Определение № 16692 от 10.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16692 гр. София, 10.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова като разгледа докладваното от Златка Чолева Въззивно частно гражданско дело № 20251100506776 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 - 278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 1400907/ 22.04.2025 г. на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М. срещу определение № 17399/14.04.2025 г. по гр. д. № 56228/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 44 състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решение № 23500/ 30.12.2024 г. по същото дело, в частта за разноските за адвокатското възнаграждение на ищеца, дължимо на пълномощника му на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв.

Жалбоподателят твърди, че присъденият размер на възнаграждението от 360 лева с ДДС по реда на чл. 38,ал.2 ЗА говори за обезценка и незачитане на адвокатския труд и не е справедлив, отделно от това същият е под минимума, установен в Наредба № 1/09.07.2004 г., предвид вида и броя на предявените искове. Намира за неправилен извода на съда, с който е прието, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като поддържа в тази връзка довод, че съдът не е решил делото сам , а е ползвал експертно заключение, като счита, че е недопустимо възнаграждението на вещото лице да е сравнително еднакво с определеното му адвокатско възнаграждение. Ето защо, моли обжалваното определение да бъде отменено, а решението на първоинстанционния съд в частта за разноските бъде изменено като ответникът „Файненшъл България“ ЕООД бъде осъдено да му заплати адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС за предоставената на 1 ищеца безплатна правна помощ.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата „Файненшъл България“ ЕООД е подал отговор на частната жалба, в който са развити съображения за нейната неоснователност.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени относимите в рамките на настоящото производство доказателства по делото приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Частна т а жалба е депозирана от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и против подлежащ на инстанционен съдебен контрол акт на първата инстанция, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните мотиви:

С решение № 23500/30.12.2025 г., постановено по гр. д. № 56228/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 44 състав е уважен предявеният от ищеца осъдителен иск с правно основание чл.55,ал.1, предл.1 от ЗЗД като е осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 128 лв., като недължимо платена и подлежаща на връщане по нищожен договор за предоставяне на поръчителство № 3899586/15.08.2020г., ведно със законната лихва от 17.10.2022г.- до окончателното изплащане, както и сумата от 350,00лв.деловодни разноски. С решението ответното дружество е осъдено да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. сумата от 360,00 лв. / с включен ДДС/ - адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от ЕАД „Д. М.“ е заявено искане за изменение на решението в частта за разноските, като ответното дружество бъде осъдено да му заплати адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС, дължимо му по трите предявени иска .

Срещу искането по чл.248 от ГПК в законоустановения срок е подадено възражение от ответника.

С обжалваното в настоящото производство определение от първата инстанция е прието , че молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна , тъй като определеното адвокатско възнаграждение е съобразено с фактическата и 2 правна сложност на делото.

Настоящата инстанция приема, че определеното от първата инстанция адвокатско възнаграждение съответства на фактическа и правна сложност на конкретното дело. Настоящото дело не е усложнено от фактическа и правна страна, /предявен е един осъдителен частичен иск за връщане на платената без правно основание сума от 50,00лв.- като част от платена без основание обща сума от 150,00лв. по твърдян за нищожен договор за предоставяне на поръчителство/. В тази връзка – неоснователни са доводите на частния жалбоподател, включително и в молбата му по чл.248 от ГПК , че по делото са предявени три кумулативно съединени иска. По така предявения иск във връзка с твърдяната нищожност на процесния договор за поръчителство е налице непротиворечива и константна съдебна практика. Предявеният иск по размер, включително и след поисканото и допуснато увеличение- от 128,00лв. е много по-малък от претендираното за заплащане адвокатско възнаграждение от 480,00лв., както и от присъденото такова от първата инстанция от 360,00лв..

Процесуалните действия, извършени от пълномощника на ищеца по делото-адв.М. се изчерпват изготвяне и подаване на искова молба и подадаване на молба за увеличение на иска с изложено в нея становище по съществото на спора. По делото е проведено едно съдебно заседание, в което пълномощникът на ищецът не се е явил. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че правилно от първоинстанционния съд е прието ,че на процесуалния представител на ответника следва да бъде определено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от ЗА в размера, присъден с решението от 360,00лв.. Действително, този размер е под нормативно установения минимален размер с разпоредбите на чл.7,ал.2,т.1 и т.2, вр. с чл.2,ал.5 от Наредба № 1 /2004г.- в приложимата релевантна към датата на сключване на договора за правна помощ редакция , но приетия от първата инстанция размер съответства на липсата на усложнения по делото от фактическа и правна страна и на легитимните цели на закона, както е прието със задължителните решения на СЕС: решение от 23.11.2017г. по съединени дела № С-427/12016г. и С - 428/2016г. и решение от 25.01.2024г. по дело № С-438/2022г. При съобразяване на тези легитимни цели, които изискват реципрочност на присъденото адвокатско възнаграждение - на положения от пълномощника труд по делото , обусловен в случая от липсата на каквато и да било фактическа и правна сложност на спора - предмет на 3 делото и реализираните от пълномощника процесуални действия, първоинстанционният съд законосъобразно и правилно е присъдил адвокатско възнаграждение , дължимо и съответно на защитата по предявения иск под минимално установените нормативни размери, от които не е обвързан, съгласно аргументите на цитираните по-горе решения на СЕС.

С оглед гореизложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното определение се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено, а частната жалба срещу него- оставена без уважение като неоснователна.

Воден от горните мотиви, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М. срещу определение № 17399/14.04.2025 г. по гр. д. № 56228/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 44 състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решение № 23500/ 30.12.2024 г. по същото дело, в частта за разноските присъдени на Едноличното адвокатско дружество „Д. М.“ по реда на чл.38,ал.2 от ЗАдв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4