрично, но не е, и при взетите предвид допускания (които освен това са посочени само общо за всички кредити, а не за процесния кредит, в р.

VII, т. 11 от общите условия – л. 8-9), използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, защото такъв е определеният в приложение № 1, т. 3, б. „б“ и „д“ ЗПК начин за изчисляването му, тъй като чл. 4, ал. 1 от договора за кредит предвижда и такава възможност за възникване на такива разходи за възнаграждение за сключване на договор за предоставяне на поръчителство. А те се включват при изчислението на ГПР и според 4 легалното му определение на чл. 19, ал. 1 ЗПК, според което, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Разходите за това възнаграждение не възникват в резултат на неизпълнението по смисъла на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, а на изпълнението на задължението на ответницата по чл. 4, ал. 1 от договора за кредит – да предостави в посочения в същия срок от подаване на заявлението й за отпускането му едно от посочените в него обезпечения, сред които е и това по чл. 4, ал. 1, т. ii от този договор – да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от К. юридическо лице (поръчител) в срок до 48 часа от подаване на заявлението (л. 13). Ето защо съдът намери, че в този договор за потребителски кредит очевидно не са посочени, както изисква императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, нито общата в случая сума от 3693.12 лева, дължима от ответницата по същия договор, изчислена към момента на сключването му (представляваща според легалното й определение в §1, т. 2 от ДР на ЗПК сбор от общия размер на предоставения кредит от 1500 лева и общите разходи от 2193.12 лева по кредита за него, от които 475.04 лева уговорена за ползването му възнаградителна лихва и 1718.08 лева уговорено възнаграждение за предоставяне на поръчителство по договора за предоставянето му от същата дата, което се изплаща според клаузите на този договор разсрочено, на вноски, по 107.38 лева всяка, на падежа за плащане на погасителните вноски по договора за кредит, и на кредитора К., на когото е било поради това известно към датата на сключване на договора за кредит, нито взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по същия процесен договор за кредит, по определения в приложение № 1 начин така, както изисква императивно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.